Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Неправилна преценка на групата за наземно ръководство" е една от съпътстващите причини за катастрофата на МиГ-29, при която загина подполковник Валентин Терзийски през юни 2021 г.
Министерството на отбраната обаче не е предприело действия за наказания на участвалите в тази група, защото прокуратурата е дала "индикации, че не е съгласна да започне служебна проверка", докато разследването на инцидента не приключи.
Това обяви министърът на отбраната Георги Панайотов на пресконференция в МО, в която взе участие и вдовицата на загиналия офицер Димитрина Попова.
На нейния въпрос защо министерството не поиска копия от документацията, която е предадена в прокуратурата, за да направи вътрешната проверка за нарушения по време на учението, Панайотов отговори, че служебната проверка "няма давност". Той все пак не изключи възможността да предприеме такива действия, макар с тримесечно забавяне.
Попова поиска и достъп до документите от разследването, които не са с гриф на класифицирана информация.
"Ако вие ми изпратите писмено искане, аз ще поискам писмено разрешение от прокуратурата, и ако тя разреши, аз ще ви ги предоставя", беше отговорът на служебния министър.
Докладът на Военна полиция по случая гласи, че основната причина за падането на МиГ-29 е "загуба на пространствена ориентация", но тя не се квалифицира като грешка на пилота.
"Основната причина е формулирана така, защото загубата на пространствена ориентация се получава заради психофизичните особености на организма. В авиационната психология е описано, че когато полетът се извършва без визуални ориентири с много малки линейни ъглови измерения, самолетът може да промени пространствното си положение, без пилотът да се ориентира за това. Грешка на пилота щеше да има, ако осъзнаваше в каква ситуация е и предприеме грешни действия за излизане от нея. В случая смятаме, че последната секунда преди срещата на самолета с морската повърхност, пилотът не е осъзнал в каква ситуация се намира", каза авторът на доклада Петко Василев, началник на отдел „Разследване на авиационни произшествия" във Военна полиция.
Той се аргументира с това, че в последната секунда от полета пилотът е започнал стандартен доклад за изключване на главния превключвател на въоръжението и за нормалната работа на двигателя.
"Ако той осъзнава, че е в аварийна ситуация, няма да направи тези действия. Той е загубил пространствена ориентация и не е успял да я възстанови", каза той.
Каква отговорност може да се търси от групата за наземно насочване, не е ясно - според Василев "няма изричен текст, който казва при каква скорост и при каква височина прихватът се прекратява".
"След като мишената започва да пада по-бързо, се получава дефицит във времето за насочване. Времето може да стигне на пилота, но може и да не стигне. С повишаването динамиката на сближение е възможно, но не е задължително да се появи дефицит на време или дефицит на височина за излизане от атака. Нито времето, нито височината са били недостатъчни, просто има загуба на пространствена ориентация. Прихватът е можело да бъде прекратен от групата за насочване, ако тя осъзнае, че се застрашава безопасността на полета", каза още той.
