Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Свободата на медиите в Гърция е в „системна криза“ от 2021 г. насам, показва докладът на "Репортери без граници" (RSF) за 2026 г. Страната заема 86-о място от 180 държави – леко подобрение спрямо 89-ото място година по-рано, но остава на последна позиция в Европейския съюз за пета поредна година.
Според организацията кризата се задълбочава от няколко паралелни процеса: скандала с подслушването на журналисти от Националната разузнавателна служба (EYP), който все още не е изяснен напълно, неразкритото убийство на криминалния репортер Йоргос Караиваз през 2021 г., както и широкото използване на т.нар. SLAPP дела (или дела шамари) срещу медии.
Оценката на RSF идва на фона на по-широка глобална тенденция – за първи път от създаването на индекса над половината държави в света попадат в категориите „трудно“ или „много сериозно“ положение за журналистиката, което е най-ниската средна оценка за последните 25 години.
Анализът на Репортери без граници очертава сериозни структурни проблеми в медийната среда в Гърция. Доверието в медиите остава едно от най-ниските в Европа. Пазарът е едновременно фрагментиран и концентриран – наред със стотици новинарски сайтове, няколко големи частни групи като Alter Ego Media доминират сектора.
В същото време малък брой собственици контролират значителна част от медиите, като често имат интереси и в други бизнеси и близки отношения с политическия елит. Това води до силна поляризация и повишава риска от автоцензура и зависимост в редакционната политика.
Политическият контекст също поставя под въпрос независимостта на медиите. Говорителят на правителството отговаря за надзора върху обществените медии, което според "Репортери без граници" застрашава редакционната им независимост. Медийният регулатор – Националният съвет за радио и телевизия (NCRTV) – е критикуван като бавен и неефективен и не е съществено реформиран нито от сегашното, нито от предходното управление. В същото време Националната разузнавателна служба (EYP), която е под контрола на премиера, е била замесена в подслушването на журналисти, част от които са били следени със софтуера Predator.
На 26 февруари 2026 г. съд в Атина призна за виновни четирима души по делото за шпионския софтуер Predator – това е скандалът, известен като „гръцкия Уотъргейт“.
Те са осъдени за незаконно подслушване и неправомерен достъп до лични данни. Сред тях са двама гръцки граждани и двама израелци, свързани с компанията Intellexa, разработила софтуера. Присъдите достигат до 126 години затвор, но реално могат да бъдат излежани до осем години заради законовите ограничения.
Случаят обхваща използването на Predator през 2022 г. за следене на най-малко 87 души – сред тях са политици, министри и журналисти, включително разследващият репортер Танасис Кукакис и лидера на ПАСОК Никос Андрулакис.
Никос Андрулакис
Въпреки това разследването не стига до държавни институции. На 27 април 2026 г. върховната прокуратура официално прекрати проверката срещу евентуално участие на държавни органи и отхвърли исканията за ново разследване. Това стана въпреки данните, че част от засегнатите са били паралелно следени и по законен ред от Националната разузнавателна служба (EYP).
Скандалът доведе до оставки още през 2022 г., включително на ръководителя на разузнаването и на началника на кабинета на премиера. Въпреки това въпросът за политическата отговорност остава отворен и продължава да поражда съмнения за контрола върху службите и върховенството на закона в страната.
Сигурността на журналистите също остава сериозен проблем. Полицията често използва сила и налага ограничения, които затрудняват отразяването на протести.
Убийството на криминалния репортер Йоргос Караиваз през 2021 г., застрелян пред дома си в Атина посред бял ден, остава неразкрито, след като двама заподозрени бяха оправдани през 2024 г.
Според "Репортери без граници" (RSF) механизмите за защита на журналистите са ограничени и не отговарят на мащаба на проблема.
България отстъпва с едно място надолу в класацията за свобода на словото
