Какво може да ни каже една футболна фланелка за геополитиката и за силните на днея? Повече, отколкото предполагате.
На финала на Световното клубно първенство “Челси” победи ПСЖ, а едно от нещата, които направиха впечатление на по-наблюдателните фенове, бе, че на екипа на “сините” няма спонсор.
За разлика от техния съперник, който срещу 70 млн. долара на година облича футболистите си с логото на “Qatar Airways” - компания, собственост на катарското правителство.
Да, тези неща във футбола наистина правят впечатление, но зад тях стои много повече. Прозират политика, финанси и ясното послание, че парите са определящи - всичко друго е на второ място. А с пари може да се купи влияние - дори без обикновеният запалянко да си дава сметка.
Организации като ФИФА и УЕФА винаги са правили всичко възможно да промотират футбола, но в едно нещо се провалят - да предпазят играта от съмнителна реклама и политизиране.
В България е малко по-различно - от началото на новия век отбори са били открито спонсорирани от подземния свят. За това обаче след малко.
Висшата лига на Англия е най-популярното първенство на планетата. През миналия сезон “Ливърпул” стана шампион, а “Арсенал” допоследно бе в битката за титлата.
В началото на ерата на Висшата лига - през 1992 година, мърсисайдци имаха на фланелката си логото на марка бира, а спонсорът на “артилеристите” беше електрическа компания. Целта на тези договори е ясна - различни брандове да стигат до месните фенове чрез футбола.
За малко повече от 30 години обаче играта придоби много различен статут - местните компании нямат значение, когато пазарът е глобален.
Емблематичен е примерът с “Шалке 04”. Германският тим през 2006 година сменя генералния си спонсор - името на местна застрахователна фирма на гърдите на футболистите е заменено от това на руския държавен енергиен гигант “Газпром”.
Ясно е, че “Газпром” не сключва сделка с германски гранд с идеята, че някой фен ще си купи един кубик природен газ. Целта е друга - изчистване на имиджа на Русия чрез спорта и промотиране на важните за нея неща.
Тази тактика - да се търси геополитически ефект, а не чиста реклама, не е новост. Използват я и страните от Близкия изток. В последно време държави от региона са домакини на големи футболни финали, на боксови гала вечери и други мащабни спортни събития. Канят се международни звезди като гости.
Мачове от Суперкупата на Испания по футбол се провеждат в Саудитска Арабия. Там беше и Суперкупата на Италия, където емблематичното дерби между “Милан” и “Интер” завърши с 3:2 в полза на росонерите, които празнуваха пред фенове, които най-вероятно не знаят италиански. Примерите са много.
През 2021 година “Челси” промотираше китайската бетинг компания “Leyu Sports”, като играчите трябваше да говорят на китайски, а от организацията имаха трудности да докажат кой реално стои зад нея. Особено след разкритията, че “Leyu Sports” представя служителите си, използвайки... сток снимки, а не реални лица.
Същия сезон 19 от 20 отбора във Висшата лига рекламираха крипто стартъпи, част от които се оказаха пирамиди.
В момента “Арсенал” има договор с Туристическия борд на Руанда, а феновете призоваха той да бъде прекратен, след като подкрепяна от правителството бунтовническа групировка нахлу в източно Конго.
Генерален спонсор на “артилеристите” е “Fly Emirates”, чието лого играчите на отбора носят отпред на фланелките си.
Всички тези примери показват, че футболът отдавна не се интересува от месните фенове и организации, макар управляващите ги да промотират точно това. Пазарите са доминирани от Близкия изток и Китай, а до неотдавна - и от Русия. ("Газпром" беше официален спонсор на УЕФА и Шампионската лига - най-популярния клубен турнир). Последното се промени - поне публично, заради войната, която Владимир Путин води в Украйна.
Българският пример - тотална бетинг доминация
Разбира се, какво може да се очаква от първенство като българското, което се казва “efbet лига”, освен хазартно лого до хазартно лого по екипите.
От водещите отбори се отличава само ЦСКА, който има партньорство с А1. Собственикът на тима - Валтер Папазки, обаче притежава “Winbet”.
“Левски” рекламира на фланелките си “Palms bet”, а “Лудогорец” - “efbet”.
90% от останалите отбори също са спонсорирани от бетинг брандове - както в Първа лига, така и във Втора.
В края на миналия век “Левски” има на фланелката надпис “ВИС-2” - силовата групировка, чийто бос беше Георги Илиев, като договорът е подписан от президента на "сините" Томас Лафчис и от техническия директор Андрей Желязков.
По същото време “СИК" - конкурентната силова групировка по онова време, е на фланелките на "Славия", а "Мултигруп" - на ЦСКА.
Сравнението между България и големите отбори в Европа показва малко по-различна тенденция.
Докато на запад тимовете преминават от местни компании към глобални, макар и някои от тях със съмнителен имидж, у нас трансферът е от подземния свят към бетинга. Масираната реклама на хазарт също може да мине за форма на влияние - с оглед на социалния ефект. И това е стигна дотам, че дори фен артикулите на националния отбор са с бетинг лого. Но поне това остава на родна почва.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
