„Една от думите, които девалвират, е думата „криза“. Преди тя беше близка по значение до бедствие, катастрофа и катаклизъм, сега се използва като синоним на опасна близост, на критична точка, на време за трудни решения. Когато тази девалвация на думите се използва от овластените институции, стават трагични грешки“.
Това заяви бившият премиер Иван Костов (1997-2001 г.) в обширно интервю за БНР, в което направи анализ по темите за цените на тока, здравеопазването, върховенството на закона, работата на регулаторите и външната политика. Според него България се намира в политическа криза и надеждата, че тя може да бъде разрешена от новия кабинет, е „съмнителна“.
„Тази девалвация на думата „криза“ е причината да се наложи мораториумът върху цената на тока“, смята Костов и твърди, че са се приложили „неприложими за управлението на рискове мерки“.
„Рискът е още неслучила се вероятност на опасност, която може да бъде предотвратена. Кризата е вече случила се опасност. Например - ако цените така разбалансират енергийната система, че се стигне до срив в подаването на енергия и недостиг в потреблението. Такива енергийни кризи имаше по време на комунистическия режим. Кризата реално поразява и не е управляем процес. Всяка криза може да породи нови, по-опасни рискове. Кризата се овладява чрез затваряне и преструктуриране на отделни части от системата, чрез прегрупиране, отказ от цели. От гледна точка на това – със сигурност у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата“, заяви бившият премиер.
Според него здравната криза произхожда от липсата на качество и отговорност в работата на отделните институции в страната. Твърди, че пораженията върху системата на здравеопазването са нанесени не само от пандемията, а и от „собствената ѝ дезорганизация“.
„Налага се някой да се хване за работа и да я свърши. Това е много сериозна политика, която е не само на МЗ, а на всички държавни институции, защото здравето е обща грижа, която отдавна е занемарена. Ако ме питате кое е най-страшното – то е намаляването на броя на населението с много високи темпове, различни от спада му в нормална ситуация. Никой не поглежда към този неудържим процес“, каза Костов. „Защо? Защото институциите не изпълняват задълженията си към българското здравеопазване“.
„Изискват се ефикасни власти и институции. А такива няма, защото има тежка политическа криза в страната. Всички наблюдатели се правят, че не виждат тази криза. В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест, нанасят се поражения, които непрекъснато се увеличават. Това е българската криза в очите не на мен, а на ЕС, който през Съвета на министрите на правосъдието каза: „България няма върховенство на правото“. Няма закони, които да се спазват и да се следят от институциите. Това е най-тежката диагноза. Ето защо не можем да овладеем здравната криза, защото нашите институции не функционират нормално“, смята Иван Костов.
Той сравни ситуацията с „парализираните институции“ от периода 1996-1997 г. и критикува първата политическа сила „Продължаваме промяната“, че не осъзнава размерите на настоящата криза и се меси в работата на регулаторите.
„Всеки е склонен да извърши това преувеличение на опасността от рисковете, да го нарече криза и да приложи най-бруталните мерки като мораториума. Всеки е склонен да го направи, когато има бели петна. Непознаването на институциите е едно бяло петно, което управляващите трябва поне да защриховат“, смята Костов.
Според него 4-те регулатора в държавата – КЕВР, КЗП, КЗК и КРС – са непознати на новите управляващи като функция и правомощия, което е проблем. „Управляващите бързо трябва да поискат да им се изяснят отношенията между тези институции и изпълнителната и законодателната власт. Защото се случи така, че законодателната власт брутално влезе в правомощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат много по-тежки“, каза той във връзка с наложения мораториум до края на март 2022 г.
Премиерът Кирил Петков вече обяви, че иска да смени председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов и заподозря КЕВР в саботаж с вдигането на цените на газа с 30% през януари. Според Иван Костов причината за кризата не е в регулатора и неговия състав, „защото КЕВР не е изпълнителна власт, не е така, както той си го представя“.
