Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бившият премиер Иван Костов призова правителството да промени някои от основните условия по сделката с "Райнметал" за ново производство на боеприпаси и барут в България.
В статия за "Медиапул" Костов посочва, че проектът е стратегическа възможност за България да се включи в европейската отбранителна индустрия и да укрепи ВМЗ Сопот.
Той обаче предупреждава, че сделката е небалансирана в настоящия си вид, защото държавата поема твърде голям риск срещу твърде малък контрол върху бъдещето на новите заводи, когато спадне основното търсене на продукцията след края на войната в Украйна.
Основна слабост, според анализа на Костов, е, че България се ангажира с целия финансов и социален риск, а оставя мажоритарния дял от собствеността на германския партньор.
Това става заради инвестиционния план, който предвижда държавата да вземе заем от около 500 милиона евро по линия на европейския механизъм SAFE. В правителството остава и отговорността за справянето с евентуални съкращения на бъдещите около 1000 работни места при негативен сценарий на закриване на производството.
Той разглежда този сценарий като реалистична възможност, защото производството на българските заводи ще е по-скъпо в сравнение с другите силно автоматизирани бази на "Райнметал" - последната от която беше открита преди дни в Унтерлюс в присъствието на генералния секретар на НАТО Марк Рюте и президента на България Румен Радев.
"Пазарният риск произтича от инвестиционния модел, предвиден за ВМЗ–Сопот. Тъй като производството му ще бъде по-скъпо заради ниска автоматизация и по-голяма зависимост от труд, първите съкращения на продажбите почти сигурно ще го засегнат най-силно. В бизнес логиката е естествено концернът да поддържа приоритетно най-ефективните си заводи", казва още Иван Костов.
Допълнителен дисбаланс идва и от факта, че "Райнметал" не е обявил финансово участие със собствени средства, а се очаква да се включи само с технологии, патенти, лицензии и спазване на натовски стандарти - и при това да получи мажоритарна собственост на новите заводи.
Съответно - има риск ВМЗ Сопот да остане в зависимост от германския партньор, ако няма споделен контрол върху неговите технологии, патенти и лицензии.
"Политическият и репутационен риск са изцяло и само за българската държава, заради възможните съкращения и заради евентуален провал на инвестираните средства", пише още Иван Костов в публикацията.
Какво препоръчва той в анализа си:
- Предлаганото разпределение на собствеността от 51% за "Райнметал" спрямо 49% за ВМЗ Сопот да се промени на равноправно (50:50) партньорство или България да получи златна акция за защита на националния интерес;
- България да получи гаранции за дългосрочни договори за изкупуване на продукцията;
- България да получи гаранции за минимално ниво на запазени работни места;
- "Райнметал" да покаже реално участие със собствен паричен капитал;
- Да бъде осъществен технологичен трансфер и бъдещите фирми да имат право на директен износ;
- В споразумението да се включи клауза за компенсация при закриване или прехвърляне на производството - да се разпише ясен механизъм за споделяне на финансовия и социален риск при спад на търсенето.
"В противен случай рискът е страната да плати високата цена, а ползите да останат концентрирани в чуждестранния партньор. Балансирането на условията не е само въпрос на преговорна тактика, а на защита на националния интерес", пише още Иван Костов.
