Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Постепенно голяма част от държавите в света започват да излизат от карантина и да отменят мерките, въведени срещу разпространението на коронавируса. Ако погледнем към предишната голяма епидемия в лицето на Испанския грип, това не е правилният подход.
Ново проучване на икономиста от Харвардския университет Роберт Баро показва, че тогава социалното дистанциране не е намалило броя на починалите от заразата, като причината е била, че ограниченията са останали в сила прекалено кратко.
Макар в самия труд да не обхваща икономическите щети, които такова удължаване на карантината би предизвикало, в имейл към Bloomberg той заявява, че в рамките на 12 седмици ползите ще са повече, отколкото щетите.
Трудът се позовава на данни за резултатите от спазването на нефармацевтичните мерки по време на втората вълна на епидемията, продължила от септември 1918 до 1919 г.. Взети са предвид затворените училища, забраните за събирания на обществени места и въведените карантини.
Според наличната информация те са успели да снижат кривата и да избегнат рязък скок в смърните случаи, но в крайна сметка ефект спрямо общия брой на жертвите почти не е имало. Причината, казва Баро, се крие в това, че тогава ограниченията са продължили само месец.
Испанският грип приключва с близо 40 милиона смъртни случая или 2.1% от световната популяция тогава. Към момента коронавриусът е сложил край на 284 672 човешки живота, но активните заразени все още са почти два милиона и половина, като на повечето места новите болни продължават да са повече от новите излекувани.
"Урокът за настоящата коронавирус пандемия е, че за да намалят броя на починалите, нефармацевтичните мерки трябва да продължат значително по-дълго от просто няколко седмици. 3 месеца например биха работили много по-добре от месец-месец и половина," пише още в проучването.
Много от засегнатите от Covid-19 страни няма да прекарат толкова дълго време в задължителна изолация. България, например, слага край на извънредното положение на 13 май, а вече голяма част от мерките, които го съпътстваха, бяха отменени.
Ако у нас положението не е толкова тежко в сравнение с други държави, то Испания, една от най-тежко засегнатите страни, също започва да смекчава мерките си постепенно. Ресторантите на открито там вече са отворени, а са позволени и събирания на до 10 човека. Към момента там има 26 744 починали, но и 177 846 излекувани от заразата.
Германия също отмени голяма част от мерките си, но е на път да ги върне, след като през последните дни броят на случаите на коронавирус започна да нараства отново на високи темпове. Бе взето решение те да се възстановят, ако новозаразените стигнат повече от 50 на 100 хиляди души, а вече в множество региони това е факт.
Да, донякъде отмяната на ограниченията изглежда логична с подобряването на ситуацията, но гласовете, които смятат тези действия за прибързани и предупреждават за възможна втора вълна, както и за унищожаване на ползите от досегашните мерки, стават все повече.
