Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Кога, колко често и кои профилактични прегледи трябва да си правят жените?
- А мъжете?
- Кои са най-важните изследвания за превенция на заболявания?
- Кога те се покриват от НЗОК?
На тези и още въпроси, свързани със здравната профилактика, се е заела да отговаря в социалните мрежи д-р Мелек Ракаджиева. Тя е специализант по УНГ болести в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив и се старае да предоставя ясно подредена и практична информация, насочена към превенцията и ориентацията на пациентите в здравната система
.„Далеч съм от мисълта, че здравеопазването ни е идеално, но истината е, че ние като граждани не сме информирани и за базисното, което ни се полага по линия на НЗОК и какво е необходимо да наблюдаваме и да проследяваме. Не са нужни безброй изследвания и големи суми за профилактика. Нужни са лична отговорност и информираност“, казва д-р Ракаджиева.
Затова в своя Instagram профил тя публикува най-важното, което трябва да знаем.
Специално за жени
Голяма част от базисните профилактични изследвания при жените след 30-годишна възраст се покриват от Националната здравноосигурителна каса. Сред тях са:
- ежегодната цитонамазка за скрининг на рак на маточната шийка,
- ехографията на гърди на всеки две години (по-често при фамилна обремененост),
- мамографията при жени между 45 и 69 години.
Специално за мъже
При мъжете след 45-годишна възраст профилактиката включва:
- изследване на PSA за скрининг на рак на простатата
- при установени високи стойности на PSA се препоръчва извършване на ехография на простатата.
Профилактика за всички
Изследванията при общопрактикуващ лекар за мъже и жени между 20 и 65 години се извършват на всеки пет години и включват:
- пълна кръвна картина,
- чернодробни ензими,
- урея,
- креатинин
- пикочна киселина.
При наличие на риск от захарен диабет се предвижда и ежегодно изследване на кръвна захар на гладно. При назначаване от тесен специалист, работещ с НЗОК, се покриват допълнителни изследвания като щитовидни хормони, включително ехография на щитовидната жлеза, женски и мъжки полови хормони, гликиран хемоглобин, кръвно-захарен профил, желязо, феритин, ЖСК, витамин D и други.
След 40-годишна възраст профилактичните изследвания включват липиден профил – триглицериди, общ холестерол, LDL и HDL, измерване на кръвното налягане и електрокардиограма (ЕКГ). На всеки пет години се предвижда и серологично изследване за хепатит B и C.
Рентгенографията на бял дроб не се използва като метод за ранно откриване на рак при хора без симптоми. За скрининг на белодробен рак се прилага нискодозирана компютърна томография, а за скрининг на рак на дебелото черво - колоноскопия. И двете изследвания се покриват от НЗОК при изпълнение от специалист с договор с касата.
Към допълнителните профилактични грижи спадат профилактичният очен преглед, който се извършва веднъж до 1-годишна възраст, веднъж между 3 и 5 години, при започване на училище и след това поне веднъж на две години, като при рискови групи може да бъде и по-чест.
Препоръчва се и профилактичен кожен преглед с наблюдение за поява или промяна на кожни образувания, както и ежегоден профилактичен дентален преглед.
Ваксината срещу човешки папилома вирус
В България е налична безплатна HPV ваксинация за момичета между 10 и 15 години и за момчета между 10 и 14 години. Освен рак на маточната шийка, ваксинацията предпазва и от рак на гърлото и гръкляна. След тютюнопушенето и алкохола HPV е третата най-честа причина за злокачествени заболявания на гърлото и гръкляна.
Уши, нос, гърло
Консултация с УНГ специалист се препоръчва при поява на нова формация в областта на ушите, носа, гърлото или шията, при повтарящи се кръвотечения от носа, при затруднено преглъщане или промяна в гласа с продължителност над две до четири седмици, както и при устно дишане и хъркане.
Профилактично изследване на слуха се извършва при хора, подложени на хроничен шум. Всички новородени подлежат на слухов скрининг, който се прави от медицинския персонал в родилния дом, а при съмнение за намален слух се насочват към УНГ специалист за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.