Както на всички избори от 2016 г. насам, и на парламентарния вот на 27 октомври има опция за активен протестен вот.
Квадратчето "Не подкрепям никого" в бюлетината е последното в редицата и всеки избирател има право да го посочи - вместо предпочитана партия или коалиция.
Какъв е ефектът от този "протест" върху крайния изборен резултат? Краткият отговор е: Никакъв. Ето защо.
Гласуването с "Не подкрепям никого" няма никакво отношение към разпределението на мандатите в 51-вото Народно събрание. Вотът не се включва в сбора на гласовете, от които зависи 4-процентовата бариера, която партиите трябва да прескочат, за да влязат в новия парламент.
Гласът се брои за действителен, но реално не влияе върху размера на бъдещите парламентарни групи и не се отразява по никакъв начин на изборния резултат.
Няма риск, че ако гласуваме с "Не подкрепям никого", това да се окаже в подкрепа на някоя партия или кандидат. Бюлетините с този вот се броят отделно от избирателните комисии при отчитане на изборния резултат и се описват отделно. Това е записано в Изборния кодекс.
Единствено нещо, на което "не подкрепям никого" оказва влияние, е общата избирателна активност.
С други думи - гласът с тази опция е само в името на статистиката. Той ще бъде отчетен в графата, която показва колко от избирателите са участвали във вота. С т.нар. "протестен вот" обаче не наказвате нито една политическа сила на парламентарни избори, независимо дали е малка или голяма.
Защо изобщо има такова квадратче?
До 2016 г. подобна опция за гласуване не съществува в бюлетините на каквито и да било избори в България. Дотогава "протестният" вот по-често се появяваше под формата на изписани остроумни или нецензурни думи или нарисувани картинки по бюлетините. Това ги правеше невалидни.
Квадратчето "Не подкрепям никого" се появи, когато по идея на парламентарните тогава партии ВМРО и НФСБ и с подкрепата на ГЕРБ в Изборния кодекс беше записано, че гласуването в България е задължително за всички български граждани с избирателни права. Идеята беше мотивирана с нуждата да се повиши избирателната активност. Оттогава тя само пада.
Първоначално бяха предвидени санкции срещу системно негласуващите, но Конституционният съд ги отмени с мотив, че правото на вот е "право" според основния закон, а не задължение.
Санкции за онези, които не ходят до урните, днес няма, но законът още казва, че гласуването е задължително за всички.
Това и причината задължените от закона да пуснат бюлетина граждани получават възможност да не подкрепят нито една партия, коалиция или кандидат и това да се зачете като легитимно упражняване на вот.
Гласовете "Не подкрепям никого" имат значение само в две хипотези - на президентски избори и за референдум
- При президентските избори - бюлетините с "Не подкрепям никого" са действителни. Те влияят при изчисляването на избирателната активност. Тя е важна при избори за президент, защото първо - за да бъде вотът представителен, трябва да са гласували поне 50% от избирателите, а за да бъде избран държавен глава от първия тур, водещата президентска двойка трябва да получи повече от половината плюс един от гласовете.
- При референдумите - ако гласувате с "Не подкрепям никого" на 27 октомври, вотът ви няма да има значение за рапределението на силите в новия парламент. Но ще има отражение при провеждане на евентуален бъдещ национален референдум. По закон резултатите от национално допитване се признават за валидни, само ако броят на участвалите в него е поне равен на броя на избирателите, пуснали бюлетина на последните парламентарни избори. При по-ниска избирателна активност на референдум в сравнение с последния парламентарен вот, резултатът от допитването - какъвто и да е той, не е задължителен за привеждане в действие.
- Ако прагът за избирателна активност не е прескочен, но все пак в референдума са участвали поне 20% от гражданите с избирателни права, тогава Народното събрание е длъжно да обсъди предложението, подложено на референдум. Но може да не го приеме.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
