Обичаме да казваме, че децата са най-голямото богатство. Повтаряме го като някакво заклинание, което по силата на магическото мислене ще помогне на децата да живеят в здраве и безопасност. И въпреки това невинаги се държим в синхрон с думите си за децата и богатството. Рядко вечеряме с тях. Рядко говорим с тях, рядко ги виждаме, още по-рядко ги чуваме, оставяме ги на самотата на екраните.
С Dr. Oetker - семейна германска компания с дълги традиции, решихме да потърсим хора, които с действията и професионализма си наистина застават зад философията, че децата са важни.
В този дух днес разговаряме с Илияна Милева: педагог по образование и „човек, който чува децата“ по призвание.
„Всяка сутрин идвам на работа, за да си играя с деца. Да разговарям с деца“, казва тя. Което би звучало странно, ако не знаехме, че Илияна е създател и управител на Френска Детска Къща „Приказната фея“: образователен център за деца между 2 и 6 години и пространство, в което не просто възрастните гледат децата, а всички общуват.
Къщата функционира вече от 25 години, а Илияна поставя началото като продава една своя малка кола и с парите прави мини детска градина, в която са и собствените ѝ синове – малкият отива с нея в градината, когато е само на седем дни.
Първото дете, което се записва в Приказната къща, води след себе си много други и днес свободни места за там обикновено няма.
„На двете локации (на ул. „6 Септември“ и на ул. „Аксаков“) имаме по 16 деца, така че родителите, които искат да запишат детето си при нас, най-често звънят малко след като майката роди“, казва Илияна с усмивка.
Самата тя е истински, жив, дишащ ураган: крои нови и нови гениални планове, понякога претърпява провали, става, действа, продължава. Купува всевъзможни удивителни вещи, декорации и учебни материали – от антикварни магазинчета в Париж, през etsy и „онзи приятел на роднина, който е намерил на един таван френски чин от миналия век“.
Отива на работа в Къщата в дъждовен ден и изведнъж решава, че с децата трябва да посетят художествената галерия да видят изложба на Владимир Димитров – Майстора. Слагат гумените ботуши и тръгват.
„Постоянно водя децата някъде, за мен е много важно да се научат да се съобразяват с другите“, обяснява Илияна. – „Поне два пъти седмично сме на изложба и музей, говорим си непрекъснато.“
Илияна би се определила по-скоро като строга, но казва, че е такава, защото обича децата. „Уча ги, че ако някой е много мил с тях, има вероятност изобщо да не ги забелязва. Строгото и либералното отношение всъщност не си противоречат.“
Понеже Dr. Oetker има за цел да направи живота в кухнята по-лек и по-приятен, стигаме до въпроса за храната в “Приказната фея”. Междувременно сме направили едни мъфини със сместа за печене на Dr. Oetker за шоколадови мъфини, които Илияна аранжира в “правилната чиния“ - с рисунка на малкия принц.
Сместа за мъфини стана любима на всички родители в редакцията заради бързината и лекотата, с която можем да подготвим шоколадовите кексчета за децата. Единственото, което е нужно, е да следвате рецептата на опаковката.
Илияна казва, че от създаването си работят с една и съща кетъринг фирма и учителите не настояват децата да ядат нещо, което не им се яде, ако ще да е най-здравословната храна на света.
„Приготвяме си закуските сами, готвим тук, правим палачинки, пържени филийки, баници, кексове, всичко. От обяда дори някое дете да не харесва нещо, все има поне една храна, която ще му хареса. Важно е обаче, ако нещо не му допада, да каже „Не, благодаря“, а не да се изказва крайно колко е гадно нещо, защото тогава веднага се оказва, че и другите деца не го искат.“, обяснява динамиката на взаимотношенията в Къщата Илияна.
„За тези 25 години откакто се занимавам с това, виждам как се променят нещата в обществото ни: през първите години от съществуването на Приказната Къща родителите започваха да дискутират в кое училище трябва да отиде детето, още докато същото е на 3 години. Имаше период, в който имаше свръхфокус върху храната: какво ядат децата, какво не ядат, защо и т.н. Сега за повечето родители е важно детската градина да е наблизо, децата им да са заедно с други деца, които познават, да са спокойни“, коментира Илияна.
Самата тя също се променя. И децата вървят заедно с нея. „Показвам им всичко, което искам те да видят. Самата аз вървя по своя път и го споделям с децата. Вярвам, че когато откриеш таланта и интереса на едно дете, трябва да го подкрепиш то да го следва. Знанието е едно: когато следваш това, което наистина те пали, няма как оттам да не отваряш врати и да не стигаш до другаде.
Искам децата да са смели, да експериментират. Казвам им, че не трябва да мълчат, не трябва да се страхуват, че ще сбъркат.“, разказва Илияна.
„Много съм против изчакването и вдигането на ръка“, допълва тя. – „Неведнъж им повтарям, че ние тук си говорим. Искам да ми споделят, искам да ми кажат някоя страшна глупост и аз да им кажа: „Това е страшна глупост“.
Илияна не е фен на образователния принцип с изпитването на малки деца. Отбелязва, че когато възрастните, учители или родители, им задаваме въпрос с тон на изпитващи, много от тях блокират.
Друг проблем, който тя вижда в образователната система, е забраняването на свободата на учителя и вкарването на децата в изкуствени рамки.
„Виждала съм какво правят моите деца (от Къщата) на изпити за първи клас и какво се оказва проблем. Имаше една задача по математика, в която трябваше да стигнат от точка А до точка Б като минат с молив през всички борчета по пътя. Някои от децата обаче бяха минали по най-краткия път, а не през всички борчета. Казах им, че това е чудесно решение и че всеки нормален човек би минал по най-краткия път.
