Как TikTok, попкултурата и дигиталното поколение свалиха правителството

Този път алгоритъмът проработи в полза на искащите промяна в демократична и антикорупционна посока. Следващият път може да е в обратната посока.

Правителството подаде оставка след рекордна мобилизация. Това не е просто количествен пик, а знак за промяна в начина, по който обществото формира публичния си разговор.

Преди да се пуснем по познатия ни кръг от връщане на мандати, служебни правителства, избори и отново мандати, е важно да видим кои бяха движещите механизми и инструменти на протеста. Той беше не просто организиран, но се предаваше на живо в TikTok и показа промяна в реалността и поколенията.

Това не е протест на поколението Z, но то е източникът на искрата. Данните показват, че в протеста участва цялото „мрежово поколение“ (20–50 г.) – хора, за които социалните мрежи са основна среда за общуване и мобилизация.

Традиционните български медии, силно повлияни от политически и икономически интереси, вече не формират дневния ред така, както в предходни години. Социалните мрежи се превръщат в основното пространство, в което се оформя социалният дискурс. Там се води общественият разговор – къде е проблемът, кой носи отговорност и какво се очаква като промяна.

Протестът не се създаде и разви само в TikTok. Алгоритмите на платформата дават възможност за бърза публикация и огромно усилване на емоционално въздействащо съдържание.

Това съдържание създава висока вирусна ангажираност, която се прехвърля в останалите социални мрежи. Това са изводи от анализ на данни от медиен мониторинг на социалните мрежи, извършен от Sensika Technologies.

Общият брой на анализираните публикации и коментари със съдържание за протестите е около 66 000 за периода от 1 ноември до 11 декември. (Facebook – над 42 700, Twitter – над 16 300, Telegram – над 3 000, TikTok с фокус върху 200-те най-гледани видеа за последния месец. В микса влизат и по-малък брой публикации в Instagram и YouTube.)

Протестна мобилизация

През 2025 г. е имало средно около 260 публикации на ден по темата протест (медианно). Предишната вълна от протестите срещу еврото, организирани от „Възраждане“ и проруски мрежи, не е надвишавала 800–1 200 публикации на ден. На този фон протестните пикове през ноември-декември са безпрецедентни:

• 26 ноември: 2 938 публикации (11 пъти над средното)
• 1 декември: 6 873 публикации (26 пъти над средното)
• 2 декември: 9 398 публикации (36 оти, най-високият пик за годината)
• 10 декември: 4 749 публикации (18 пъти над средното).

Високата ангажираност около протестите показва не просто реактивно споделяне, а бързо и целенасочено участие в реално време.

„Кой разпореди това безобразие“

Нито един протест не възниква от само себе си, ако няма обществено напрежение. Такова напрежение беше трупано в различни времеви отрязъци - част по време на протестите срещу еврото, друга - от протеста срещу сгазеното от лекар куче и трета - протестите срещу ареста на кмета на Варна – Благомир Коцев.

Истинският спусък обаче беше извънредното заседание на бюджетната комисия на 26 ноември.

Публикациите нарастват пиково още в 14 часа – заради живите излъчвания и фразата „Кой разпореди това безобразие“, произнесена от Асен Василев.

Към 15 декември в TikTok има над 50 видеа с хаштаг #койразпоредитовабезобразие. които събират близо 1 млн. гледания. В действителното техният обхват е много по-мащабен, защото не всички използват хаштаг и фразата в описание.

Първите от тях се появяват още на 26 ноември и съвпадат по време с рязкото нарастване на употребата на думата „протест“ във всички социалните мрежи. От ранния следобед до вечерния пик броят на публикациите се утроява.

Протестът се държи като жив организъм — реагира, еволюира и преминава през ясно разграничими фази.

Между 20 ноември и 10 декември обемът на съдържанието преминава от относително стабилни 400–1 000 публикации на ден към първия голям взрив на 26 ноември. Тогава в микса ни в социалните мрежи са засечени близо 3 000 публикации и над 550 000 души се ангажират с тях – чрез харесвания, коментари или споделяния.

