За бивш затворник Евгений Пригожин е изминал дълъг път - контролира златни мини в Централноафриканската република, петролни и газови проекти в Сирия, фабрика за тролове в Санкт Петербург и ръководи хиляди наемници на няколко континента. Руската страна вкара милиарди в неговата наемническа групировка "Вагнер" и Пригожин я използваше, за да върши мръсните дела на Кремъл - било то чрез намеса в американските избори или опустошаване на украински градове.
На 23 август самолет на "Вагнер" се разби в Русия, а Пригожин беше в списъка с пътници на борда. Предположението е, че е загинал, заедно с всички други 10 души от полета. Според списъка сред тях са били и други ключови фигури в ръководството на "Вагнер", включително един от нейните основатели Дмитрий Уткин. Ако смъртта им се потвърди, това повдига множество въпроси за това какво ще стане с бойците на наемническата група?
И кой ще върши "мръсната работа" на президента Владимир Путин в бъдеще?
Немското издание "Шпигел" поставя тези въпроси в свой анализ около последните събития. То припомня, че предполагаемото покушение срещу Пригожин е само една от серия стъпки, предприети от Кремъл срещу наемническите сили. Малко след проваления въоръжен бунт на Пригожин през юни руското правителство се зае с разформирането на групата. То даде избор на бойците ѝ - да отидат в Беларус или да останат в Русия и да подпишат договор с Министерството на отбраната.
"Доколкото ни е известно, тази кампания е до голяма степен успешна. Много бойци подписаха договори с Министерството на отбраната", казва експертът Александър Габуев от Центъра за Русия и Евразия "Карнеги" в Берлин.
Само част от наемническата войска е заминала за Беларус или е била прехвърлена в Африка. От повече от 1000 наемници на "Вагнер", които първоначално са били разположени в Беларус, около една четвърт са напуснали страната. Много от бойците вероятно са били недоволни от заплащането, което там е било по-ниско, отколкото в Украйна.
Други наемнически войски са в готовност
Все пак Кремъл разчита особено много на наемническа военна сила и не може лесно да се откаже от нея. За Путин използването на такива бойни части винаги е било предимство, тъй като те действат в интерес на Кремъл, но не са част от редовната армия. По този начин Москва успява да отрече, че разполагала "свои" войски в африканските страни.
След неразбирателството с "Вагнер", руското военно министерство работи от месеци, за да затегне контрола на други подобни групи. Сред тях е и частната армия "Редут", която се бие в Украйна от месеци.
Според съобщения в руските медии групировката е започнала дейността си от Сирия и е финансирана от олигарха Генадий Тимченко, който поддържа тесни връзки с Кремъл.
Според рускоезичното издание "Новая газета" щабът на "Редут" се намира в Кубинка - град в Московска област, близо до базата на бригада специални части от руски парашутисти. "Редут" в момента набира наемници през публикации в социалните медии, като предимство се дава на мъже с вече завършено военно обучение. Групировката вече се опитва да привлече и бойци от "Вагнер" за операции в Африка, съобщава базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW).
Какво следва в Африка?
"Вагнер" действа в Африка от 2017 г. През последните години Пригожин и хората му успяха да изградят малка империя на континента. Те се превърнаха в един вид доставчик на универсални услуги за автократите, предлагайки дезинформация, наемническа сила и прокарване на непрозрачни бизнес интереси, пише "Шпигел".
Досега присъствието на Русия на континента се основаваше на личните контакти, които Пригожин и неговите сътрудници бяха завързали там през годините. Особено интересно е обаче, че дори в месеците след бунта, Кремъл не е прекратил операциите на "Вагнер" в Африка, посочва изследователката Джулия Станиард от Обсерваторията за организирана престъпност на Глобалната инициатива за Източна и Южна Африка.
"Вагнер" продължи да действа на континента под собствената си търговска марка и със собствени командни структури. Така че това навежда на мисълта, че руската държава или не е била в състояние, или не е искала да ги отстрани от там", посочва тя.
Сега Москва вероятно ще се стреми да запази присъствието си страните, в които е била силно зависима от "Вагнер", казва Станиард. Въпросът обаче е под каква форма ще стане това и под чие ръководство.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