Регулаторите с изтекли мандати ще са най-сложната задача пред новата власт
„КЕВР не взема решения, а прави баланси. Балансира интересите на производителите, търговците и потребителите в секторите на електроенергията, енергийните ресурси и водата. Решава спорове, той е арбитраж. Да се търси причината в състава на КЕВР, и особено в г-н Иван Иванов, това е толкова нелепо, че ще видят как ще ги е срам сред време. Изключено да е саботаж. Това може да си мисли само човек, който не знае как функционира тази комисия“, каза Костов.
Иванов, който е с изтекъл мандат, години наред беше депутат от ОДС, СДС, ДСБ и „Синята коалиция“, но Костов отговори, че не защитава „свой човек“, а би реагирал така при намеса в работата на всеки един регулатор.
„Пълен приоритет управляващите трябва да дадат на това да се отговори на европейската критика по отношение на липсата на върховенство на закона. Тази тема може да е неясна на 90 на сто от българите, но не трябва да е неясна на 90% от политиците. Ако те не знаят какво значи критиката, ако не знаят какви ще са последиците, ако не отговорим, тогава е много страшно“, предупреди Иван Костов и определи сегашното общество като „общество на страха“.
„Не бяхме общество на страха преди 20 г. въпреки кризите. Сега всички общества по света се люлеят между крайните си страхове. Това ги прави особено уязвими към рисковете, които вече почват да наричат катастрофи, провали, катаклизми“.
Според бившия премиер думата „инфлация“ не трябва да се използва в настоящата ситуация и криза на цените няма.
„Ако това е криза, какво е било през 1996 г.? Криза на цените има тогава, когато пазарът се опустоши, когато няма ток и когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити. Когато рухва пазарът, когато в магазина има само стар салам и хляб. Това ние сме го преживели на два пъти през 90-те. Това сега не е ценова криза, а висока динамика на цените. Не е хиперинфлация“, каза Костов.
„Страшно е, когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите и го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие да управляват риска от ценовите нараствания. Така работи тази система на преувеличение на опасностите“, добави той.
Костов цитира световната теория за управление на кризи, в която се твърди, че политически и институционални кризи се управляват по два начина – чрез концентрация на власт и чрез децентрализация на власт. Според него България е тръгнала по първия път, което е „опасно“.
„Президентът концентрира силна власт, което е опасно. Всички органи на сигурността, главният секретар на МВР, министърът на вътрешните работи – всичко е назначено от Радев. Направил го е с най-добро желание. Това не е добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне. Ако той я направи със средствата на олигархичната система, ще значи само, че има смяна на караула на дълбоката държава“, твърди Иван Костов.
„Другият начин е децентрализация на властта – всеки да поеме собствените си отговорности. Не да се отнемат функции на КЕВР, а да се остави да си свърши работата, или така да ѝ променят правилата, че да се справи със задачата си. Така се справят демократичните системи с кризите. Прехвърлят и възлагат отговорности, търсят риска. В България се тръгва по първия стереотип, който, за съжаление, ни е до болка познат“, твърди бившият премиер.
По темата за ветото над еврочленството на Северна Македония той заяви, че Европейският съюз трябва да поеме проблема между София и Скопие и да го реши със свои средства.
„Изводът ми е, че ЕС няма сили, няма желание и не се интересува от това какви проблеми имат неговите държави членки. Виждам натиска върху българските власти. Щом ЕС вижда, че не се изпълнява договор между страна, която кандидатства да членува, и страна, която членува – да вземе проблема и да го реши. Това не е проблем на българската държава“, твърди бившият премиер.
„Всички опити проблемът да се прехвърли към българите в Северна Македония, към речта на омразата, заобикалят фундаменталния проблем – в огромната си част договорът не се изпълнява от Република Северна Македония. ЕС трябва да го включи в специална преговорна глава“, смята Иван Костов.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