Следват историческите пикове на 1-ви и 10 декември.

Всеки от тези ръстове е пряка реакция на различен стимул.

През първия ден това са Бюджет 2026 и скандалът в комисията. На втория протест са сблъсъците след 22:00 ч. на 1 декември. На 10 декември са контрапротестите (организирани от Делян Пеевски) и липсата на политическо решение.

Ключовите думи в публикациите показват, че при всяка фаза се променя както наративът, така и посоката на протеста. Започва се с „данъци“, преминава се към „злоупотреба с власт“, „ескалация“ и накрая – „власт срещу общество“. Протестът се трансформира – от икономическо недоволство към криза на легитимността на властта.

Попкултурата на протеста и вирусната сила

TikTok не просто разпространява протестни послания, той ги трансформира в попкултурни артефакти, които след това задвижват мобилизацията.

Реплики като „Кой разпореди това безобразие?“ и обръщението „мършляк“ на депутата от „Ново начало“ Байрям Байрям не просто станаха популярни. Те преминаваха през алгоритмичен цикъл на усилване, при който дневният обем гледания надвишава ръста на новите видеа.

Това означава, че едни и същи клипове започват да се гледат многократно повече, отколкото би позволила линейната логика на платформи като Facebook, Instagram или X.

На 3 декември, който е денят с най-силна меме активност, Viral Acceleration Index (Индекс на вирусното ускорение) достига +6 500 допълнителни гледания на всяко видео.) Това е показател, който измерва с колко се увеличават общите гледания на видеата за всеки нов ден, спрямо броя публикувани видеа в този ден.

Това е ясен индикатор, че меметата и музикалните ремикси са масово „завъртяни“ във For You страницата и са минали през голям брой споделяния и и строрита.

For You е мястото в което платформата показва съдържание, което смята за важно и популярно. Това става на принципа на Мечо Пух “колко повече, толкова повече”.

Ремиксите на „безобразие“, трап версиите на „мършляк“ и визуалните интерпретации на прасето касичка, които се свързват с меме иконата от анимацията Прасето Пепа, имат не просто културна функция, а алгоритмична. Те разширяват обсега на протеста, удължават живота на съдържанието и създават нови вълни на гледания, дори в дни без офлайн събития.

Именно това превръща протеста от политическо събитие в културен феномен. TikTok улавя емоцията, превръща я във формат, на който се подражава, ремиксира и „дуетира“, след което алгоритъмът го разпространява експоненциално. Данните за високите Engagement Rate (ER) стойности (10–20%) и за многократните пикове в гледанията (3–3.5 милиона в ключовите моменти) показват, че меме културата не е периферна част от протеста, тя е неговата ракета носител.

Протестът не е антиевропейски, не е столичен

Въпреки опитите на „Възраждане“ и проруските мрежи да яхнат вълната, както и на управляващите да го етикират, като антиевропейски, протестът не е насочен срещу еврото. В ключовите думи за последните 30 дни няма такива, които да са свързани с еврото. Водещите по употреба думи: „протест“, „правителство“, „оставка“, „Пеевски“, „корупция“, „данъци“, „бюджет“. Думи като „евро“ или „еврозона“ се появяват в ниски обеми, много под прага за тренд, и идват основно от проруски източници в Telegram и от политически говорещи глави, а не от протестиращите.

В Telegram едва 3–5% от съдържанието съдържащо “протест” се споменава еврото, като почти всички публикации идват от проруски или анти-ЕС канали.

Протестът не е софийски феномен. Значителна част от най-гледаните видеа идват от Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и от българската диаспора, което превръща мобилизацията в национална.

Този път алгоритъмът проработи в полза на проевропейското съдържание. Не беше така обаче на изборите миналата година.

Авторът Георги А. Ангелов е старши анализатор в "Сенсика Текнолоджис". Има и дългогодишен опит като репортер и разследващ журналист.