Какво пише в териториалните планове за справедлив преход на въглищните региони?

Във финалните текстове на териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил се предвижда до 2030 г. България да намали емисиите от въглищните ТЕЦ, а не по-късно от 2038 година да спре изцяло използването на въглища за производство на електроенергия.

Темата у нас не е нова и за намеренията на България да спре производството на ток от въглища до 2038 г. се говори отдавна.

Въпреки това, изпращането на текстовете в Брюксел предизвика протести на енергетици и миньори. Четвърти ден те блокират основни пътища и магистрали, отказват среща с правителството и настояват управляващите да дойдат лично при тях.

По думите на председателя на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов по бТВ, протестиращите „не проявяват никакъв интерес“ към предложените от правителството компенсации до 36 заплати или 150 000 лв., за служителите, които доброволно се преквалифицират и напуснат бранша. Според Манолов „никой не знае какво пише в териториалните планове“.

Текстовете обаче са публикувани още в петък, 29 септември 2023 г., става ясно от съобщение на пресцентъра на Министерския съвет.

Каква е тежестта на тока от въглища за енергийната система на България?

Ключовите за българската енергетика въглищни ТЕЦ, ще имат все по-малка тежест.

По данни на „Капитал“, през август въглищните централи в България са произвели по-малко електроенергия, отколкото през юли, и двойно по-малко от август 2022 г., когато беше пикът на високите цени на тока в Европа.

Все пак като дял въглищната електроенергия остава втората по големина в страната - около 25.16% идва именно от въглищни ТЕЦ, като води с няколко пункта пред ВЕИ - 24.66%.

Държавата планира новите ВЕИ мощности да се утроят до 2035 г. Дотогава ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии.

Така след 2035 г., въглищните мощности не се очаква да имат значима роля в енергийния микс на България.

Като се има предвид, че голяма част от тях не са модернизирани и продължават да замърсяват въздуха, това би трябвало да е добра новина.

Заради концентрацията на въглищни ТЕЦ и мини, които са разположени на територията на областта, Стара Загора е определена като най-засегната от прехода към зелен ток.

Стара Загора като „Водороден хъб на ЕС“

Заетите в мините и ТЕЦ в района на Стара загора са над 11 хиляди души, затова и регионът се счита за най-засегнат от гледна точка на заетостта.

Според териториалния план за справедлив преход на Стара Загора, до 2030 година трябва да бъдат разкрити най-малко 12 хил. алтернативни работни места в други икономически сектори поради намаленото използване на въглищните ТЕЦ-ове.

До 2038 г. се очаква да бъдат създадени още поне 15 хил. нови работни места в други икономически сфери с постепенния напредък на енергийния преход до окончателното извеждане от експлоатация на въглищните централи.

Накратко - засегнатите миньори ще трябва да се преквалифицират и да повишат експертизата си, за да отговорят на нуждите на бъдещата икономика.

Предвижда се токът от въглища да бъде заменен от енергия от зелени мощности. А Стара Загора се определя като една от най-подходящите области за изграждане и експлоатация на наземни фотоволтаични системи.

Според документа, мерките за насърчаване на ВЕИ и съхранението на енергия се допълват взаимно и целят да осигурят диверсификация на икономиката, да повишат заетостта и качеството на живот и да подкрепят целите за неутралност по отношение на климата.

И докато процесът на постепенно прекратяване на производството на енергия от въглища в енергийния комплекс „Марица Изток“ не е започнал, то в Кюстендил и Перник вече се върви в тази посока.

В област Перник е до 2030 г. трябва да са създадениоколо 1500 места в алтернативна заетост. А прогнозите са да бъдат създадени 1800 други до 2038 година.

За област Кюстендил през първата етапна година ще бъдат необходими около 2200 работни места в други сектори. А до 2038 г. още 2700 нови работни места.

Амбицията на ЕС е да бъде климатично неутрален до 2050 г.