Все повече млади хора "отказват да пораснат" – не създават семейства, нямат деца и не правят крачка към собствен дом.
Комбинацията от иконимическа несигурност, завишени очаквания към това да си успешен, плюс несигурността около бъдещето на планетата заради климатичните промени създават перфектните условия, които карат младите хора да не искат да пораснат.
Доскоро се смяташе, че това е временно отлагане на етапите на зрелостта, но икономисти предупреждават, че може да се окаже траен отказ на 30-годишните "да пораснат".
Wall Street Journal обръща внимание на тенденцията и последствията от нея.
"Преминаваме от "по-късно" към "никога"," казва Ричард Рийвс, президент на Американския институт за момчета и мъжe, който се занимава с анализи и стратегии за подобряване на благосъстоянието сред младите.
Той отбелязва, че колкото по-късно хората решат да направят крачките към "конвенционална зрялост", толкова по-малко вероятно е да го направят изобщо.
Консервативният Институт за семейни изследвания прогнозира, че една трета от днешните 30-годишни никога няма да сключат брак, в сравнение с по-малко от една пета от предходните поколения.
Междувременно делът на хората под 50 години, които нямат деца и заявяват, че вероятно никога няма да имат, се е увеличил с 10% между 2018 и 2023 г., от 37% на 47%, според Изследователския център Pew.
Конвенционалното обяснение за това, което кара младите хора да "замръзнат" по пътя към зрелостта, е, че те не могат да си позволят да пораснат заради нарастващата инфлация и все по-недостъпните жилища.
Икономическите причини обаче не биха могли да обяснят напълно защо се случва всичко това
Голяма част 30-годишните безспорно са имали поредица от тежки икономически несполуки. Много от тях са навлезли на пазара на труда по време на рецесията след финансовата криза през 2008 година, преживели са пандемията, като са се върнали да живеят при родителите си, и в момента се сблъскват с най-лошия жилищен пазар от 40 години насам в САЩ, но и в Европа. Числата обаче показват по-сложна картина.
Всъщност финансовото положение на хората в 30-те им години сега е по-добро от това на техните родители.
Общото богатство на 30-годишните също се е нараснало и въпреки това те са значително по-песимистично настроени за бъдещето.
"Те виждат света, в който ще живеят след 20 години, като наистина объркан," казва Карол Греъм, икономист от Института Брукингс, която изучава благосъстоянието.
Според нея климатичните промени, политическата поляризация, изкуственият интелект и нарастващото недоволство от корпоративната власт са направили бъдещето да изглежда по-несигурно в очите на младите хора около 30-годишна възраст днес.
Твърде високи очаквания
Wall Street Journal посочва и че прекалено идеализираните представи за това как изглежда добрият живот също се оказват пречка пред порастването на младите хора.
"Очакванията ни днес са много по-високи," казва Мелиса Кърни, икономист от Университета в Мериленд, чиито изследвания са фокусирани върху децата и семейството.
"Поколенията преди нас не са бленували да имат големи къщи, където всяко дете има спалня или множество ваканции и пътувания", казва тя.
Изданието отбелязва, че въпреки че средните показатели за икономическото състояние на младите хора са значително по-добри от тези на предишните поколения, са точно това - средни показатели и за все повече млади хора се оказва предизвикателство да намерят добре платена работа, а университетската диплома вече не е гаранция за нея.
Жилищата са все по-недостъпни, а образованието вече не е гаранция за добре платена работа
В САЩ например средната възраст за купуване на първи дом вече достига рекордно високите за страната 38 години. За сравнение през 2023 година тя е била 35 години, а през 1981 година - американците са притежавали собствен дом средно на 29 години.
Макар да не следват стандартите, наложени от родителите, бабите и дядовците им, да постигнат всичко - кариера, дом и семейство до 35-годишна възраст, младите хора се оказват доста дезориентирани и несигурни какво означава да си успешен възрастен в днешно време.
Изданието разказва историята на Коди Хардинг - млад мъж, който е разочарован от перспективите, които има за дом и семейство.
След като е наблюдавал как родителите му отглеждат три деца и купуват къща със заплатите им в търговията на дребно и производството, Коди Хардинг е предполагал, че като първи в семейството, който получава бакалавърска степен, тя ще му осигури още по-добро качество на живот.
Въпреки образованието му обаче за него е непосилно да купи апартамент в Ню Йорк, където понастоящем живее с трима съквартиранти в Бруклин, и получава финансова помощ от родителите си, за да купи къща, която е за ремонт, в родния си град в Пенсилвания.
Като много от връстниците си той печели допълнителен доход от странична работа - управлява магазин за винтидж мебели - и въпреки това не може да се похвали с постиженията, които е очаквал на тази възраст.
Младият мъж разказва и за разочарованието си от съвременната култура на срещи и краткотрайни връзки без обвързване. Казва, че предпочита да е сам, отколкото да прави компромис с неправилния човек.
"Писнало ми е от купони. Вече правих това. Искам да порасна", казва младият мъж.
Такава е и нагласата на повечето му приятели.
Но дори "напускането на гнездото", което се приема за един от ключовите етапи на порастването, вече е по-трудно.
Анализ показва, че близо 9% от хората на възраст между 30 и 40 години в САЩ все още живеят с родителите си. За сравнение през 1990 г. техният дял е под 6%.
Така цялата несигурност у младите хора, която ги спира "да пораснат", се отразява и върху начина, по който работи икономиката, но променя и цялостното функциониране на обществото.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
