Кога една книга си заслужава да бъде издадена и как аудиокнигите създават бъдещите читатели

Зад всяка издадена книга стои дълъг процес, за който читателят рядко подозира – от правата и превода до редакцията, корицата и усилията тя да стигне до точния човек в точния момент. Десислава Желева знае много добре какво се крие в "кухнята" на българското книгоиздаване, защото от години прекарва времето си там.

Тя е журналист по образование, но страстта ѝ към книгите я отвежда в издателския бизнес. Като директор "Маркетинг и издателски стратегии" в "Колибри" нейната работа звучи като мечтата на всеки запален книгоман - най-вече защото включва много четене.

Желева е част от редакторския екип в "Колибри", който често взима решения, воден не просто от пазарна логика, а от убеждението, че една книга си заслужава да бъде издадена не заради потенциалния ѝ комерсиален успех, а заради историята, която разказва.

През последните години Желева като читател преоткрива и друг път към историите - аудиокнигите. Вратата ѝ към тях отваря романът "Мамник" на Васил Попов. Той ѝ показва, че и аудиоформатът може да бъде пълноценно литературно изживяване, особено когато е създаден с внимание към прочита, ритъма и атмосферата.

Вярно ли е, че има "бърза мода" в литературата - публикува ли се повече, отколкото се чете?

Тенденции и вълни в книгоиздаването е имало винаги. Те просто се менят спрямо технологичната и социалната среда. Живеем във време, в което е много по-лесно да издадете книга, отколкото е било преди половин век. Всичко вече е възможно, стига човек да разполага със среден финансов ресурс и желание за издаване. Това неизбежно насърчава повече производството и съответно писането.

В литературна дискусия преди време се беше появило изказване, с което съм съгласна – че българите повече пишат, отколкото четат. От една страна издаването на повече българска литература е нещо полезно и хубаво, защото така шансът да се открие скрито съкровище в лицето на нов български автор е по-голям, но от друга се задръства средата и читателите могат да се изгубят.

Не знам дали е мода да се пише повече, но със сигурност се публикува повече. Техническите възможности вече са огромни – можете да издадете електронна книга, да си направите блог, да разпространявате текста си по десетки начини, не само на хартия. Така че да – вероятно се пише повече отпреди.

Какъв е пътят на книгата? И колко дълъг е всъщност?

Когато харесаш дадена книга, първата стъпка е да провериш дали правата ѝ за издаване на български език са свободни. Това обикновено се случва, като намериш кой е нейният литературен агент и го попиташ. Ако са свободни, агентът ти праща ръкопис за четене и вече от теб зависи колко бързо ще прочетеш книгата и какви действия ще предприемеш.

Нашето издателство е съставено от голям редакторски екип, но е нужно само един от нас да прочете дадено заглавие, за да го предложи за издаване. Обикновено изготвяме подробно ревю и оценка - каква е книгата, каква е нейната целева аудитория, защо е ценна, какво ново казва или не казва, дава информация за автора. Целият екип чете ревюто и следва дискусия – дали е правилен момент за точно тази книга, подходяща ли е жанрово за нас, има ли търговски потенциал, или е по-скоро книга, която издаваме, защото вярваме, че трябва да я има на български, независимо от успеха ѝ.

Впоследствие идват етапите, които биха могли да забавят процеса – най-вече намирането на преводач. Понякога предпочитаният преводач е зает, особено при редки езици. Затова има случаи, в които не можем да направим директен превод, дори и да искаме. А когато купим права, те важат за ограничен период – обикновено 4 години. И не издадем ли книгата в този срок, трябва да купим правата отново, което е допълнителен разход.

След превода идва участието на редактора, коректора, консултанта (ако има такъв), художника, графичния дизайнер, печатарите – и това също е човешка дейност, която подлежи на влияние от редица субективни фактори, които да променят в крачка сроковете и нещо да се забави.

