България рискува да изпадне в остра политическа ситуация, в която колапсът на болничната система и икономическата криза да станат неуправляеми процеси заради липсата на доверие в правителството на Борисов. Такава прогноза направи бившият премиер Иван Костов в интервю за Даниела Големинова в БНР.
Защо правителството на ГЕРБ и "Патриотите" може да се окаже в по-лоша позиция от евентуален служебен кабинет наесен? Защо антикризисната програма на кабинета се цели в неправилна посока, възможно ли е да се стигне до етап на епидемичната криза, в която болниците да не успеят да приемат пациенти с Covid-19 заради изчерпан ресурс, и какви са рисковете от повторение на "злокобната магия" с обсебването на гражданския протест? Прочетете в интервюто на Иван Костов пред БНР:
Иван Костов: Ако трябва да направя някаква прогноза, аз виждам висока вероятност от политическа криза преди редовните избори. Тя може да настъпи поради съчетание между 1) здравната криза и много вероятната невъзможност на болниците да приемат клинично-болни случаи (на Covid-19) през есента; 2) икономическата криза със загубата на работни места и доходи, и 3) заради опасно ниското доверие в управляващите, които би следвало да имат много по-голяма подкрепа, за да могат да се справят с взаимно усилващите се кризи. В такава обстановка на улиците и на площадите ще излязат и силно пострадали и уплашени хора.
В това отношение сегашното правителство ще бъде в по-лоша позиция от едно служебно правителство.
Задачата на служебното е само да проведе навреме честни избори. А не без да има парламент зад гърба си, да се справя със здравна и икономическа криза. Очакванията към служебното ще бъдат силно ограничени. Същевременно то ще разполага със същите финансови ресурси и програми за облекчаване на кризите както сегашните управляващи.
Ако тръгнем към избори, управляващите няма да занесат тези ресурси вкъщи - те са на данъкоплатците и за данъкоплатците.
Политическата криза - ако погледнем още по-надалеч - може да продължи и след изборите, при очаквания състав на политическите формации в Народното събрание. Това е друга голяма опасност, която в най-лошия случай може да направи кризисните процеси неуправляеми и през следващата година.
БНР: Какъв е вашият съвет към премиера Бойко Борисов?
Иван Костов: Той ще си вземе своите решения в зависимост от много обстоятелства - коалиционни партньори, собствената му партия. Това, което последните социологически изследвания показват, е, че той ще загуби способността да направи правителство след изборите. Така че какво да го съветвам? Трудна ситуация. В много трудна ситуация е той.
БНР: В момента кое е най-доброто за страната?
Иван Костов: По какво си приличат и по какво се различават протестите, които правихме ние през зимата на 97-ма? За разликата много анализатори говореха, но те си приличат по това, че всеки протест носи промяна. Всеки протест постига нещо. Защото е граждански.
Нищо, че хората са малко. Социологията показва, че действията им се подкрепят от повече от половината български граждани. Хубаво е да се стигне до следната промяна: Всеки следващ управляващ да знае, че не може да остави държавата ни пленена, каквато е сега, в момента.
БНР: Управляващите нямат намерения да подават оставка, твърдо са решени да изкарат мандата докрая. Това възможно ли е? Как се управлява с изчерпано доверие?
Иван Костов: Това, което трябва да преценят те, е дали няма да насочат страната стръмно в пропастта на един хаос. Защото тези фактори, които аз споменавам - здравна криза, икономическа криза и ниско доверие - не позволяват да се намерят решения. Например: властите ще казват на населението да спазва определени изисквания за запазване на здравето му, а то няма да ги спазва, включително и най-вече заради това, че няма доверие. Ще мисли в термините на някаква конспиративна теория, ще отрича наличието на вируса и т.н. Просто става неуправляема системата. Те това трябва да преценят - дали няма да направят още по-неуправляемо положението, отколкото е сега.
БНР: А колко близко сме до този вариант?
