Ако допуснем физическата социална дистанция да доведе до хронична и масова самота, ще добавим нова криза към инфекциозната болест - криза на психичното здраве. Това предупреждава Джамил Заки - преподавател по психология от Станфордския университет и автор на книгата "Войната за добрина: как да създадем емпатия в разделения свят".
Заки е един от милионите професионалисти, които са принудени да работят в домашни условия заради епидемията от коронавирус. Студентският кампус, учебните зали и лабораториите на Станфорд временно работят в режим на дистанционно обучение.
Въпреки това колегите на Заки са намерили свои начини да не прекъсват малките ритуали от нормалния начин на живот и общуване.
"При нормални обстоятелства колегите често се засичат пред кафе-машината и спират работа, за да си поговорят как минава деня им, какви идеи са им хрумнали и т.н. Сега си създаваме "виртуални кафе-машини" - с видеовръзка между хора от екипа, които се срещат пред камерата по време на почивка и канят други хора да участват в разговора им", пише психологът в статия за Washington Post.
Стратегията за социално дистанциране и изолирането на хората с цел опазване на общественото здраве е жизненоважна за забавянето на епидемията.
Тези мерки обаче потискат дълбоките и естествени инстинкти за общуване и може да влошат емоционалното състояние на хората във времена на криза, казва той.
Десетилетен опит в научните изследвания доказва, че човешкото общуване предпазва хората от тревога и несигурност. Когато сме в компанията на любими хора, заплахите стават преодолими предизвикателства, а болезнените удари са по-смекчени. Самотата, от друга страна, е психически "отровна. Тя пречи на нормалния сън, задълбочава депресията и е предпоставка за по-високи нива на смъртност при по-възрастните хора.
Във времена на криза самотните хора страдат повече. Реагират по-тежко на стреса, което води до психологически, имунни и сърдечносъдови проблеми.
От друга страна, тежките моменти дават възможност за сплотяване.
При земетресения, бомбардировки или терористични атаки хората излизат от домовете си, за да помогнат на непознати, без да обръщат внимание на класовите или расовите различия, които обикновено ги разделят. Алтруизмът помага на помагащите. По този начин те укрепват общността и откриват смисъл в несигурните времена.
Подобно на други катастрофални събития, епидемиите убиват много хора и всяват страх у обществата. Заразата може да превърне колегите и съседите ни в източник на този страх. Притеснението от болестта ни разделя точно когато имаме най-голяма нужда от близост.
Социалното дистанциране е безалтернативна мярка за момента, но такова е и социалното взаимодействие.
Телевизиите и социалните мрежи не спират да излъчват тревожни послания. Най-уязвимите на Covid-19 - възрастните хора - са най-податливи на рисковете от изолацията. Ако допуснем физическата дистанция да доведе до хронична и масова самота, ще добавим нова криза към инфекциозната болест. Самотата може и да подтикне хората да не зачитат препоръките за сигурност, което ще увеличи колективния риск, предупреждава психологът от Станфорд.
Дистанцирането не е задължителна пречка пред човешкото взаимоотношение. Онлайн-технологиите са най-добрият шанс да издържим кризата заедно. Онлайн-общностите не са нищо ново.
Много от хората, които страдат от редки болести например, преодоляват изолацията, като общуват с други пациенти през форуми, групи във Facebook и др. В тях споделят ценна информация, разказват личните си истории и срещат разбиране. Хората често описват тези форуми като оазиси на емпатия в свят на самота.
Всеки човек има нужда от подобно пространство, а нищо не пречи да го създаде.
Дори да сте затворени в апартамента си, същото се случва и с вашите колеги, съседи и съученици. Ако се чувствате объркани, самотни, отегчени или разтревожени - вероятно така се чувстват и другите. Тези усещания свързват милиарди хора по света по начин, който досега не е съществувал.
Затова няма нужда да прекарваме колективната криза в борба с усещането за самота. Пишете на някой стар приятел в Instagram, направете видеоконферентна връзка с братовчедите си, гледайте заедно филми или сериали, споделете размислите си за този странен момент в човешката история. Не се срамувайте от това, че се чувствате слаби. Не се колебайте да търсите помощ от другите. Запомнете, че физическата и емоционалната дистанция не са едно и също нещо.
Можем да използваме технологиите за създаване на навици за общуване, като прехвърлим към тях ритуалите, които ни карат да се чувстваме като общност.
Когато споделяме общо физическо пространство, не ограничаваме разговорите си само до спешните работни теми. Често се отнасяме в приказките си, заслушваме се в разговорите на другите, шегуваме се едни с други. Тези кратки моменти на почивка са изключително важни за усещането ни за общност. Трябва да продължим да ги пазим, независимо какъв формат ще изберем.
Социалното дистанциране може да ни сплоти. Самото решение за спазване на тази изолация от млади и здрави хора е акт на солидарност с по-уязвимите групи от населението.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
