Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Канадската поетеса, есеистка и преводачка Ан Карсън е носителката на Нобеловата награда за литература за 2026 г. Отличието беше обявено от Шведската академия.
Карсън е на 76 години. В книгите си съчетава поезия, проза и есеистика, като свързва античните митове с темите за любовта, желанието и загубата. Академията я отличава „за смелото ѝ и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми за съвременната литература“.
Тя научава новината в Исландия, където е отишла с цел „да слуша вятъра“.
Сред най-известните ѝ произведения е „Автобиография в червено“ (Autobiography of Red) от 1998 г. - роман в стихове за съзряването и любовта, който преосмисля древногръцкия мит за Херакъл и Герион. Карсън превръща митичното чудовище Герион в чувствителен младеж, който се влюбва в Херакъл. В биобиблиографията на Шведската академия книгата е представена чрез въпроса: какво се случва, когато обичаш човек, който в крайна сметка ще те унищожи?
Родена през 1950 г. в Торонто, Карсън е специалист по класическа филология и дълги години преподава в университети в Канада и САЩ. През цялата си кариера съчетава писането с преводи от старогръцки. Сред тях са фрагментите на Сафо, „Електра“ и „Антигона“ на Софокъл и „Вакханки“ на Еврипид.
В „Eros the Bittersweet“ (1986) тя изследва любовта като едновременно болезнено и сладко преживяване. В други свои книги съпоставя автори от различни епохи - древногръцкия поет Симонид с Паул Целан, историка Тукидид с Вирджиния Улф.
В „The Glass Essay“ (1995) разказът за жена, изоставена от съпруга си, се преплита с произведенията на Емили Бронте. Героинята посещава самотната си майка и носи книгите на любимата си писателка. Поемата съчетава личната история с размисъл за раздялата и самотата.
„The Beauty of the Husband: A Fictional Essay in 29 Tangos“ (2001) проследява отношенията с неверен съпруг в 29 части. Всяка започва със стихове на Джон Кийтс, които Карсън противопоставя на лъжите и разочарованията в брака.
„Nox“ (2010) е посветена на брат ѝ Майкъл, починал в Дания през 2000 г. Книгата е поставена в кутия и се разгъва като хармоника, събирайки снимки, писма и текстове за него. Карсън включва и свой превод на елегията на римския поет Катул за собствения му брат, който също умира в чужбина.
В „Float“ (2016) тя събира 22 отделни книжки, които могат да се четат в произволен ред. „Wrong Norma“ (2024) съчетава текстове от различни жанрове. Карсън работи и с художници, хореографи, оперни и театрални режисьори. Според председателя на Нобеловия комитет Андерс Олсон преминаването между жанрове и изкуства е сред причините за влиянието ѝ върху международната литературна и художествена сцена от 90-те години насам.
Още преди обявяването на наградата Карсън беше сред фаворитите на букмейкърите заедно с китайската писателка Цан Сюе. Тези прогнози обаче не отразяват официалните номинации - имената на кандидатите за Нобел се пазят в тайна в продължение на 50 години.
