Често чуваме истории за това как популярни футболисти пропиляват цялото си състояние. Зависими са от хазарт, заобиколени са от лоши съветници, купили са прекалено скъпо имущество, не са си плащали данъците, направили са катастрофални инвестиции в търсене на бързи и лесни пари.
Само за няколко години стигат от върха на славата до опасността да са на крачка от това да бъдат осъдени и да попаднат зад решетките.
Не е нужно да ги съдим морално. Една немалка част от тях произхождат от бедни семейства, а изведнъж се оказват заобиколени от лукс и пари, с които не знаят как да се справят. И, по-важното, не знаят как да запазят.
Разбира се, в последните години се работи много усилено върху този проблем. Xpro е организацията, чиято мисия е да помага на професионалните футболисти да се адаптират към живота след края на спортните им кариери.
Статистиката обаче показва, че около 40% от футболистите банкрутират до 5 години след като спрат да играят, а голяма част от останалите срещат различни финансови проблеми.
Колкото по-високо стигнеш, толкова по-тежко падаш. Именно заради това да си част от Висшата лига на Англия е едновременно голям спортен успех и също толкова голям финансов капан.
Средната годишна заплата на футболист от елита в английското първенство е около 3,6 млн. паунда на година. Няма никой друг шампионат по света, който да има подобни показатели.
Възможно ли е такова състояние да бъде пропиляно? Да, и то твърде лесно.
Примерите са много.
Пол Мърсън е една от големите звезди на английския футбол през 90-те, но изведнъж се оказва пристрастен към хазарта, алкохола и наркотиците, така че състоянието му от около 7 милиона паунда се изпарява с изключителна скорост.
Дейвид Джеймс е един от футболистите с най-много мачове в историята на английската Висша лига. Вратарят игра за отбори като “Астън Вила”, “Ливърпул”, “Манчестър Сити” и “Портсмут”. Той натрупва състояние от около 20 милиона паунда. След като се развежда със съпругата си Таня през 2005 г. обаче, Джеймс губи почти всичко, тъй като освен че разделя имуществото си с нея, трябва да плаща и пословично огромна издръжка. Той обявява банкрут през 2014 г. и дори му се налага да продаде стотици футболни артикули от своята активна кариера.
Лий Хендри губи над 10 млн. паунда и дори прави опит за самоубийство. Ерик Джемба-Джемба обявява банкрут още докато е играч на “Астън Вила”.
Брад Фридел играе 18 години във Висшата лига, но губи цялото си състояние, след като основава футболна академия в Охайо. Още докато е играч на “Ливърпул”, Йон Арне Рийзе печели по 50 000 паунда на седмица, но е въвлечен във финансова измама и се спасява само защото още няколко години играе футбол.
В тази опасна джунгла, Лукаш Подолски не само оцелява, а пирува. Той е не просто изключение, а пример - да опазиш парите си, да се подготвиш за живота след футбола и дори да увеличиш състоянието си.
38-годишният поляк с германско гражданство в момента защитава цветовете на ФК “Гурник” (Забже). И макар да е част от клуб, който 14 пъти е ставал шампион на страната си, Подолски в момента просто се забавлява в Полша.
Причината е, че има бизнес с дюнерджийници, благодарение на който многократно увеличава богатството си, което в момента е оценено на над 210 млн. евро.
Всъщност още с пристигането си във Висшата лига през сезон 2012/13, когато облича цветовете на “Арсенал”, нападателят се отличава от останалите. Той обича да пътува с метрото на тренировка, вместо с автомобил за милиони. А докато Подолски е фокусиран върху представянето си на футболния терен (което е отлично) и е основен играч от лондонския отбор, той проучва различни бизнес възможности.
Лукаш вкарва 31 гола в 82 мача за “Арсенал” и печели ФА Къп през 2014 г. Преди това е в Бундеслигата с отборите на “Кьолн” и “Байерн” (Мюнхен), а в зенита на кариерата си носи екипите на “Милан”, “Галатасарай” и други, преди през 2021 г. да премине в “Гурник” (Забже).
Освен това има 49 гола в 130 мача за националния отбор на Германия, с който през 2014 г. става световен шампион.
Нападателят е бил на върха на славата, но вместо да се отдаде огромните изкушения, които професионалният футбол предлага, докато играе на на топ ниво, той отделя всекидневно от свободното си време, за да проучва различни пазари.
През 2018 г. стига до “гениалната” идея - да отвори дюнерджийница. Сами може да се досетите, че решението му предизвиква добронамерен смях.
“След толкова много проучване и отделено време, това ли измисли?”, питат приятелите му. И, може би, към онзи момент са прави.
“Идеята просто ми хрумна, в момента дори нямам конкретен бизнес план”, споделя Подолски, след като отваря първата локация на “Mangal Döner” в Кьолн. Всъщност в онзи момент футболистът по-скоро скромничи, за да предизвика подценяване от страна на конкуренцията. Няколко години по-късно вече ще бъде невъзможно да бъде спрян.
“Да отворя 5-звезден ресторант не е в мой стил. Аз не съм от хората, които обичат да ходят в костюм. Освен това вярвам в чудеса”, е обяснението на футболиста.
В Кьолн той има огромно предимство. Като легенда на клуба, феновете го обожават, така че да хапват от дюнерите на Принц Полди, какъвто е прякорът на футболиста, се превръща в традиция. А този начален старт е достатъчен за Лукаш, за да инвестира повече и да отдаде още по-голямо внимание на бизнеса си, усещайки, че това е неговото нещо.
В момента Подолски има 30 дюнерджийници в Германия и се радва на огромен успех. Една от малкото критики към него е, че цените са високи.
“Според мен дюнерът и без това е твърде евтин. Би трябвало да струва дори повече. Хората продължават да сравняват с цените отпреди. Когато бяхме млади, един дюнер струваше около четири евро, а сега е над 12. Цените се увеличават навсякъде”, обяснява Подолски.
“Ако поръчате меню в “Макдоналдс”, плащате колкото в моите дюнерджийници или дори повече. Въпреки това, храната ще бъде скапана, липсва ѝ качество”.
Опознавайки по-добре бизнеса със заведения за бързо хранене, футболистът започва да продава и сладолед. И за да покаже, че храната му е качествена, казва, че става дори за спортисти: “Един професионален футболист ще изгори калориите от дюнер и сладолед за 10 минути”, преувеличава Лукаш.
Той вече се занимава и с организирането на музикални фестивали, на които, разбира се, да се хапва дюнер и сладолед, е често срещано. А макар и да е в края на футболната си кариера, Подолски е в много добра кондиция и не дава изгледи, че скоро ще окачи бутонките.
И все пак, когато и да го направи, може да бъде спокоен, защото “чудото” с дюнерите проработи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
