Още през март се появиха сателитни снимки, които показват колко много е спаднало замърсяването на въздуха над Италия и Китай в резултат на карантините, наложени заради коронавируса. Истината обаче е, че в дългосрочен план наглед една от малкото положителни последици от епидемията ще има несъществен ефект.
Проучване на Международната енергийна агенция прогнозира, че за годината вредните емисии ще спаднат с едва 6-8% - по думите на ръководителя на отдела за климатичните въздействия в Met Office, Ричард Бетс, е нужен спад от поне 10%, за да има някаква осезаема промяна в покачващото се ниво на въглероден диоксид във въздуха.
"Ако искаме да повлияем по съществен начин на концентрацията на CO2 във въздуха, се нуждаем от големи и дългосрочни промени в енергийните си системи, както и в други сфери, които разчитат на изкопаеми горива," добавя той, цитиран от The Guardian.
Няма да има и значителен положителен отзвук върху глобалното затопляне - все още се очаква 2020 година да е най-горещата година досега. За да се ограничи покачването на температурите до по 1.5 градуса на година, трябва до 2050 г. да намаляваме замърсяването на въздуха с по 7.6% - задача, която изглежда почти невъзможна, имайки предвид факта, че дори в условия на карантина тази кота е на ръба да не бъде достигната.
Всичко това ни показва, че индивидуалните действия, като по-рядката употреба на автомобили и бизнес срещите по Zoom, не са достатъчни, за да се преодолее проблемът. Да блокираме растежа на икономиката си също не е ефективна мярка, макар че преминаването към такъв постоянен модел така или иначе не изглежда като реална перспектива.
Трябва да се работи по генерални промени, които да не са оставени в ръцете на отделния човек, а да се поемат от управляващите власти.
Саймън Еванс от научния уебсайт Carbon Brief, специализиран върху темата за климата, дава няколко идеи за това как може да повлияем по-осезаемо на нивата на замърсяване на въздуха:
"Когато започнем да караме автомобилите си отново, те ще продължават да изразходват бензин. Трябва да преосмислим начина, по който градовете ни са построени и организирани, за да стане придвижването без кола по-лесно - чрез това как са разположени пътищата, какви са условията за придвижване пеш и с колело и чрез промени в обществения транспорт," заявява той пред The Guardian, а като положително действие се отбелязва и налагането на електронни превозни средства.
Подобни мерки не липсват в световен план, но трябва да станат по-масови. В Брюксел се работи по създаването на 40 километра нови пътища за колоездачи, във Франция дори им предлагат субсидии, а Лондон планира да забрани автомобилите на част от мостовете и улиците си.
Освен постоянно покачващите се температури, нивата на въглероден диоксид и други вредни частици във въздуха крият още проблеми, които се проявиха по време на епидемията. Изследване на американски учени показва, че дори минимално покачване на замърсяването в Манхатан може да доведе до 15% по-висока смъртност в условията на Covid-19.
По време на пандемията гласът на учените и медиците стана много по-разпознаваем и това също е нещо, което може да се приложи и при други световни проблеми, каквото е глобалното затопляне например.
Макар и в дългосрочен план изолацията ни да няма да постигне някакъв изключителен екологичен ефект, има какво да се извлече от опита ни по време на коронавирус епидемията. Докато надеждите са тя да отмине в следващите месеци, казусът със замърсяването на въздуха и климатичните промени ще ни съпътства с години и не бива да отлагаме реакцията си прекалено дълго.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