Иван Костов: Мисля, че се доближаваме с бързи стъпки. Публикувах една оценка в Медиапул, където казвам, че българските власти не се справят със здравната криза. Това, което се вижда на хоризонта, е, че във втората половина на този месец удвоените легла за инфекциозно болни ще бъдат заети от болни хора. Във втората половина на септември, най-късно, вече ще бъдат заети и 2800-те легла, които обещаваше проф. Кантарджиев.
С какви ресурси ще бъдат лекувани тези хора? Ще имаме болнично здравеопазване с един изтощен, уморен състав от медици. Ще имаме пред себе си една невъзможност те да приемат клинично болните. Ще започнат да ги връщат. И си предствете каква паника ще настане в момента, в който вие ще започнете да взимате интервюта от семейства, които ще ви кажат - Водихме го в болницата, не го приеха и ето тук почина на прага на дома ни. Представете си какъв потрес ще бъде това за обществото.
Казал съм при какви допускания е тази хипотеза, но това означава, че здравният риск се случва и праща в криза самото болнично здравеопазване. Това е много тежка ситуация. Тя се вижда вече. Вижда се с висока степен на вероятност като настъпваща.
БНР: От правителството казват: Ако подадем оставка, през есента може да има гладни хора по улиците и безпомощно служебно правителство. Плашат ни с глад и бедност.
Иван Костов: Служебното правителство ще разполага със същите ресурси, каквито сегашното правителство, но няма да има този дефицит на доверие и подкрепа. За него е ясно, че трябва да направи избори. Не мога да коментирам друго.
БНР: Казват ни, че ще бъдем по-бедни и по-гладни, ако това правителство си отиде. Така ли е?
Иван Костов: Не, не, не. Това зависи от съвсем други предпоставки. Например, зависи от антикризисната политика или по-скоро пакета от мерки, които правителството взе и който ще се реализира така или иначе.
Тези процеси за разработването на програми за подпомагане, промяна на нормативни актове винаги отнемат много време. Освен това те са инертни и се изпълняват от всички институции, независимо кой управлява страната, дори да дойде служебно правителство, тези програми се изпълняват - поне доколкото аз знам как функционира държавата.
Но по отношение на тези мерки аз бих направил доста бележки.
БНР: В опит да потуши напрежението, премиерът развърза кесията и раздаде пари и на туристическия бранш, и на фитнесите, и на пенсионерите. Какъв ще бъде ефектът?
Иван Костов: Първо, идеята да се подпомагат всички сектори на икономиката, с която тръгнаха на преговори от асоциацията на работодателите и която се подкрепи от синдикатите, е крайно несъобразена с фундаменталната роля, която една икономическа криза играе по принцип. А тя е, че подлага на периодично изпитание фирмите и заетите и фалира неконкурентоспособните.
Връща непроизводителните хора на пазара на труда и там те трябва да приемат други условия. Тази фундаментална роля на тази глобална криза е много по-засилена. Ще изчезнат цели професии. Могат да се редуцират дълбоко цели отрасли, особено в сектора на услугите - например в сектора на транспорта, в ресторантьорството, в туристическия бизнес и т.н.
Можем ли да подпомагаме нещо, което знаем, че в следващите много години просто няма да има търсене на неговите услуги и стоки? Това е фундаментално погрешно.
На второ място, да се подкрепят отрасли с идеята да се компенсира спадналото потребителско търсене, е изключително погрешна идея. Защото правителството няма тези средства да компенсира спадналото потребителско търсене. Например - в туристическия отрасъл. Оставяме всичко останало, което влиза в оборот, но добавената му стойност е някъде около 6 млрд. лева. Правителството няма 6 млрд. лева, за да замести липсващите туристи. И това е погрешна тактика.
