"Неправилна преценка на групата за наземно ръководство" е една от съпътстващите причини за катастрофата на МиГ-29, при която загина подполковник Валентин Терзийски през юни 2021 г.
Министерството на отбраната обаче не е предприело действия за наказания на участвалите в тази група, защото прокуратурата е дала "индикации, че не е съгласна да започне служебна проверка", докато разследването на инцидента не приключи.
Това обяви министърът на отбраната Георги Панайотов на пресконференция в МО, в която взе участие и вдовицата на загиналия офицер Димитрина Попова.
На нейния въпрос защо министерството не поиска копия от документацията, която е предадена в прокуратурата, за да направи вътрешната проверка за нарушения по време на учението, Панайотов отговори, че служебната проверка "няма давност". Той все пак не изключи възможността да предприеме такива действия, макар с тримесечно забавяне.
Попова поиска и достъп до документите от разследването, които не са с гриф на класифицирана информация.
"Ако вие ми изпратите писмено искане, аз ще поискам писмено разрешение от прокуратурата, и ако тя разреши, аз ще ви ги предоставя", беше отговорът на служебния министър.
Докладът на Военна полиция по случая гласи, че основната причина за падането на МиГ-29 е "загуба на пространствена ориентация", но тя не се квалифицира като грешка на пилота.
"Основната причина е формулирана така, защото загубата на пространствена ориентация се получава заради психофизичните особености на организма. В авиационната психология е описано, че когато полетът се извършва без визуални ориентири с много малки линейни ъглови измерения, самолетът може да промени пространствното си положение, без пилотът да се ориентира за това. Грешка на пилота щеше да има, ако осъзнаваше в каква ситуация е и предприеме грешни действия за излизане от нея. В случая смятаме, че последната секунда преди срещата на самолета с морската повърхност, пилотът не е осъзнал в каква ситуация се намира", каза авторът на доклада Петко Василев, началник на отдел „Разследване на авиационни произшествия" във Военна полиция.
Той се аргументира с това, че в последната секунда от полета пилотът е започнал стандартен доклад за изключване на главния превключвател на въоръжението и за нормалната работа на двигателя.
"Ако той осъзнава, че е в аварийна ситуация, няма да направи тези действия. Той е загубил пространствена ориентация и не е успял да я възстанови", каза той.
Каква отговорност може да се търси от групата за наземно насочване, не е ясно - според Василев "няма изричен текст, който казва при каква скорост и при каква височина прихватът се прекратява".
"След като мишената започва да пада по-бързо, се получава дефицит във времето за насочване. Времето може да стигне на пилота, но може и да не стигне. С повишаването динамиката на сближение е възможно, но не е задължително да се появи дефицит на време или дефицит на височина за излизане от атака. Нито времето, нито височината са били недостатъчни, просто има загуба на пространствена ориентация. Прихватът е можело да бъде прекратен от групата за насочване, ако тя осъзнае, че се застрашава безопасността на полета", каза още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
