Как една празна бутилка става билет за Олимп?

Сутрин, аларма, душ, кафе. Един от всички твои дни. И все пак… не съвсем същият.

Докато преглеждаш мейли на телефона си и препускаш през новините с огромна скорост, не се задълбочаваш почти в нищо, забрави да четеш, а огромният избор от продукти консумираш неусетно, като изхвърляш опаковките им на всевъзможни места, без да се замислиш… е трогателно да разбереш, че едно празно пластмасово шише може да се превърне в частица от пътя към златен медал.

Четеш за поредния успех на гениални български деца на някаква олимпиада, която се случва в непозната ти до днес държава. И разбираш, че това е следствие не само на ученолюбивостта им, на подходящия, добре подготвен, вдъхновен и мотивиращ ги учител, на задълбоченото им познание по темата, на таланта им и високия им коефициент на интелигентност… А е подпомогнато от дарителска кампания, която свързва устойчивото мислене с подкрепата за младите таланти.

Благодарение на инициативата на Лидл България, която предоставя възможност за дарения чрез автоматите за обратно събиране на пластмасови бутилки и кенове, всеки жест на отговорност към природата може да се превърне в подкрепа за бъдещето на най-добрите по математика, физика, астрономия и информатика.

Натискаш едно копче, избираш да дариш, вместо да вземеш ековаучер за пазаруване, и дарението ти тръгва по пътя към успеха на някое българско дете на олимпиада в Боливия, Австралия или Тайланд. Докато рециклираш, те подреждат Вселената.

От 2010 г. Сдружението на олимпийските отбори по природни науки финансира подбора и подготовката на най-добрите ни гимназисти за престижните международни олимпиади по математика, физика, химия, биология, лингвистика, информатика, астрономия, география и изкуствен интелект.

Оттогава насам България има 881 медала – 141 златни, 370 сребърни и 370 бронзови.

Зад всяка бляскава статистика стоят години учене, ръководители, които мислят за задачите си и на вечеря, и родители, които виждат бъдещето на децата си в науката, а не в TikTok.

Тази дарителска инициатива е за всички, които вярват, че талантът трябва да бъде подкрепян, а знанието – празнувано. За онези, които знаят, че зад всяка формула, спечелила злато, стои същата детска искра, която някога е запалила и твоето любопитство. Само че тези деца я пазят и развиват, докато станат най-добрите в света.

Когато си малък и гениален, светът е пълен с въпроси. Когато станеш голям и гениален, започваш да търсиш и отговорите.

По темата разговаряме с Вълкан Горанов – изпълнителен директор на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки.

Много се радвам, че се виждаме в това лятно време. Изглежда всяка седмица посрещате отбори с медали, сега отивате да посрещате следващите. Браво на шампионите!

Вълкан Горанов: Да, така е. Последните седмици бяха наситени с успехи. Националният отбор по информатика се завърна преди две седмици с най-силното си представяне от началото на олимпиадата през 1989 г. – два златни и два сребърни медала. В неофициалното класиране България е на четвърто място, пред САЩ и Япония.

След това посрещнахме отбора по география, който донесе три сребърни и един бронзов медал от международната олимпиада – също много добро представяне. Последва и второто издание на Международната олимпиада по изкуствен интелект, организирана от България. Тази година тя се проведе в Китай, а нашият отбор се върна с три медала.

Утре очакваме и отбора по астрономия, който спечели три златни и един сребърен медал от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Индия.

Тоест юли и август са ключовите месеци?

Да, тогава се провеждат основните международни олимпиади по природни науки. Всяка година домакинството е в различна държава и събира най-добрите деца в съответната наука на едно място. Целта, освен състезанията и медалите, е и да се създаде връзка между тези млади хора. След пет години те ще са сред най-добрите учени в света – и вече ще се познават, ще са колеги и ще работят заедно, без значение в коя държава живеят.

По мое време бях победител в национална олимпиада по философия и по литература – и тази по литература ме вкара в университета без изпити – тогава имаше някакъв практически елемент, някаква полза от успеха, но много локална. А сега, спечелвайки международна олимпиада, предполагам че това отваря вратите към всички най-големи и престижни университети в света?

Абсолютно. Самото класиране в националния отбор и заминаването за международна олимпиада ти дава такава основа и подготовка, че въпросът не е дали ще влезеш някъде, а къде искаш да продължиш образованието си. Ръководителите и учителите на тези деца, заедно с техния талант и труд, ги подготвят на ниво втори курс в силен международен университет.

