Биткойн загуби 9% от цената си в понеделник и падна до 32 288 щатски долара – най-ниската точка от 12 дни насам. Волатилността на криптовалутата беше извадена на показ за пореден път от китайските власти, които блокират над 90% от капацитета за добив на биткойни в страната.
По-малките валути като етер и XRP загубиха съответно 8% и 7% от стойността си в един от лошите дни в търговията на криптовалутите в световен мащаб.
Причината за това е, че в неделя редица „мини“ за биткойн в югозападната китайска провинция Съчуан бяха затворени по нареждане на комунистическата партия. Това е удар по световните пазари, тъй като в Китай се добива около 65% от криптовалутата.
Този ход на режима идва след подобни действия на властите в провинция Вътрешна Монголия и в региона на Юнан. Пекин наложи забрана за добива на биткойн заради огромната консумация на енергия, която изисква, и заради финансовите рискове.
Мрежата на биткойн е децентрализирана, което означава, че няма централно управление, което да одобрява трансакции или да генерира още от криптовалутата. Блокчейнът се поддържа от така наречените „майнъри“, които решават сложни математически пъзели чрез мощни компютри, за да валидират трансакциите и да добиват биткойни.
Този процес, изискващ голямо количество енергия и влияещ неблагоприятно на околната среда, е критикуван от политици, компании и организации – от изпълнителния директор на Tesla Илон Мъск до финансовия министър на САЩ Джанет Йелън. Преди няколко месеца Мъск обяви, че Tesla е инвестирала 1,5 млрд. долара в биткойн, но в средата на май обяви, че компанията няма да приема дигитални криптовалути при продажба на електромобили заради вредите върху климата. Така един от най-богатите хора в света нанесе тежък удар по цената на биткойн.
Китай разчита предимно на енергия от въглища, която захранва и продукцията на криптовалути. Миналия месец въглищна мина в Синдзян се наводни и преустанови работата си, което нанесе още щети по цената на биткойн.
Хората, които добиват криптовалутата в Китай, често се местят в райони като Съчуан, които са богати на хирдоенергия, произведена от водните електроцентрали. Там бяха учредени и няколко организации, сред които Съветът за добив на биткойн и Crypto Climate Accord, целящи да намалят отпечатъка на криптовалутите върху околната среда.
Още през май китайските власти обаче наложиха серия от мерки за контрол на финансовите рискове, включващи забрана за търговия и добив на биткойни. Тогава валутата се срина до 30 202 долара, преди да възстанови част от загубите си. Ако настоящият спад се задържи, то той ще бъде най-големият в цената от месец насам.
„Репресията срещу „майнърите“ в Китай може да означава, че те произвеждат на един малък пазар и така тласкат и нас надолу“, коментира Бен Себли от базираната в лондон крипто-фирма BCB Group, цитиран от Reuters.
Китайската народна банка твърди, че биткойнът не е „реална валута“ и „не бива да се използва като валута на пазара“ заради спекулативния ѝ характер. В същото време Китай работи по своя собствена система за дигитална версия на юана, която се тества от една година в няколко региона на страната. В нея участват няколко държавни банки, а търговски вериги като JD.com, Starbucks и McDonalds приемат криптовалутата.
За разлика от децентрализираните валути като биткойн, дигиталният юан се издава, регулира и гарантира от държавата. Затова този ход създава притеснения за рисковете от рисковете от разширяващия се правителствен контрол върху личните финанси. През 2017 г. Китай затвори борсите за биткойн в страната, през които дотогава минаваше по-голямата част от световната търговия на криптовалутата.
Цената на биткойн намаля с една пета през последните шест дни, както и наполовина от април насам, когато претърпя пика си до 65 хиляди щатски долара.
Втората най-голяма криптоварута етер падна с 12% - под 2000 долара, за първи път от месец насам.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
