Автомобилите вече се превръщат в смартфони на колела. Те изпращат и получават данни от различни приложения и от каквото още производителите им пожелаят. Някои марки дори имат права да използват информацията, за да установят местоположението ви, ако не си плащате сметките.

Могат ли обаче автомобилите да съхраняват информацията от нашите мобилни устройства, когато ги свързваме чрез USB кабел към техните системи? Могат ли да видят на кого сме звънели последно? И къде отива цялата тази информация? Журналистът от „Вашингтон Поуст“ Джофри Фаулър „хакна“ модел на „Шевролет“ от 2017, за да даде отговор на тези въпроси.

Автомобилите се превърнаха в най-сложните компютри, тъй като в тях има стотици сензори. Дори по-старите модели знаят много за нас. Много от тях копират лични данни веднага щом включим смартфона си в системите им, установява Фаулър.

Повечето нови коли, произведени в САЩ през 2020, ще притежават вградена интернет връзка – в това число влизат 100% от моделите „Форд“, автомобилите на General Motors и BMW, както и почти всички модели „Тойота“ и „Фолксваген“. Хората ще харчат хиляди за нови коли, а данните, които те записват, няма да бъдат наше притежание.

Журналистът от „Вашингтон Поуст“ казва, че когато си купува автомобил, предполага, че цялата база данни, която споделя със системите на колата, ще е контролирана от самия него. Не така обаче смятат автомобилните производители. 

Сега новото гориво на колите е нашата лична информация, предупреждава Фаулър. Това е така, защото в бъдеще повечето автомобили ще се управляват сами – вече сме свидетели на подобни примери. Журналистът споделя, че не базата данни е нашият враг, тъй като, когато автомобилните системи са свързани с тези на смартфона ни, те ще подобрят безопасността, ще ни изпращат сигнали, дори по-полезни от светналата лампичка на таблото.

Когато обаче информация за нашия живот бива споделена, купена или открадната, губим контрол.

В САЩ няма закони, които да регулират какво автомобилните производители могат да събират като информация и как да действат с нея. А самите производители не са предложили стъпки, с които да ни предпазят. Фаулър предупреждава, че повечето от тях крият какви данни събират и на кого ги споделят. И за да научи какво колата му знае за него, той използва някои техники, прилагани от изследователите на местопрестъпленията.

Журналистът се свързва с Джим Мейсън – човек, който „хаква“ автомобили и с това вади прехраната си. По принцип използва информацията, за да разбере причините за катастрофа или кражба на съответната кола. Инженерът работи в калифорнийския град Оукланд за фирмата ARCCA и прави анализ на данните, които изтичат чрез системите в автомобила.

Избраната марка е „Шевролет“, тъй като неговият производител General Motors е създател на системата за сигурност OnStar, въведена още през 1996. Целта е чрез нея да се повика спешна помощ при проблеми на пътя, а екстрите ѝ се простират до това да можеш да се свържеш с местните власти и да проследиш автомобила си, ако той е бил откраднат. Това се случва чрез вградени сензори. Днес General Motors имат повече от 11 милиона коли на пътя, които са с вградени сензори за събиране на информация.

Джим Мейсън обяснява, че модерните автомобили имат не просто един компютър. Те са свързани помежду си мозъци, които могат да генерират по 25 гигабайта данни на час от сензорите в цялата кола. Самият той може да получи достъп само до някои от системите. Това се случва с усърдна работа в продължение на часове, а след това в действие влиза специален софтуер, който да изтегли получената информация на отделен компютър и така тя да бъде разшифрована.

Фаулър и Мейсън се концентрират върху най-лесно достъпната база данни – тази на „инфотейнмънт“ системата. Тя представлява комбинация от хардуер и софтуер в автомобилите, която произвежда аудио и видео. Много други системи обаче се свързват с нея, като навигацията например.