Това е впечатляващо. А как си обяснявате, че според всички международни тестове за функционална грамотност българското образование е в дъното на класациите, а вашата работа показва точно обратното – че имаме изключително интелигентни деца и много добри учители? Как се получава тази „спойка“? Вие правите чудо.

Ние по-скоро помагаме на това чудо. Основната работа на Сдружението е да подпомага ръководителите и целия процес на подбор и подготовка на най-добрите олимпийци. За да спечели един медал на международна олимпиада, едно дете е вложило години труд. Любопитството му се е запалило още в началните класове, след това идва ключовата роля на учителя и родителя – да го запазят. В седми клас това любопитство вече се превръща в силен интерес към дадена наука. Оттам започват огромната допълнителна самоподготовка, извънредните часове и специализираните занимания.

Те го правят с желание – не защото е задължително. Търсят време не да избягат от ученето, а за да учат повече по дисциплината, която обичат, и да трупат още знания.

Ние направихме едно проучване и се оказа, че в природните науки, особено в олимпиадите по тези дисциплини, България е много напред. И тук няма пряка връзка между брутния вътрешен продукт на държавата и броя на медалите. Т.е. за успехите имат значение най-вече хората – ръководителите, учителите, родителите – много повече, отколкото цялостното икономическо състояние на страната.

България е сред държавите-основателки и участва във всички международни олимпиади по природни науки още от първото им издание. В най-старата олимпиада – по математика – сме от самото начало, а и до днес, заедно с Румъния, сме единствените държави, участвали във всяко издание. Това говори за високо ниво и за традиция.

Значи не просто имаме талантливи, умни, способни деца, а и дългогодишна школа?

Да, и точно там е нашата роля като сдружение.

А сега кажете – Как се случва всичко това – от бутилката до подкрепата за олимпийците? Много ми харесва, защото съчетава полезното с приятното и по един неусетен начин те въвлича да помогнеш, да станеш добротворец.

Съществуваме вече 15 години и основната ни цел е да дофинансираме и помагаме по всякакъв начин, за да могат ръководителите и олимпийците, когато вече са в отбора, да се концентрират изцяло върху подготовката си.

Ние се грижим да няма притеснения около логистиката, материалите или финансирането. Децата трябва да мислят единствено за състезанието.

И тук идва връзката с Lidl – защото сдружението се финансира изцяло чрез дарения. А чрез автоматите за обратно събиране в магазините Lidl всеки може да дари сумата от върнатата бутилка или кен за подготовката на отборите.

Тоест всеки, който избере да дари, става частица от пътя към успеха на тези деца?

Точно така. Отиваш, връщаш бутилка, избираш каузата – и вече си част от пътя към медала. Освен това научаваш, че имаме такива отбори и че те печелят за България.

Средствата, които получаваме по този начин, ни позволяват да финансираме подбор, подготовка, тренировъчни лагери. А сега правим и следваща крачка – школи „Български олимпийски таланти“ за по-голям кръг ученици, които имат потенциала да влязат в разширените отбори следващите години.

Кой попада в разширените отбори по природни науки?

Разширеният отбор е от 10-12 души – най-добрите в България по съответната дисциплина. Те се избират от резултатите им на Националните кръгове на съответните олимпиади за годината. В разширения отбор най-добрите ученици преминават през подготовка на толкова високо ниво, че дори участието им в този етап е сериозен трамплин за бъдещата им кариера.

Коя част от подготовката, пътуването и състезанието е най-скъпа?

Преди да заминат за олимпиадите има подбор на разширения национален отбор и подготовка на избрания национален отбор. От Сдружението помагаме с дофинансиране, към подготовката, която МОН осигурява, и финансираме нужди, които изникват в процеса без да са предвидени.

Тази година почти всички международни олимпиади бяха на много далечни от България места – и това е голямо предизвикателство. Самият път е скъп, а пътуването е уморително.

Билетите се поемат изцяло от Министерството на образованието, но ние с ръководителите преценихме, че има нужда от допълнителна подкрепа за аклиматизация. Когато състезанието е на другия край на света, не е добре отборът да пристига и на следващия ден да се състезава.

Например тази година олимпиадата по информатика се проведе в Боливия. Освен че беше през океана и изискваше 4–5 полета, мястото беше на 3000 метра надморска височина. Това е сериозно натоварване за организма, особено за млади хора, които не са свикнали с такава височина.

Затова успяхме да осигурим пристигането няколко дни по-рано, за да се аклиматизират. Това им даде възможност да си починат, да се наспят, да свикнат с климата и часовата разлика, за да са в оптимална форма за деня на състезанието.

