Искам ли да имам дете? Или по-добре да приема предложението за работа в чужбина?
Има решения, които могат да преобърнат цялото бъдеще на един човек. Затова и мнозина се страхуват да направят крачка в една или друга посока.
Осмислянето на трудните последствия може да доведе до блокиране. Но дори това може да накара човек да съжалява за пропуснатите шансове.
Защо хората се страхуват да вземат решения? И как може да се преодолее тревогата, която неизбежно възниква в тези ситуации?
На първо място - трябва да разберем, че страхът не е добър съветник, казва германският психолог и експерт по вземането на решения Ралф Хертвиг в интервю за "Зюддойче цайтунг".
Често притеснението ни тласка към избор на вариант, който възприемаме като по-безопасен за себе си. Невинаги той обаче е по-добрата опция.
Полезно би било човек да разбере, че дори при решенията с дългосрочни последици, ние правим крачка в определена посока, но това не е краят на пътя. В много случаи пред нас ще има отклонения, зони за почивка, понякога - ще се въртим в кръг.
Модерните общества все пак дават свобода, която ни позволява да преосмислим поне част от решенията си до известна степен.
Дори да не сме избрали подходящата професия като млади, бихме могли да се преквалифицираме като по-възрастни.
Отново ще трябва да направим избор и да намерим начин да преодолеем несигурността. Но както казва Бенджамин Франклин: няма нищо сигурно в този свят освен смъртта и данъците.
Никой не може да погледне напред в бъдещето. Но можем да минимизираме рисковете или да максимизираме възможностите, каквито да са те.
Как може да се постигне това?
Един от начините е стратегията на "малките стъпки".
Дори най-важните и големи решения в живота могат да се разделят на междинни етапи. Ако се колебаете дали да се преместите в друга държава, например, можете да заминете за пробационен период - например с временна работа, по-дълга ваканция или престой за научаване на езика.
Тогава човек придобива по-ясни впечатления за начина, по който животът му може да се развие занапред.
Подходът "проба-грешка" с двупосочен билет понякога не върши работа.
Завръщането на изходна позиция невинаги е лесно, особено ако човек е принуден да смени работното си място.
Но дори тогава може да раздели прехода на по-малки постижими етапи, казва Хертвиг. Не е задължително всяко решение да е безпомощен скок в дълбокото - изпитателният срок е времето, в което можем да преценим възможностите си.
Много хора опитват да минимизират рисковете, като отлагат решенията, докато не проучат всичко по темата и направят по-подробна преценка на вариантите пред себе си.
Това може да бъде ползотворна стратегия, но може и да доведе до разочарование. Натрупването на все повече и повече информация бързо води до резки амплитуди на вътрешния "компас", по който се ориентираме.
Друга стратегия би била "елиминирането по аспекти".
По правило - не всяка налична информация е еднакво важна за нашите лични решения. Затова трябва да преценим кои аспекти на въпроса действително имат значение за нас.
Дали когато избираме професия, се интересуваме най-вече от заплащането? Или от обществения авторитет? Или бихме искали да сме по-добри от всички останали? Или да работим нещо, което ще стимулира креативността ни?
В зависимост от аспектите, които смятаме за важни, отделяме стъпка по стъпка всички професионални опции, които не отговарят на очакванията ни.
В крайна сметка - остават все по-малко варианти, между които да избираме.
Ако човек стигне до етапа, в който алтернативите вече са ясни, има логика да състави списък на потенциалните ползи и рискове за всяка от тях.
Вариантите са три: да ги оценяваме според това дали ползите са количествено повече от недостатъците. Можем да претеглим и качествено всяка от ползите спрямо всяка от опасностите. А можем и да осъзнаем внезапно коя причина действително ни мотивира още докато съставяме списъка.
Съществуват и решения, чиито последици човек не би могъл да оцени предварително, защото самото им предприемане ще го промени.
Това са т.нар. "трансформиращи решения" - изборът, който човек прави, става определящ за неговата идентичност.
Такъв е случаят с решението дали да имаш дете, и не само. Определени ходове водят до дълбоко пренареждане на бъдещето и е трудно да се прогнозира всяка промяна в дългосрочен план.
Трудно е да се направи умствена симулация на подобни сценарии, но отново човек може да облекчи притесненията си, като "опипа почвата". Ако се колебаете дали сте готови за семейство, може да проверите как ще се чувствате, докато се грижите за децата на свои приятели или роднини.
Разбира се, оценката ще е само приблизителна, защото отглеждането на родно дете стимулира друг вид емоции.
Търсенето на експертиза от други хора също е много важен инструмент при вземането на решения - така както се доверяваме на съвета на лекаря, когато искаме да се излекуваме.
Съветите на родителите или близките приятели са нещо добро - често може да получите полезна информация, докато разговаряте с хора, които ви познават добре, разбират мотивацията ви и са наясно с миналото ви.
Подобни съвети могат да се сблъскат с вътрешна съпротива и с желанието на човек да поеме по пътеката, която другите не препоръчват.
Но понякога е полезно и да получиш съвет, който тотално не приемаш, подобно на игра на "ези-тура". Ако дълбоко в себе си се надяваме на определен резултат от случайното хвърляне на монетата, тогава разбираме какво всъщност искаме.
Да потърсиш съвет и да не го последваш изисква определена вътрешна сила.
Тук може да помогне стратегията за минимизиране на угризенията.
Помислете кои са възможните последици, от които ще съжалявате най-много. Кое е най-лошото, което може да се случи, ако поемете в посока А? За какво ще съжалявате, ако поемете в посока Б? И кой от двата най-неприятни сценария ще бъде по-труден за приемане? Ако сте наясно с ефектите, които бихте искали да избегнете на всяка цена, също ще улесните процеса на вземане на решения.
Много млади хора отлагат важните житейски избори за неопределено време напред. Някои правят едногодишна пауза между гимназията и университета, за да обиколят света, като смятат, че така ще разберат по-добре желанията си.
Почивката определено може да помогне, дори да не е толкова дълга. Прословутата фраза, че утрото е по-мъдро от вечерта, е вярна - когато човек си даде малко време за спокоен размисъл, вижда нещата в по-различна светлина.
Невинаги оценяваме изборите си по еднакъв начин. Ако сме уморени, стресирани или емоционално напрегнати, често възприемаме всичко в черно и бяло. Ако сме отпочинали, подходът ни е съвсем различен. Можем да претеглим внимателно възможностите си или да се сетим за друга алтернатива, която е достатъчно добра.
Понякога все пак страхът от неизвестното е решаващият елемент. Мнозина предпочитат да не правят нещо, за да съжаляват по-късно.
Изследванията показват, че в краткосрочен план човек изпитва угризения основно за нещата, които е направил активно. Съжаляваме, че вчера сме купили нещо твърде скъпо или че сме казали непремерени думи на някого през миналата седмица.
Но когато гледаме назад с години или десетилетия, тогава съжаляваме повече за онова, което не сме предприели.
Затова когато вземаме дългосрочни решения, логично е да се замислим как ще погледнем на това действие след няколко десетилетия. Тогава може да се осмелим да скочим в дълбокото, но преди това - да тестваме ситуацията поне за момент.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