Една книга може да бъде издадена грубо за година. Понякога и за по-кратък период от време, ако например е нова част от поредица, която може да се планира предварително. Естествено, ако заглавието е много ексклузивно и чакано, както е с всяка нова книга на Робърт Галбрейт, трябва да действаме много бързо, защото почти всяка Коледа хората знаят и чакат нов неин роман и не бива да ги разочароваме.

След като книгата е преведена, с корица и отпечатана, идва ред на маркетинга, който за мен е една от сладките страни във всичко това. Влагаш усилия книгата, в която вярваш, за да стигне до максимално много читатели , и виждаш почти в реално време ефекта на собствените си усилия. Всеки жанр изисква различен подход – фентъзи, класика, психология – всичко има своите специфики.

И тук отново се връщам към въпроса какво не знае обикновеният читател – колко време и усилия отнема една книга да стигне до него. И аз като читател понякога искам веднага да имам някоя нова книга, но истината е, че дори когато много искаш, невинаги става толкова бързо и лесно.

Аудиокнигите печелят все повече слушатели. Какво показват наблюденията ви – конкурират ли се с хартиените книги, или си помагат?

Нямам директен поглед върху статистиките на Storytel, но следя техните класации, защото ми е любопитно. Мисля, че двете неща не си пречат. Много често интересът към аудиокнига означава и повече интерес към хартиеното издание, защото независимо на какъв носител сте прочели и харесали нещо, ще го препоръчате на свой приятел. Този приятел спрямо своите читателски настроения ще потърси книгата или на хартиен носител, или в аудиоформат, а след това тази верига ще продължи от читател на читател и вся някъде пътищата на аудиокнигите и печатните издания ще се слеят, защото в края на краищата онова, което наистина има значение, е добрата литература.

Колкото повече възможности и канали има една книга да стигне до читател, толкова по-хубаво за нея. Аудиокнигите, хартиените книги и електронните си помагат, работят за една и съща кауза. Тяхната цел е книгата да бъде прочетена и една история да стигне до колкото се може повече хора.

Много често ми се е случвало да изслушам книга и да пожелая да си купя по-късно печатното издание, за да го имам в библиотеката си. И обратното - да си купя книга, но да нямам време да я прочета. Радостна съм, когато я открия след това в Storytel, защото знам, че ще мога да я "прочета" по-бързо.

Как аудиокнигите променят начина, по който хората "влизат" в литературата – особено онези, които не са традиционни читатели, като например младите хора.

Смятам, че аудиокнигите са важни за младите читатели и че могат да са една много широка порта, през която те да пристъпят към четенето. И това се случва всеки ден. Модерните технологии променят света, в който живеем, и начина, по който възприемаме информация. И ако за социални медии като Instagram и TikTok се говори как снижават прага ни на внимание и възможността да се съсредоточаваме, то аудиокнигите правят обратното.

Млад човек може да не се е интересувал особено от четене и да не вижда нещо кой знае колко атрактивно в книгите. Но ако си пусне книга на Тери Пратчет или първата част на "Хари Потър", да осъзнае, че всъщност е грешал. И така някой ден същият този човек, вече запален по аудиокнигите, да реши да си купи физическа книга на Тери Пратчет и ето, колелото е завъртяно. От слушател към читател.

А Вие как открихте аудиокнигите?

Моята история с аудиокнигите започна преди 3 години, след като се роди дъщеря ми и след като физическата ми възможност за четене почти изчезна. Точно тогава беше излязъл "Мамник" на Васил Попов. Навсякъде имаше реклами за романа, придружени с впечатляващ аудиофон и гласа на Владо Пенев - и всичко звучеше внушително. Така един ден просто си казах, ще си пусна отново Storytel и ще дам шанс на "Мамник", за да видя за какво е целият този шум. Не съжалих.

Само 2 години по-рано бях направила опит с друга аудиокнига. Слушах "Кротките" на Ангел Игов. Романът много ми хареса, но тогава не усетих аудиоформата като нещо, което работи за мен. След като се появи дъщеря ми обаче, това се промени много драстично. Промени се именно с "Мамник". Не знам доколко форматът или прочитът беше основополагащ, но със сигурност най-важното от всичко за мен беше и е самата история. Вратата към аудиокнигите за мен се отвори именно с Васил Попов и оттогава не съм излизала от света им.

