Killing Eve е сериал, който не просто разчупва, а направо се противопоставя на клишето, което привидният криминален сюжет изначално задава.
Разказът работи с два полюса - разследващ агент на MI6 и наемна убийца. Както може да се предположи, двата полюса в един момент се привличат, оформяйки невъзможна връзка.
Отвъд криминалния пласт има още няколко нива на разказа. За удовлетворението, търсенето на смисъл и за женската сексуалност. За връзките, в които влизаме, когато не ги очакваме. За отегчението от професията, независимо дали си агент на тайните служби или агент на тайната организация на 12-те, чиито корени водят до Русия - къде другаде.
Толкова е смела заявката на сценаристите, че на моменти провокацията се превръща в претенция, а ексцентризмът става поза - особено с напредването на сезоните. Автоиронията обаче е една от силните черти тази продукция.
Първият сезон беше брилянтен. Негов сценарист е Фийби Уолър-Бридж - няма да е пресилено да я наречем (със симпатия) новото знаме на модерния феминизъм. Във втория и третия сезон има нови сценарни екипи, но така или иначе подходът към образите е зададен от нея и може би всички следващи сценаристи трябва да й влязат в обувките. Всички обаче са единодуши, че никой не може да пише диалозите като Фийби.
Кастът - Джоди Комър, красивата, жестока, апатична и доволно инфантилна Виланел и Сандра О като Ийв Поластри, е просто 10-ка.
Ако ме питат кой е любимият ми сериен убиец на секундата отговарям Виланел.
Виланел е впечатляваща жена - красива, висока и с убийствен стил. Ийв е грозновата, ниска, рошава, носи New Balance, огромни торбести чанти и е пристрастена към червеното вино по начин, по който Виланел е привързана към шопинга.
И двете са достатъчно интелигентни, загадъчни и многопластови, за да превърнат играта на котка и мишка в добро зрелище.
Третият сезон е най-слабият от всички досега, без да може да го наречем истински слаб.
Пътищата на Ийв и Виланел не се пресичат толкова или поне не в първата половина на сезона. Виланел иска да бъде повишена в йерархията на наемните убийци, а Ийв е зарязала стария си живот, намирайки се в нещо като депресия. Вторият сезон не свърши добре за нея.
В третия убийствата вече са “новото нормално”, но сякаш без да имат онова въздействие, което носеха в сезон 1.
Приемаме ги спокойно, дори и когато застигнат някои от главните герои, с които сме свикнали. Сякаш самите убийства са без значение, те просто движат другата история.
В трети сезон има и нов главен образ - бивша руска състезателка и треньорка по гимнастика, в ролята е Хариет Уолтър. Тя е голямо попадение, особено стайлингът й, който е тип 
Защо всички в Америка говорят за Tiger King? . Същевременно е доволно руски. Ние от Източна Европа добре разбираме това. Сбръчкана, винаги с цигара в уста, дори и между дължините в плувния басейн.
Историята в новия сезон ни връща в детството на Виланел в Русия. Идеята на тази сюжетна линия е да разберем как подобна естестика, чар и дори шармантност могат да живеят едновременно с тоталната липса на емпатия.
Интересен е и един нов сюжет, макар и второстепенен - с Каролин (Фиона Шоу), бившата шефка на Ийв и взимоотношенията ѝ с нейната дъщеря. Или по-точното липсата им.
Въобще, жените в Killing Eve са точно обратното на всички клишета и стереотипи, налагани в киното през годините.
Още нещо интересно - убийствата на Виланел се оказват вдъхновени от истински случаи. Някои от тях са отпреди 50 години, други са по-нови. Нейният образ също е инспириран от реална убийца на име La Tigresa, част от организацията на баските сепаратисти ЕТА. La Tigresa е убила 23-ма души и е била завършен социопат, без никаква емпатия.
В сериала Killing Eve мъжете са слаби, често дори зависими - от майките си, от миналото си. Това е женско царство.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
