Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Най-важните избори в историята на Израел - така международните медии описват залога на вота на 27 октомври, който може да сложи край на управлението на Бенямин Нетаняху.
Това са първите парламентарни избори в страната след атаката на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври 2023 г., която сложи началото на унищожителна война в ивицата Газа и впоследствие доведе до ударите на САЩ и Израел срещу Иран през февруари 2026.
Повечето социологически прогнози сочат, че коалицията на Нетаняху ще загуби мнозинството си в Кнесета.
Не е ясно обаче дали опозицията ще успее да събере достатъчно подкрепа, за да формира ново управление. Всичко ще зависи от това колко от най-малките партии ще преминат бариерата от 3,25 на сто за участие в парламента.
Ако никой не успее да състави правителство, страната може да бъде изправена пред нов парламентарен вот насред кризата.
Главният опонент на Бенямин Нетаняху е Гази Айзенкот.
Той е бивш началник на Генералния щаб на израелската армия между 2015-2019 г. и е лидер на центристката партия "Yashar".
Айзенкот влиза в политиката през 2022 г. като депутат от коалицията "Национално единство" на друг бивш началник-щаб Бени Ганц.
Айзенкот има лична връзка с войната в Газа.
Неговият син Гал (25 г.) и двама от племенниците му загинаха по време на военните действия в Газа, докато служат в армията на Израел.
В същото време Айзенкот беше част от военното правителство на Нетаняху.
Военният кабинет на националното единство беше създаден непосредствено след атаките на 7 октомври, но постепенно в него възникнаха противоречия както за преговорите за връщането на израелските заложници от Газа, така и за крайните политически цели на войната.
През 2024 г. той и Бени Ганц напуснаха правителството и обвиниха Нетаняху в стратегически грешки.
През 2025 г. Айзенкот напуска съюза на Ганц и се отказва и от депутатското си място, а няколко месеца по-късно създава собствена партия. Сред основателите има още военни, предприемачи, представители на технологичния бизнес и близки на хора, които бяха взети за заложници от "Хамас" на 23 октомври.
Ако стане премиер, Гази Айзенкот ще е първият израелски министър-председател с от общността на евреите от Северна Африка - неговите родители са еврейски имигранти от Мароко.
Опозиционната коалиция не е еднородна. Една от големите сили в нея са "Демократите" на бившия генерал Яир Голан, които са представители на либералната левица. В съюза влиза и националистите на бившия министър на отбраната при Нетаняху - Авигдор Либерман.
Либерман например отказва да подкрепи бъдещо правителство с участието на арабските партии в Израел, което може да направи невъзможно създаването на нов кабинет.
Други лидер, които се борят за победа срещу Нетаняху, са бившите премиери Нафтали Бенет и Яир Лапид с тяхната листа "Заедно".
За Нетаняху победата вече е въпрос на личното му оцеляване - той е подсъдим по три дела за корупция, които са замразени, докато е на власт.
Изборите се възприемат като референдум за лидерството му след нападенията и допускането на крайни националисти във властта.
Неговата партия "Ликуд" си партнира с представители на ултраортодоксалните евреи и религиозните общности, "Еврейска сила" на крайния националист Итамар Бен-Гвир и религиозната десница на Бецалел Смотрич. Бен-Гвир беше министър на националната сигруност, а Смотрич - на финансите - в досегашния кабинет на Нетаняху.
И двамата са поставени под санкции от Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Норвегия заради подстрекаване на насилие срещу палестинците в Западния бряг - палестинската територия, окупирана от Израел от 1967 г.
Докато правителството Нетаняху подкрепя агресивното разширяване на израелските селища в Западния бряг, Гази Айзенкот не подкрепя анексията на територията и обещава да сложи край на насилието на радикалните израелски заселници.
За първи път от почти 40 години изборите за парламент в Израел са редовни, а не предсрочни.
Правителството на Нетаняху успя да изкара пълен мандат въпреки войните и общественото недоволство. За последно това става с ротационния кабинет на Шимон Перес и Ицхак Шамир между 1984-1986 и 1986-1988 г.