Друг мой ученик беше на изпит за първи клас в елитно частно училище, където на въпрос „Кое е излишното от три птички и едно зайче?“, беше отговорил, че излишното е зайчето. Питали го „защо“ и той казал „Защото те летят, а то подскача“. Отговорът обаче не бил правилен – дори бяха споменали, че детето може би има интелектуални затруднения, без да отчетат алтернативната гледна точка“, възмущава се с право Илияна.
По думите ѝ училите у нас, дори да имат интересни хрумки за някакъв по-интересен подход в преподаването, се отказват от тях заради натиска на системата. И дава пример с Франция, където на учителите всяка година се дава програмата, по която детето трябва да научи определени неща, но никой не задава изисквания по какъв начин ще ги научи.
Този тип правила без смисъл и без мисъл за децата не са в стила на Илияна. Преди време тя решава да регистрира Къщата по МОН, но се сблъсква с толкова много нелепи изисквания, че в крайна сметка се отказва.
„От толкова много изисквания не чух нито едно, което да е свързано с децата“, коментира тя. – „В двора на къщата, която бяхме взели тогава, имаше ябълка. Казаха ми, че това не е ОК, защото от дървото може да падне ябълка, да дойдат оси и някоя от тях да ужили някое от децата. Не беше вариант обаче и да се отреже ябълката. Решението на МОН: попълване на декларация, че децата няма да играят около ябълката без да са под надзора на възрастен.“
Сякаш всичко се прави проформа. Особен интерес от МОН проявяват и към „съоръженията“ в двора: катерушки, пързалки, люлки. Когато Илияна им казва, че децата в нейната градина не ползват „съоръжения“, а играят както повели въображението им, от отсрещната страна получава отговор: „Е колко са големи тези деца, че да имат въображение?“.
Да, системата у нас умее да орязва въображението. Понякога обаче с най-добри намерения го правим и родителите.
„През децата много ясно се вижда динамиката в семейството. Има голяма разлика между деца, които са добре обгрижвани, но чиито родители поддържат с тях комуникация на ниво „Какво яде днес?“, и деца на родители, които ги вкарват в своя свят. Поне 30% от идеите, които реализирам в Къщата, съм ги взела от деца, които ми споделят за неща от своята вселена: дядото, леля Гинче от селото на бабата пр.
100% от идеите, които тя реализира обаче, са смислени и ориентирани към развитието на децата, към разширяването на хоризонтите пред тях. Илияна не е категорично против технологиите и устройствата, които се превърнаха в злодея в детския свят през 21 век. Стига да се ползват умно и с мярка.
„Във всяко нещо има много смисленост и много проблем. Пак стигаме до това либерален ли си, или си строг: важното е да си взискателен. Що се отнася до телефоните, смятам, че родителите трябва да покажат на децата си къде да търсят. В Интернет пространството има уникални неща, но детето трябва да знае как да ги намери, вместо да скролва до безкрай в ТikTok.“
И дава пример с по-малкия си син, който успешно е превърнал видео игрите в своя професия. „Играеше много. В един момент, когато беше девети клас, ме пита дали съм гледала нещо на Акира Куросава. Никога не съм обсъждала с него филмите на Куросава, изобщо не знаех, че той го знае. Но ето, той беше стигнал до Куросава по своя път, през игрите“, казва тя.
И добавя: „В крайна сметка стигаш точно дотам, където си се запътил“.
И действително: като че ли ако през първите години от живота си вместо в детска градина, в която те заплашват, че ако не си изядеш супата, ще ти я изсипят във врата, ходиш на място, където всеки вторник гледате филмите на Чарли Чаплин, разглеждате френски учебници и посещавате музеи и галерии, имаш по-голям шанс да стигнеш там, закъдето си се запътил.
Затова се надяваме хората като Илияна стават повече. Да имаме по-малко места със „съоръжения“ и повече приказни къщи.
Dr. Oetker е семеен бранд с над 130 години история, който помага на хората по целия свят да създават и споделят важни моменти около трапезата. През 2025, Dr. Oetker празнува и 30 години, откакто марката прави първи стъпки в българските кухни и печива.
Философията на марката е, че малките жестове са от голямо значение. Dr. Oetker фокусира работата си около онези "малки" неща, които ни свързват и събират като семейство - около кухненската маса, където любимата торта е не просто десерт, а грижа за другия.
Историята започва през 1891 г. в Билефелд, Германия, където младият аптекар д-р Аугуст Йоткер прави революция в домашното сладкарство, като пуска на пазара Backin - бакпулвер за домашна употреба. Преди това традиционният Гугелхупф се приготвял с много яйца и бил скъпо начинание.
Иновациите продължават с ваниловата захар, която разпределя равномерно аромата в целия сладкиш, и оригиналния пудинг, който бързо се превръща в любим десерт. Днес портфолиото включва маята, Crème Ole, овесените каши Vitalis, специалния пудинг за бисквитена торта и първата замразена пица на европейския пазар.
И стигнем до готовите смеси за мъфини, палачинки и бухтички, с които марката улеснява родителите в грижата и ежедневното приготвяне на храна.
Днес Dr. Oetker продължава да е семейна компания, присъстваща в над 40 държави. Неуморният ангажимент към качество и иновации са я превърнали в един от най-разпознаваемите и предпочитани брандове за домашно сладкарство и печене в България и по света.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
