Как се управлява София, когато разпадът на партиите е на всеки 6 месеца

Привидно ГЕРБ загуби изборите в София през 2023 г. - за първи път след 18 години кметуване на Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова партията не успя да стигне дори до балотаж. Само привидно.

Днес ГЕРБ дирижира т.нар. "икономическо мнозинство" в Столичния общински съвет заедно с БСП, ИТН, отцепници от "Възраждане" и ВМРО. Самият СОС изглежда неузнаваем спрямо подредбата, с която съветниците положиха клетва преди година и половина.

Защо това е важно? Ако Васил Терзиев е "четвъртата сила в държавата" (по думите на Борис Бонев), то СОС е втората най-важна политическа арена в цяла България, парламент за 1,2 милиона жители:

• преразпределя 2,8 милиарда лева годишен бюджет - и както се видя, има власт да прекрои предварителните планове на кмета, като ги извади с хастара навън;
• назначава и уволнява бордовете на общински дружества с огромни бюджети (и дългове) - от Центъра за градска мобилност и Метрополитен до Топлофикация София;
• приема устройствени планове, правила за застрояване, паркиране и организацията на движение - т.е. разпорежда се с много сериозен икономически интерес и понякога залага потенциални бомби със закъснител под градоустройството;
• не на последно място- в СОС се отглеждат кадри, които винаги са на една ръка разстояние от националната политика. Често СОС е първата служба на бъдещи министри, депутати, евродепутати и шефове на регулатори, както ще видим след малко.

Затова не е все едно, когато БСП току-що изгуби най-силния си говорител по социални теми в София - Ваня Григорова.

Бившият кандидат-кмет и водач на листата на социалистите през 2023 г., която остана на няколко хиляди гласа зад Васил Терзиев, изведнъж реши, че "прагът на компромисите е достигнат и оттук нататък следва обезличаване".

Още през 2023 г. Григорова - лице на синдиката "Подкрепа" - не беше фаворит на "Позитано" 20 при Корнелия Нинова. Година по-късно тя дори регистрира коалиция за парламентарни избори заедно с Мая Манолова, колкото да отклони над 31 000 гласа (или около 20% от действителните гласове за БСП през юни 2024).

И тогава, и сега посланията ѝ се доближават повече до риториката на Румен Радев, отколкото до дневния ред на Атанас Зафиров или Борислав Гуцанов. Нейното оттегляне от БСП може да не е краят на разпада в групата, защото част от хората в червената листа за общински съветници са от крилото на Ваня Григорова, а не на партията (Иван Кирилов например е председател на Федерацията на транспортните работници в Подкрепа).

В другия край на политическия спектър - най-голямата група на ПП-ДБ започна с 23 съветници, а в момента се е изравнила с тази на “управляващата опозиция” ГЕРБ (14 мандата).

Първият знак за вътрешните проблеми беше скандалът около Благовест Георгиев (от квотата на Настимир Ананиев в коалицията) през април 2024 г., който катастрофира в центъра на София и отказа да даде проба за алкохол и наркотици. Вместо да напусне СОС, Георгиев напусна политическата група, от която беше избран.

Една година по-късно - след многократни ултиматуми и предупреждения - цялата фракция на "Спаси София" се отдели от ПП-ДБ.

Борис Бонев обяви Васил Терзиев за по-непрофесионален кмет и от Фандъкова (и след това се наложи да обяснява какво е искал да каже).

Всъщност "Спаси София" изпусна двама от собствените си районни кметове, които се отцепиха от партията - Емил Бранчевски от "Илинден" (станал известен с акцията срещу ромските семейства в "Захарна фабрика") и Зарко Клинков от "Витоша".

Още по-драматична беше и вътрешната криза във "Възраждане". Партията за първи път влезе в СОС през 2023 г. с група от 8 души, а още в първите седмици 5 от тях се отцепиха.

Раздорът дойде с оплаквания от партиен тормоз (по твърденията на съветника Иван Алексиев) и контраобвинения в икономически зависимости срещу останалите четирима "независими", минали неофициално под крилото на ГЕРБ.

Накрая роенето "зарази" дори парламентарната група на Костадин Костадинов, от която бяха отстранени стари, уж доверени, кадри като Николай Дренчев.

Ако ГЕРБ изглеждат изолирани от този род скандали, това не означава, че групата им е напълно монолитна.

Третият в листата от 2023 г. Любомир Минчев, собственик на компанията "Телелинк", напусна изненадващо Столичния общински съвет само два месеца след избора си - докато СОС още не можеше да заработи насред кризата с избора на нов председател.

Интересното беше, че Минчев беше спряган за потенциален кандидат-кмет на ГЕРБ, преди Бойко Борисов да номинира Антон Хекимян. При това беше поставен в листата на по-висока позиция за сметка на други стари местни кадри на партията.

Групата на ГЕРБ в СОС трябваше да се раздели и с опитни фигури като Георги Георгиев, станал депутат и по-късно министър на правосъдието, и Мирослав Боршош, който оглави Министерството на туризма.

По същия начин Иван Пешев напусна групата на БСП, за да стане министър на спорта. Назначението му май нямаше да направи особено впечатление, ако не бяха разкритията за кредита, който фирма, свързана с неговия брат Санко Пешев, е получила от Българската банка за развитие за... покупка на хотел на Халкидики.

Отделно от вътрешнопартийните драми - ИТН смени двама от тримата си общински съветници още преди преполовяването на мандата.

Братята Пламен и Димитър Данаилови влязоха в СОС през 2023 г. и излязоха от него почти едновременно през май 2025 г., след като изтеглиха джакпот при раздаването на постове в регулаторите от Народното събрание.

Пламен Данаилов (на снимката) стана зам.-председател на Комисията за финансов надзор начело на управление "Застрахователен надзор" .

Димитър Данаилов стана член на новия състав на Комисията за защита на конкуренцията, оглавявана от Росен Карадимов. Между другото, днешната КЗК "приютява" и още двама бивши членове на СОС, освен тях двамата - Жельо Бойчев (БСП) и Радомир Чолаков (ГЕРБ, екс-ССД).

Има една поука от още недовършения мандат и тя трябва да се осмисли много внимателно както от партийните централи, така и техните гласоподаватели.

Изборите за общински съветници в София са точно толкова важни, колкото и за народни представители - от тях зависи дали столицата ще се модернизира или ще буксува с години. Там се тестват и бъдещите коалиции в национален мащаб. Затова и грешките в "кастинга" се плащат скъпо.