Олимпиадата по математика беше в Австралия, по география – в Тайланд, по биология – във Филипините, астрономията и астрофизиката ще бъдат в Индия. Всички тези пътувания са дълги, с много прекачвания, и носят риск от закъснения или изпуснати полети.

Ако пристигнеш изтощен в деня преди състезанието, колкото и да си подготвен, няма да можеш да покажеш най-доброто от себе си. Именно затова аклиматизацията е толкова важна – и подкрепата през автоматите помогна това да се случи.

Значи не става дума само за финансиране на самото състезание, а и за създаване на оптимални условия за децата?

Точно така. И това е само един пример за начините, по които се стараем да развиваме подкрепата. Сега ще стартираме и нова инициатива, която искаме да популяризираме информационно – повече деца да чуят за успехите на олимпийците и да се включат в първия кръг на олимпиадите по природни науки.

Да опитат, за да разберат дали ще им хареса?

Да. Може да разберат, че дадена наука не е тяхната, но е важно да имат шанс да пробват. А понякога се оказва, че талантът се крие в дете, което никой не е предполагал, че ще се запали по химия или биология.

В България системата е така изградена, че олимпиадите имат три кръга – общински, областен и национален. Първият, общинският кръг, е отворен за всички училища и ученици. Оттам се класират за областния кръг, а после – за националния.

Точно този първи кръг е „искрата“, която може да запали интереса. Може в малък град или село да има дете, което обожава физика или математика, но никой да не му е казал, че съществуват тези състезания. Ако пробва – дори и без големи очаквания – може да открие, че това е неговата страст.

Но без силен учител и подкрепящ родител трудно би станало, нали?

Абсолютно. Това е симбиоза – детето, родителят и учителят. Детето може да е готово да положи огромно количество труд, но без правилния наставник и подкрепата вкъщи, няма да има шанс да развие таланта си.

Имаме примери за златни медалисти по химия от Плевен, по информатика от Варна, по астрономия от различни градове. Науката няма географски граници – важното е да намериш правилния учител и да имаш среда, която те подкрепя.

Вие сте изключението, което доказва, че е възможно. Но в същото време живеем в среда, в която умните, талантливите и образованите често не се ценят достатъчно… И изобщо идеята, че образованието, културата са неуместни и ненужни – това усещане стана водещо.

Да, за съжаление това усещане съществува. Но когато работиш с тези деца, виждаш, че те са различни – и не само като постижения. Те са жадни за знания, търсят свободно време, за да решават още задачи, да търсят решения, да обменят идеи.

Красотата на международните олимпиади е, че там няма политика и няма граници. Събират се най-добрите ученици по физика, математика, химия, биология, астрономия – всеки от своята държава, но на състезанията те са просто млади хора, обединени от една страст.

Имаме много примери – деца, които се запознават на олимпиада и десет години по-късно работят заедно в общи международни екипи. Науката днес е глобална – учените могат да работят заедно, дори да са на различни континенти.

И тези връзки се запазват за цял живот?

Да. Понякога едно познанство на 17-годишна възраст води до съвместни научни публикации или до участие в големи проекти години по-късно. А ние се гордеем, че в основата на тези връзки често стои български олимпиец.

Имате ли примери за техния професионален път по-натам?
Да. Имаме бивша състезателка по астрономия, която беше в националния отбор няколко пъти, спечели бронзов медал, после продължи образованието си и сега работи едновременно в България и за Европейската космическа агенция. Има достъп до най-големия телескоп в света – James Webb – и дори астероид е кръстен на нейно име заради приноса ѝ в науката.

Казват, че умните и талантливите напускат България. Вашият опит показва ли, че могат да се развиват и тук?

Да. Науката е световна и няма значение дали работиш в София, Париж или Ню Йорк – важното е да носиш България в сърцето си и да искаш да върнеш нещо обратно. Все по-голяма част от бившите олимпийци се връщат като ръководители и помагат в подготовката на следващите поколения.

Имаме студенти в топ университети, които – още докато учат – пишат задачи за националните отбори или провеждат тренировки с тях. Това е безценно.

Ако трябва да кажете нещо на хората, които още не са избрали да дарят чрез автоматите какво ще бъде то?

Бих казал, че това е дисциплина и вид гражданско образование. Знам, че в миналото имаше случаи, които разклатиха доверието в дарителските каузи, но това не бива да ни отказва да правим добро. В случая с Lidl и нашето сдружение средствата отиват директно за подготовката на децата и ефектът е видим – в резултатите, в медалите, в бъдещите им кариери.

Всеки дарен лев е възможност – за ново откритие, за нов медал, за нова мечта. А най-хубавото е, че всеки, който пусне бутилка в автомата и избере нашата кауза, става част от пътя към този успех.