Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Макроикономистът Георги Стоев започна поредица от отговори на най-често срещаните въпроси около присъединяването на България към еврозоната - обяснени кратко, ясно и конкретно.
Един от тях в категорията "лични финанси", които макроикономистът получава, е "Какво ще стане с цените?"
Казва, че е получил много и различни въпроси в тази категория, затова ги групира като отговори на този въпрос.
Ето и неговите отговори.
- Ще скочат ли цените двойно (т.е. запазване на числото в цената, само смяна на валутата)?
Не. Превалутирането е не само смяна на валутата в цената, но и смяна на номинала на цената по курс 1.95583 лева за 1 евро. Това важи и за заплатите (цената на труда).
- Ще скочат ли цените при закръгляне нагоре?
Закръгляването нагоре може да доведе до леко повишение, особено при по-дребни стоки и услуги. Например еспресо в кафене за 3 лв., по курса на превалутиране ще бъде 1.53 евро, има вероятност някои търговци да го предложат на 1.60 евро, т.е. около 4% повече.
- Ще скочат ли цените заради некоректни практики - т.е. търговци, които чакат/търсят повод да вдигнат цените?
Възможно е отделни търговци да използват преминаването към еврото като повод за увеличаване на цените, но това няма да е системен проблем. Конкуренцията ще елиминира бързо тези практики. На пазари, където конкуренцията не работи, това не е приложимо като извод, т.е. и сега, без евро, на тези пазари некоректните практики са възможни и често са реалност.
- Как може да следим дали и с колко скачат цените, средно погледнато?
Националният статистически институт ще продължи да публикува индекси на потребителските цени (ИПЦ). Но всеки потребител или домакинство има своя индивидуална потребителска кошница, която ще поскъпне или поевтинее по различен начин от дадено средно измерване на инфлацията.
Например индексът на малката потребителска кошница може да ви се стори “по-реален”, но все пак това ви дава само ориентир, ако не искате сами да следите и сравнявате цени преди и след приемането на еврото (например в супермаркети).
Възможно е да се появят специални онлайн платформи за граждански мониторинг на цените, но не ми е известно в България да има такава към момента (може да има, но да съм пропуснал да я забележа).
- Как да проверим дали някакво поскъпване е резултат от приемането на еврото?
Цените са динамични, независимо дали в лева, евро или долари, и това прави този анализ особено предизвикателен. Повечето изводи ще са атакуеми и няма да са добре дошли в разговор на маса, но пък ако търсите истината за себе си, ето някои подходи за разкриване на други по-значими фактори за промените в цените.
Някои ценови промени са резултат от дългосрочен тренд. Например поскъпването на труда и оттам на много услуги.
Може да сравните как са поскъпвали някои услуги (примерно салони за красота или хотели) преди и след въвеждане на еврото, но ще трябва да мине известно време. Стоки, които се търгуват международно, ако поскъпнат в България, би следвало да са поскъпнали навсякъде, вкл. в страни без евро.
Регулирани цени, пример цена на водата, ако се промени нагоре, това ще е резултат от политическо решение, както е и сега, а не под влияние на еврото. Изключете тези и други основни фактори преди да решите, че еврото би могло да е причина за ръст на цените. След това вижте опита на други страни със и без евро, за да подплатите с данни тази хипотеза.
- Започнаха ли търговците вече да вдигат цените в очакване на еврото?
Възможно е някои търговци да (опитат да) увеличат цените предварително, залагайки на това, че някои хора имат инфлационни очаквания. България вече преживя чувствителна инфлация поради глобални фактори (енергия, вериги на доставки), което затруднява разграничаването на ефектите, вкл. дали част от това увеличение, вече реализирано, е резултат от некоректни практики.
Но отново конкуренцията ще накаже некоректните търговци или най-малкото ще ги вразуми. Исторически, в други страни подобни увеличения са били ограничени и част от тях са били спекулативни, но не и системни.
- Защо правителството не контролира цените, за да не скачат?
Това би било грешка, защото ще доведе до дефицити на стоки, някои от които много важни за домакинствата. Контрол или наблюдение от различни органи е възможен и формално се прилага, но аз лично съм скептичен специално за това. Нещо повече, в незрели демокрации тези органи много често могат да пречат да работи пазара, а оттам и на потребителите вместо да ги защитават.
- Кога търговците ще започнат да посочват цените и в евро?
Разясненията на БНБ засягат задължителния период за това: Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото. Но аз лично никъде не виждам пречка търговците, особено големите вериги, да го направят още преди това.
- Какво правило ще се прилага при закръгляне на цени?
Според разясненията на БНБ: Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая (т.е. до цент) на базата на третия знак след десетичната запетая - ако той е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая (центовете) остава непроменен или (закръгля се надолу);
ако пък е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая (центовете) се увеличава с една единица (закръгля се нагоре). Така например двоен етикет на хляб, който в момента струва 1.70 лв., ще включва и цена 0.87 евро.
Какво ще стане със заплатите, ако се приеме еврото?
Ще се запази ли фиксираният курс лев/евро в еврозоната?
БНБ пак пусна "въпроси и отговори" за еврото в опит да успокои страховете
