От всички форми на гражданско действие само националният граждански протест може да промени политическото устройство, но ако той не предложи алтернативен политически проект, ефектът може дабъде обратен и да укрепи статуквото.
Това е основната теза, с която Иван Костов откри публичната си лекция “Силата на гражданското действие”, организирана от Студентския дипломатически клуб и клуб "Полити" в сряда вечер в Софийския университет.
По думите на бившия министър-председател ефективността на протеста зависи от три ключови фактора:
„Първо - това е непримиримото противоречие между реалността на статуквото и техните ценности. Второ - от наличието на воля исканията им да доведат до реална промяна. Трето – от масово включилите се граждани и равнището на организацията им“ .
Без тези условия, според Костов, протестът може не само да се провали, но и да произведе обратен ефект.
„Срещу“ и „за“ и защо диагнозата не е лечение
В лекцията си Костов прави ясно разграничение между два типа протест: отхвърлящ и градивен. Отхвърлящият протест е насочен срещу статуквото и отговаря на три въпроса: какво не е наред, кой носи отговорност и защо ситуацията е неприемлива. Той обаче остава диагноза без лечение.
„Ако протестът не стане градивен, след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва“, подчерта Костов.
Градивният протест, за разлика от това, сочи алтернатива и изход, формулира какво точно трябва да се промени и има потенциал да принуди партиите да реализират промяната.
Урокът от 1997 г.: протест „за“ изход
Като пример за успешен градивен протест Костов посочи събитията от зимата на 1997 г., които по думите му целенасочено са били изтласквани от обществената памет след 2001 г. Причината – страхът да не се повторят.
Тогавашната „Виденова зима“ е белязана от хиперинфлация, срив на банковата система, обезценен лев, липса на валутни резерви и парализирани институции. Опозицията предлага Декларация за национално съгласие, която ясно формулира изхода: предсрочни избори, валутен борд, ускорени реформи и път към НАТО и ЕС.
След ескалацията на протестите на 10 януари и бруталния полицейски отговор, следват национална политическа стачка, ежедневни шествия, студентска окупация, гражданско неподчинение и генерална стачка, които парализират държавата.
„Хората не излизаха, за да свалят правителството – то беше в оставка. Излизаха, за да наложат решение“, подчерта Костов.
На 4 февруари президентът Петър Стоянов убеждава БСП да се откаже от мандат за ново правителство, а парламентът изпълнява исканията на протестиращите.
Защо 2020 г. доведе до обратен резултат?
Костов определи протестите от 2013 г. и 2020 г. като отхвърлящи, но без ясно формулирана алтернатива. Макар през 2020 г. да беше постигнато оставка на правителството на Бойко Борисов, според Костов, мафиотизацията, корупцията и завладяната съдебна власт остават незасегнати.
„През 2020 г. имаше морална енергия, но нямаше проект за реформи. През 1997 г. имаше и двете“, заяви той.
Според Костов това доведе до т.нар. „парадокс на протестната мобилизация“ – статуквото временно отстъпва, за да се върне по-силно и по-консолидирано.
„Накрая, след 6 парламентарни избора, ГЕРБ и ДПС-НН възстановиха пълния си контрол върху управлението на страната. Крайният резултат бе противоположен на целите на протестите – мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни“, смята Костов.
Натиск срещу принуда
Не всеки масов протест е принуда, подчерта Костов. Повечето са форма на натиск, който позволява на партиите да обещават, да отлагат и да симулират промяна. Протестът става принуда, когато лиши партиите от възможността да действат по стария начин – чрез блокиране на нормалната политика, отнемане на легитимните ходове на властта и универсален натиск върху всички политически субекти.
„През 1997 г. статуквото нямаше ходове. През 2020 г. – имаше“, обобщи той.
Алтернативата на статуквото
Костов категорично отхвърли тезата, че кадровите смени или отстраняването на отделни фигури могат да разрушат статуквото.
„Алтернативата на статуквото не е смяната на лицата Пеевски и Борисов. След тях мрежата ще наложи някой „Беевски“, заяви той.
По думите му, истинската алтернатива е правовата държава, върховенството на закона и реалната реформа на съдебната власт. Според него бъдещо парламентарно мнозинство трябва ясно да се откаже от партийното кадруване в правосъдието и да отнеме на задкулисието ключовия му ресурс – контрола върху съдебната система.
„Проблемът на България не е липсата на гражданска енергия, а че тя твърде често се изразходва в отхвърляне, а не в съзидание. Най-близката история ни дава ясен урок. Ако протестът печели само морално, но загуби политически, позволява статуквото да се възстанови още по-силно. Изводът е прост, но неудобен: смяната на лицата не променя системи. Системите се променят само, когато обществото формулира ясна, проверима и институционална цел“, подчертава Костов.
И допълва:
„Днес името на тази цел е независима от мафията съдебна власт“, заключи бившият премиер.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
