Китайско есе с призив Пекин да скъса връзките с Путин стигна до 1 млн. души. После се намеси цензурата Снимка: © Getty Images

„Китай не може да се обвързва с Путин и трябва да прекъсне връзките си с него възможно най-скоро“.

Думите са на китайския политолог Ху Уей и успяват да достигнат до близо 1 млн. души – в това число и в рамките на Китай, преди есето му да бъде цензурирано от властите, разказва „Гардиън“.

Статията на политолога първоначално е публикувана в американския сайт на програмата на Центъра „Картър“, посветена на двустранните отношения между Китай и САЩ (USCPM), но бързо достига и до китайското онлайн пространство. Есето на Ху се разпространява в Китай през десетки местни блогове, неофициални медийни канали и акаунти в социалните мрежи. Китайските власти реагират и спират достъпа от територията на Китай както до самата статия, така и до сайта на неправителствената организация и личния сайт на Ху.

Мащабът на цензурата в случая изненадва Лу Яуей, директор на китайската програма в базирания в САЩ център „Картър“. По думите му, когато китайските власти не харесват дадена статия, блокират достъпа до нея, но не е обичайно да се блокира цял сайт. Лу се надява, че политологът, който продължава да се намира в Китай, няма да пострада заради есето си.

Кой е Ху Уей и какво още пише в есето?

Ху Уей е известен учен и политолог от Шанхай. Смятан е за един от значимите китайски гласове, оспорващи официалните позиции на властта в Пекин. Той е и заместник-председател на Центъра за изследване на обществената политика в Китай и професор в институция за обучение на висши членове на Комунистическата партия.*

Ху описва войната в Украйна като „най-тежкия геополитически конфликт след Втората световна война“ и смята, че войната ще доведе до „много по-големи глобални последици от атаките на 11 септември“.

В критичното си есе Ху излага тезата, че предстои да падне нова „желязна завеса“, която ще раздели „доминирания от Запада лагер и неговите конкуренти“ и ще начертае „границата между демокрациите и авторитарните държави“. Според него това разделение ще е „борба между демокрация и диктатура“, която ще бъде определена от отношенията на държавите с Русия.

„Новата желязна завеса вече няма да разделя двата лагера на социализъм и капитализъм, нито ще бъде ограничена до Студена война. Това ще бъде битка на живот и смърт между тези „за“ и „против“ западната демокрация“, пише Ху.

Китайският политолог смята, че заради настоящите си официални позиции за войната в Украйна, Китай ще остане още по-изолиран от света. Затова страната трябва да предприеме „проактивни мерки за отговор“ и да се откаже от неутралната си позиция, което ще помогне за „изграждането на международния имидж“ на държавата.

След инвазията в Украйна Китай се опитва да бъде близък съюзник на Русия, но не желае да си навлече икономически санкции от Запада. Китайската позиция е разположена между изказвания за зачитане на суверенитета на Украйна и „загриженост за сигурността“ на Русия.

Китай изненадва като посредник за мир между Русия и Украйна, но остава с едно наум заради Тайван

Позицията на Китай относно руската инвазия е една от най-остро обсъжданите международни теми, но вътре в страната разговорът по темата е строго контролиран и с малка толерантност към различни мнения.

Китайското ръководство и държавните медии представят правителството като неутрален миротворец, като същевременно обвиняват САЩ и НАТО за конфликта в Украйна и не осъждат пряко действията на Русия и Владимир Путин.

В държавните медии в страната доминират антизападни възгледи, като някои медии обвиняват САЩ в разпространение на фалшиви новини – заради твърдения, че Китай може да осигури оръжия на Русия. В неофициозните медии и социалните мрежи проруската реторика е много по-разпространена от тази, подкрепяща Запада.

Миналата седмица китайски гражданин, намиращ се в украинския град Одеса, публикува видеоклипове, в които критикува руския президент Владимир Путин и позицията на китайските власти за войната в Украйна. Видеата бяха забранени в Китай, а достъпът на автора им до приложението за кореспонденция WeChat беше блокиран. Така той не може да се свърже с родителите си, които се намират в Китай.

Русия е поискала военна помощ от Китай, САЩ заплаши с "тежки последици"


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Избори и във Финландия: Сана Марин се бори за втори мандат в напрегната надпревара

Изборите във Финландия са толкова оспорвани, че всяка от трите големи партии има шанс за победа

16:02 - 01.04.2023

Ще успее ли ChatGPT да "открадне" професията на кулинарния критик Джей Рейнър?

ChatGPT може да пише текстове, но достатъчно добри ли са, за да се конкурират с тези на кулинарен критик

15:37 - 01.04.2023

Съдът потвърди: МОН е нарушило санкциите, като е дало поръчка на фирма с руска собственост

Ведомството е трябвало да отстрани фирмата от продецурата, когато е разбрало, че тя не отговаря на регламента

13:49 - 01.04.2023

"Ново ниво на абсурдност": Русия пое ръководството на Съвета за сигурност на ООН

От 1 април Русия е председател на международния орган, който отговаря за мира. И не, това не е първоаприлска шега

12:41 - 01.04.2023

Държавата ще лепи стикери върху най-евтините храни в опит да се бори с инфлацията

Борбата на служебния кабинет с високите цени на храните продължава

11:32 - 01.04.2023

Фалшиви подписи и спорове около писмото на Ювал Ноа Харари, Мъск и други за изкуствения интелект

Писмото с искане за шестмесечна пауза в света на изкуствения интелект предизвика буря от реакции

10:12 - 01.04.2023

Урсула фон дер Лайен може да се кандидатира за ръководител на НАТО

Според в. "The Sun" редица държави-членки на НАТО са предложили фон дер Лайен да поеме военния съюз

09:32 - 01.04.2023