Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Режисьорът Теодор Ушев реагира с остра критика срещу процедурата, при която Националният филмов център избра българско предложение в категорията "Най-добър чуждоезичен филм" на наградите "Оскар" за 2021 г.
Изборът на журито е паднал върху черно-белия "Страх" на Ивайло Христов - история за живота на вдовица, бивша учителка, която живее в село близо до границата с Турция. В населеното място често се появяват бежанци, които преминават границата, но една нейна среща с чернокож мигрант променя живота й.
Филмът разказва за съпротивата на главната героиня срещу цялото село, което настоява чужденецът незабавно да напусне. "Страх" взе голямата награда "Златна роза" през 2020 г., но се очаква да дебютира по кината през ноември 2021.
Теодор Ушев посочва, че не оспорва "несъмнените достойнства и качества" на филма, като изтъква операторското майсторство на Емил Христов и играта на Светлана Янчева в главната роля.
Той обаче атакува метода на работа в комисията по определянето на българския участник на "Оскарите" - комисия, в която самият той е взел участие.
Ушев посочва, че 7-членното жури се е събрало в състав от само петима души. Двамата отсъстващи са изпратили вота си предварително. Но мнозинството сред петимата преки участници в гласуването е било в полза не на "Страх", а на "Жените наистина плачат".
Филмът на Мина Милева и Весела Казакова беше представен на фестивала в Кан през юли 2021, а номинираната за "Оскар" Мария Бакалова играе в една от водещите роли. Сюжетът му е посветен на жените от семейство, изправено срещу всекидневни изпитания - дискриминация, насилие, полови предразсъдъци.
"Жените наистина плачат" - глътка свеж въздух за българското кино
Независимо от дискусията в комисията - 4 гласа (вкл. два на отсъстващите) са дали превес на "Страх", докато 3 гласа са отишли за филма на Милева и Казакова.
"На практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казусът", пише Теодор Ушев в коментара си във Facebook.
Той посочва, че един от липсващите хора от журито е имал основателна здравословна причина за отсъствието си, но така и не е бил сменен предварително. Въпреки всичко комисията е успяла да се свърже с него, така че той да потвърди вота си.
Вторият - когото Ушев по-късно идентифицира като бившия ректор на НАТФИЗ проф. Любомир Халачев - обаче се оказал "недостъпен" по време на заседанието, защото "там, където бил, нямало интернет, нямало телефон".
Теодор Ушев оспорва легитимността на това гласуване, като коментира, че няма смисъл от подобни формати за дискусии, след като "всичко се свежда до елементарен глас".
Режисьорът заявява, че няма да участва в други комисии, свързани с българското кино, "докато не видя реално желание за промяна".
"Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети", казва той.
Ушев завършва позицията си с думите: "В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм".
Той посочва още, че за послендите 30 години има само един филм, режисиран или продуциран от жена, който е изпращан от България за номинация в категорията "Чуждестранен филм" на "Оскарите" - "Писмо от Америка" на Иглика Трифонова. Ушев дава пример с "Виктория" на Майя Виткова, представян на фестивала "Сънданс", "Безбог" на Ралица Петрова, участвал "Торонто", като казва, че и двете авторки били "посъветвани да мълчат" след отказа на българското жури да ги номинира.
Участниците в комисията освен него са кинокритиците проф. Александър Грозев и проф. Божидар Манов, режисьорите Виктор Чучков и Ралица Петрова, операторът Светла Ганева и проф. Любомир Халачев.
Теодор Ушев е един от българските режисьори, получавали номинация за "Оскар" със "Сляпата Вайша" - късометражен анимационен филм.
Единственият игрален пълнометражен филм от България, който е достигал до номинациите на Академията за "Най-добър чуждоезичен филм", беше "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев през 2009.