Това, което аз бих направил и бих посъветвал правителството - вместо Министерството на труда и социалната политика да дава непрекъснато политически позиции, да прегледа внимателно Закона за здравословни и безопасни условия на труда. Да включи изисквания към работодателите и към всички институции да защитят здравето и безопасността на работниците - защото то е записано в точка първа на този закон - от разпространението на Covid.
Ако правителството иска да подпомогне бизнеса, не да ги чака да освободят хората и да излязат в отпуск, а да защити работните места.
Сега технологии има за унищожаване на вируса, за снабдяване със средства за безопасност, за запазване здравето на хората. Това МТСП трябваше отдавна да направи ранжиране на професиите, като сложи на първо място най-рисковите професии, и да концентрира вниманието си там. Изключително рискова професия е тази на медиците - то трябваше да защити още в самото начало на кризата, да поиска да бъдат извънредно защитени тяхното здраве и безопасността на труда им.
След това да бъде защитен персоналът в домовете за възрастните хора, в детските градини и т.н. Не мога да импровизирам и не мога да правя такава аранжировка на рисковите професии вместо цяло министерство, но това трябваше да се направи. Това министерство заедно с профсъюзите (които не трябваше да се занимават с това, с което се занимават сега) трябваше да прецизират всички нужди, с които е небходимо да се подпомогнат работодателите при извънредната обстановка, защото полагането на труд става по-скъпо.
Знаете, че една маска, която предпазва от Covid, може да се ползва 8 часа, ако е с добро качество. Това означава, че всеки ден те трябва да получават защитни средства. Разбирате ли за какъв разход става въпрос? Там трябваше да се намеси и да се насочи правителството - да защити работните места, за да може хората да работят защитени от вируса и да се спаси икономиката от задълбочаващата се криза. А не чрез хвърляне на пари насам-натам.
Може би сега ще предизвикам голяма нервност и възмущение сред пенсионерите, но ние ли сме тези, които се нуждаем от подпомагане в момента? Или семействата, които не могат да си гледат децата, защото са загубили едната работа?
БНР: И едните, и другите.
Иван Костов: Кои повече?
БНР: Знаете, че голям процент от пенсионерите живеят под прага на бедността и голяма част от тях обвиняват вас и вашето управление, че се намират на това дередже; защото по време на вашето управление пенсиите са били най-ниски.
Иван Костов: Това не е вярно, това е груба лъжа. Пенсиите ние заварихме на ниво 3 долара на месец. И ги оставихме на ниво от средна пенсия 120 лева. Това е разликата между 3 долара и 120 лв. пенсия. Това е груба манипулация за истината на нашето управление. Аз с мита няма да се преборя в едно предаване, особено ако вие я защитавате в ефир. Искам само да кажа следното: много трудно е да се прецени кой е по-пострадал, за да се подкрепи този, който е в по-голяма нужда. И имайки предвид реалностите, бих поставил отново въпроса как да бъде направена тази програма, така че да позволи на хората да работят в условията на коронавирус, животът да тече и едновременно с това да бъдем запазени. Има такова решение, но аз не го виждам в програмата, която правителството предложи.
БНР: От това, което чух преди малко: вие сте остро критичен към социалния министър Деница Сачева?
Иван Костов: Не само, не само, не само.
БНР: А тя не беше ли ваш кадър?
Иван Костов: Аз мисля, че там (в МТСП) има огромна несвършена работа, както има и огромна несвършена работа от Министерството на здравеопазването. Защото ако зрее тази криза, за която предупреждавам, чия е отговорността? Разбира се, на Министерството на здравеопазването.
Кой ще носи отговорност, ако болниците започнат да връщат клинично болни хора? Освен това имам възражения и срещу Министерството на финансите, защото то е участвало в направата на тази програма. Но говоря по същество - като управленски решения. В случая не взимам отношение към политическите въпроси, както виждате.
БНР: И в двете министерства - на здравеопазването и на финансите - бе извършена смяна. Оптимист ли сте, че по някакъв начин нещата ще се променят, след като бяха сменени персоните?