Резултатите се появяват след около час. Базата данни съдържа карта с точното местоположение на „Шевролета“. На нея са отбелязани още други дестинации, като магазин, в който Фаулър е спрял, преди да стигне до настоящите си координати.

Сред данните попада и уникален идентификатор на телефоните, свързани към системите на автомобила. Складирана е информация на телефонните разговори от изминалата седмица. Журналистът може да види дълъг списък от контакти, адреси, имейли и дори снимки на хората, с които се е свързвал.

За да направи сравнение, Фаулър е закупил и „инфотейнмънт“ система на друг „Шевролет“ за 375 долара от платформата за онлайн доставки eBay. Мейсън я разкодира и на нея се виждат достатъчно данни за пътуването на притежателя ѝ в Ню Йорк, както и контактите на един пълен непознат. Журналистът вижда, че той или тя е звънял най-често на един определен номер, а към него има и снимка. Фаулър знае и точната бензиностанция, на която собственикът зарежда газ, ресторанта, в който вечеря, и уникалните идентификатори на смартфона му.

Системите на автомобилите съдържат дори още повече данни. Инженерът споделя, че е „хаквал“ модели на „Форд“, които са обновявали информация за местоположението на всеки няколко минути, дори когато навигационната система не е вкарана в употреба. Виждал е и немски коли с 300 гигабайта твърди дискове – пет пъти повече от пространството на iPhone 11.

Model 3 на Tesla е способен да заснема откъси от видеа заради многото камери в автомобила. Това, което идва после, е лицева идентификация, използвана за персонализиране на превозното средство. 

Данните, които Фаулър и Мейсън събират от системите на „Шевролета“, са само малка част, което производителят General Motors (GM) знае за нас. Те не успяват да видят какви данни се качват на компютрите на GM, защото не съумяват да получат достъп до системата OnStar. Изследователи преди това обаче са я „хаквали“ и са установили, че свързаните помежду си автомобили могат да бъдат контролирани дистанционно, пише журналистът от „Вашингтон Поуст“.

Собственикът на „Шевролета“ – Дъг, изпраща писмо на компанията, за да попита каква информация се събира и споделя от нея. Автомобилният производител само посочва към политиката за поверителност на фирмата. На въпрос с кого компанията споделя информацията не е получен отговор.

Говорителят на General Motors Дейвид Колдуел отказва да даде подробности, но казва, че събираната база данни от компанията чрез автомобилните системи се разпределя в три категории – местоположение на колата, състоянието на автомобила и поведението на шофьора. 

„Повечето от тази информация е техническа, не е свързана с личните данни и не напуска автомобила“, казва той. Добавя, че компанията събира данни в реално време, за да осъществи надзор над състоянието на автомобилите и да подобри безопасността им, да опита да създаде бъдещи продукти и услуги, които да са насочени към тази цел.

Но справка в сайта на General Motors показва, че фирмата предлага оценка за добро шофиране например. Тя се казва „Умен шофьор“ и се формира от това колко силно натискате спирачките и колко рязко завивате. Ако потребителят желае, компанията може да използва тези данни, за да го свърже със застрахователна компания. Чрез системата OnStar може водачът да се свърже с други приложения – за доставка на храна, за зареждане на гориво и други.
Тази система има отделна политика на поверителност, в която пише: „Може да задържим събраната информация, колкото е нужно“.

„Нищо не се случва без съгласието на потребителя“, казва Колдуел.

За сравнение – политиката на поверителност на „Тойота“ гласи, че компанията няма да споделя „лична информация“ и данни на социални мрежи, рекламни мрежи или дистрибутори. Но въпреки това си запазва правото да споделя „данни на автомобила“ с бизнес партньорите си.

Само чрез свързването на смартфона ни към автомобила, данните ни са подложени на риск. Фаулър препоръчва при продажбата на автомобил да бъде изтрита информацията от основната система, а при покупка на нова кола да попитаме продавача за всички услуги на компанията на автомобилния производител, които са включени по принцип, и да ги изключим.