Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Да, мирът е нашата цел, да, ценим свободата и закона. И да, винаги ще сме готови да ги защитаваме, а ако се налага, да платим с кръв".
Тези думи френският президент Еманюел Макрон от обръщението му към армията по повод 14 юли предшестваха срещата на Коалицията на желаещите в Париж - групата на държавите, които предоставят военна помощ на Украйна срещу руската агресия.
Коалицията вече се състои от 40 страни - както членове на НАТО и ЕС, така и други държави - но този път България не беше представена.
За разлика от Росен Желязков и Андрей Гюров, които са участвали в срещите на обединението през януари и февруари 2026 г., Румен Радев не участва във форума в Елисейския дворец.
Проблемът не е логистичен, а политически. Радев вече е в Париж по повод парада по повод Националния празник на Франция - но пропусна срещата на коалицията.
"Аз лично получих покана от президента Макрон за участие в Коалицията на желаещите, но мисля, че мястото на България не е там, защото ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна", беше обяснението му.
Военни учения, "Рафал" за Киев и британско участие в заема на ЕС
В обща декларация на съюза се казва, че участниците подкрепят непоколебимо Украйна и ще увеличат доставките на системи за противовъздушна отбрана, ракети прехващачи и далекобойно въоръжение.
Премиерът на Великобритания Киър Стармър съобщи, че страната ще се включи в механизма на ЕС за 90 млрд. евро заем за отбраната на Украйна. Това ще даде възможност на британската индустрия да доставя повече оръжия, които ще се финансират с общите средства.
Коалицията на желаещите обяви и план за съвместни военни учения в държави, които граничат с Украйна и Русия. Целта е да се "валидират плановете за разгръщане и да се демонстрира готовност и решителност".
Украйна ще получи и 16 френски изтребителя "Рафал" и ракети за противовъздушна отбрана, ще има право да произвежда и френски ракети.
Не може да има мир без Украйна, се казва в позицията, която настоява бъдещото мирно споразумение да се построи върху принципите на международното право и да зачита интересите на нападнатата държава.
Няколко държави от Коалицията на желаещите ще си сътрудничат още по-тясно във военната политика - това е нов съюз за противоракетна отбрана, в който Украйна също ще участва "със своя уникален опит, който армията ѝ натрупа по време на войната".
10 участници в антибалистичния щита на Европа
Групата включва: Украйна, Франция, Германия, Дания, Италия, Нидерландия, Испания, Швеция и две страни извън ЕС - Великобритания и Норвегия.
Полша, която е сред членовете на НАТО с най-високи инвестиции във въоръжените сили, не участва в този съюз.
Участниците в тази група заявяват, че вземат мерки заради "растящата заплаха от нападения с балистични ракети и все по-голямото значение на отбранителния капацитет за сигурността на европейския континент".
Тази програма не е насочена срещу други държави, а има изцяло отбранителен характер, се казва още в декларацията.
Засега все още няма инфорамция какво ще представлява сътрудничеството, в какъв срок ще се разгърне и какви отбранителни проекти ще бъдат задействани.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски говори преди срещата за нуждата да се изгради нова система за противоракетна отбрана.
Украйна вече разработва такъв проект на име "Фрея", който би трябвало да е по-евтин и мощен заместител на американските системи "Пейтриът".
Коалицията на желаещите - и колебаещата се България
Коалицията е неформален политически съюз, който беше замислен от лидерите на Великобритания и Франция през 2025 г. Тя се появи като отговор на Европа след отказа на Доналд Тръмп да гарантира военната помощ за Украйна и преките му контакти с Владимир Путин, които така и не доведоха до край на войната.
През март 2025 г. британският премиер Киър Стармър обяви създаването на коалицията, която е готова да защитава мира в Украйна и дългосрочно да подкрепя украинските въоръжени сили.
Държавите основатели на съюза са Дания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Украйна и Великобритания.
Към края на 2025 г. коалицията обединяваше 35 държави, а след срещата на 13 юли - украинското президентство вече говори за 40 страни във формата, включително новите представители Северна Македония и Молдова.
Балканските държави в коалицията включват Турция, Гърция, Румъния, Албания, Хърватия, Черна гора.
България е участвала в няколко срещи на високо ниво и във формат "Министерство на отбраната" през 2025 и 2026 г., но преди идването на Румен Радев на власт. Желязков - два пъти лично. Андрей Гюров - във видеоконферентна среща на лидерите по повод 4-тата годишнина от руската инвазия в Украйна.
Сега Радев участваше само на приема в Елисейския дворец по повод Националния празник на Франция. Там беше и сръбският президент Александър Вучич, който се хвали като единственият поканен държавен лидер на страна, която не е член на ЕС, не е член на НАТО и не е член на Коалицията на желаещите.
Новият премиер на Унгария Петер Мадяр остана в Будапеща заради текущите дебати по промяната в Конституцията, с която ще се прекрати мандатът на президента Тамаш Шуйок.
Месец по-рано той се срещна лично с Еманюел Макрон и войната в Украйна беше тема на разговорите им. Предшественикът му Виктор Орбан заемаше позиция против Коалицията на желаещите.
Времето за "преизмисляне" на НАТО а ла Мадона не е настъпило