Иван Костов: Не знам, не мога да коментирам персоните. Трябва да видим какво ще направят, защото нещата наистина стават изключително тежки, сложни. Вие ме питате срещу кого съм критичен: аз съм критичен срещу цялото правителство, срещу Националния оперативен щаб, и много пъти критично съм се изказвал. Тези неща, които казвам в момента, са до голяма степен негова отговорност.
Може ли здравният инспектор на страната да каже: "Не знам как ще посрещнем следващата вълна?". Какъв здравен инспектор е този, който не знае? Ами подайте си оставката веднага, г-н Кунчев. Нямате място там, щом не знаете. Може ли този щаб да ни води стремглаво към тази криза и аз да му имам доверие?
Вижте какво се случва - още в началото на май имаше шанс да се овладее кризата, както във Финландия, Южна Корея и др. страни. Но от началото на май ние буквално изпускаме процеса. Кой изпуска процеса? Разбира се, че управлението.
И тук не става въпрос за политика, става въпрос за обективни процеси, които изискват своето управление, които трябва да бъдат овладяни и които не се овладяват. Това не е държавническо поведение.
БНР: Казвате, че комбинацията между политическа и здравна криза, към която се добавя и икономическа такава, влече страната към хаос.
Иван Костов: Нека да бъдем точни: политическа криза в момента няма. Има парламентарно мнозинство, което подкрепя това правителство. Няма шанс това правителство да подаде оставка. Аз говоря за политическа криза в строго научния смисъл на думата, а той я разделя на две: правителствена криза, която правителството е в оставка и няма други, и политическа криза, когато парламентът не може да изпълнява повече функциите си и се разпуска, за да се проведат избори. В този смисъл да не злоупотребяваме с понятието "политическа криза". Тя е вероятна и може да я очакваме преди следващите редовни избори.
БНР: Президентът Румен Радев каза, че е готов със служебен кабинет. Отправял ли е покана към вас, г-н Костов, да оглавите този служебен кабинет, или това, което се чува, са градски легенди?
Иван Костов: Като се има предвид моето отношение към президента, сигурно няма да направи такава грешка. Ще бъде много неуместно поведение от негова страна.
БНР: Тоест - отправял ли е или не е отправял покана към Вас?
Иван Костов: Казвам, че ще бъде много неуместно да отправи покана, защото разбира се, ще бъде безпредметна такава покана. Аз не мога да приема такава покана в никакъв случай. Първо, защото съм излязъл от политиката.
Имам и още един допълнителен малък аргумент: аз не вярвам на президента Радев.
БНР: Как ще се развият събитията оттук нататък?
Иван Костов: Аз направих прогнозата - моите страхове са, че тези наслагващи се една върху друга кризи ще доведат до политическа криза преди предсрочните избори. След това в по-дългосрочна перспектива има реална опасност, в най-лошия случай, кризисните процеси да останат неуправляеми заради очаквания състав на следващото Народно събрание.
Изобщо, пълен съм със страхове, ако ме питате. Най-добре е да намерите някой, който мисли позитивно и е по-оптимистично настроен да даде своята прогноза пред вашите слушатели.
БНР: А имате ли страхове, че тези млади хора, които протестират днес, може да бъдат употребени и вместо смяна на системата да "помогнат" едни олигархични кръгове да бъдат сменени с други?
Иван Костов: Това е злокобната магия върху всички граждански инициативи в България. В края на краищата се оказва, че някой се опитва да ги употреби.
Аз за пръв път виждам толкова нагло, очевидно да бъдат направени опити да бъде обсебен чист граждански протест от хора от олигархията, какъвто е например дубайският... "емигрант" ли е, какъв е, не го знам. Такова безочие и такъв жалък начин да се прави на политик един олигарх, аз не съм виждал досега. Но то даже изплува. Затова трябва да внимават хората, които протестират.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
