Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Клинт Хил – агентът от Сикрет сървис, който скача върху президентската лимузина, когато Джон Ф. Кенеди е прострелян през 1963 г., почина на 93-годишна възраст в дома си в Белведере, Калифорния.
Неговата постъпка остава запечатана в историята благодарение на кадрите, заснети от фотографа Ейбрахам Запрудер, който документира атентата срещу Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас.
Тогава Хил е част от охраната на първата дама Джаки Кенеди и пътува в колата, движеща се непосредствено зад президентската лимузина.
В момента, в който чува изстрелите и вижда как Джон Кенеди се свлича на седалката, агентът на Сикрет сързис моментално реагира, прескача в движение върху лимузината и се опитва да защити президента и съпругата му.
Той прегръща първата дама и я връща на мястото ѝ, след като тя инстинктивно се опитва да се изправи, докато колата ускорява към болницата.
„Ако бях реагирал само секунда по-бързо…“, споделя Хил години по-късно в интервю за 60 Minutes. „Ще нося тази вина със себе си до края на живота си.“
Детството и кариерата на Клинт Хил
Роден през 1932 г. в Ларимор, Северна Дакота, Хил е осиновен като бебе от семейство в Уошбърн – малък град с около 900 жители. Като дете Клинт се отличава като талантлив спортист, тренира футбол, баскетбол, бейзбол и хокей.
Още в младежките си години работи – от складиране на стоки в местния магазин до ремонт на огради по фермерските имоти на свои роднини. Тези ранни уроци по отговорност и дисциплина формират бъдещия му характер като агент на Сикрет сървис.
През 1954 г. завършва колежа „Конкордия“ в Минесота с дипломи по физическо възпитание и история. Веднага след това се присъединява към армията на САЩ и получава специално обучение в контраразузнаването.
Макар че мечтае за кариера в Сикрет сървис, липсата на свободни места го принуждава временно да работи като детектив.
Едва през 1958 г. получава шанс да се присъедини към агенцията и започва работа в Денвър, Колорадо.
По-малко от година по-късно е назначен в елитния екип за защита на президента Дуайт Айзенхауер, като прекарва времето си или в непосредствена близост до него, или в готовност за реакция при всякаква заплаха.
След изборите през 1960 г. е разпределен за охрана на първата дама Жаклин Кенеди – назначение, което първоначално възприема като разочарование. По-късно осъзнава, че тази позиция ще промени живота му завинаги.
Жаклин Кенеди първоначално не е доволна от постоянното присъствие на Хил, тъй като силно цени личното си пространство. Въпреки това двамата бързо изграждат доверие и взаимно уважение.
Хил е бил с нея в повратни моменти, включително при раждането на сина ѝ Джон Ф. Кенеди-младши и при смъртта на другия ѝ син Патрик.
Денят на атентата и животът след това
На 22 ноември 1963 г. в Далас Клинт Хил е на служба като охранител на първата дама. Докато кордонът с президента на САЩ. и съпругата му минава по улиците на града се чува стрелба. След първия изстрел Хил веднага прескача към президентската лимузина.
За секунди втори куршум поразява Кенеди фатално. Хил се превърща в жив щит за първата дама и умиращия президент.
След убийството на Кенеди Хил остава на служба и се грижи за сигурността на Жаклин Кенеди още една година, като става свидетел на нейната скръб и желанието ѝ да остане извън обществения поглед.
По-късно е назначен към президентската охрана на Линдън Джонсън, а след това и на Ричард Никсън.
През 1975 г. напуска службата по здравословни причини, страда от депресия и посттравматичен стрес, породени от преживяното в Далас.
В интервю за 60 Minutes същата година Клинт Хил рухва пред камерите и разкрива, че обвинява себе си за смъртта на Джон Кенеди: „Ако бях реагирал само секунда по-бързо… ако бях по-бърз, може би щях да застана пред куршума.“
След това интервю Хил се изолира от обществото за дълги години и потъва в алкохолна зависимост.
Едва през 90-те години намира сили да се изправи срещу травмата и да говори открито за случилото се.
Наследството на Хил и неговото влияние
През 2018 г. Хил получава най-високото гражданско отличие на Северна Дакота – наградата „Теодор Рузвелт Ръф Райдър“. Пише няколко книги, включително "Five Days In November" и "Five Presidents", в които споделя своите спомени от кариерата си.
В официално изявление Сикрет сървис отдава почит на Хил и го нарича „олицетворение на най-висшите идеали на обществената служба“, като отбелязва неговата „непоколебима отдаденост и изключителна работа“.