В какви ситуации най-често се намирате, когато слушате една книга?

Ако не беше работата ми, щях да слушам повече, отколкото да чета физически, защото всяка една свободна минута, в която не съм ангажирана с дейност, която изисква повече мисловно съсредоточаване, аз слушам книга.

Това правя, докато вървя, докато си правя кафе, чистя, сгъвам дрехи или просто, когато стоя и гледам в една точка вечерта в етап, когато физически не мога да правя нищо друго.

Кои книги слушате?

Най-любимата ми със сигурност е "Мамник" на Васил Попов, а втората ми е продължението ѝ "Лехуса" - отново на Васил Попов, защото смятам, че той е много талантлив и има нещо много специално там.

Заклет почитател съм на Ремарк и много се радвам, че има толкова много класически произведения в Storytel, записани по брилянтен начин. Kaкто си говорихме преди малко, това е начин, по който младите читатели могат да влязат в сериозната литература. Тя е прочетена така, че ти се запалваш.

Същото важи и за българската класика. В Storytel едно от нещата, които обичам да слушам най-много, е българска литература - както нови, така и по-стари произведения. Един от последните романи, които слушах, е "Време разделно" на Антон Дончев, прочетена от Даниел Цочев - страхотна книга, която обаче аз почти не си спомнях, въпреки че съм я чела като ученичка. Моите спомени бяха свързани главно с филма, но се вдъхнових от мой близък човек и съм много щастлива, че я изслушах.

Доскоро активно слушах и Емилиян Станев - "Търновката царица", "Антихрист" и други негови произведения. И така преоткривам българската литература благодарение на аудиокнигите, защото не мисля, че бих се сетила да си купя три книги на Емилиян Станев иначе и да намеря време да го прочета. Вероятно нямаше да се случи изобщо.

Имате ли конкретни заглавия на "Колибри", които не се представили толкова добре печатно, но аудиоформатът да е възродил интерес към тях?

Подобно нещо се случи с "Тебеширения човек" на К. Дж. Тюдор, въпреки че интересът към нея не беше нищо лавинно, когато излезе. След аудиокнигата започнаха да я търсят още повече и знам, че много дълго време беше в класациите за най-слушаните романи.

Следите ли книжната общност в BookTok и оказва ли някаква “тежест” тя при вземането на решения за издаване на преводна литература?

Следим всеки книжен канал в социалните мрежи, доколкото можем. Но ние сме издателство, което опитва да не се влияе много от моди. Нашият фокус е съвременна литература, класическа литература, модерна класика, които не са продукт на мода. От друга страна няма как да си затваряме очите пред търсенията на читателите и ако те отговарят на нашата идентичност, ние се съобразяваме с тях.

Обръщаме много внимание на японската и на европейската литература, така че, ако видим читателска тенденция, било то в BookTok или Bookstagram, която да води към такива заглавия, това е страхотно и ще опитаме да яхнем вълната. Но не и на всяка цена.

Например - не издаваме роментъзи. Следим този жанр, гледаме видеа, свързани с това, но мислим, че не е поле, където бихме могли да бъдем полезни и да допринесем достатъчно.

Има ли книги, които сте издали с някакъв скептицизъм, но са се оказали изненадващо успешни (или обратното)?

Имам много ярък такъв пример. Преди две години издадохме “Глюкозната революция” на Джеси Инчауспе. Това беше книга, за която по онова време знаехме, че във Франция е доста популярна. Допускахме, че тъй като е полезна и практична, може да се окаже важна за много хора, които искат да подобрят своето здравословно състояние. Знаехме, че ще има някакъв интерес, но не очаквахме, че ще се случи това, което се случи с нея. От две години вече тя не спира да е най-продаваната ни книга. Интересът към нея е огромен и това е нещо, което ни изненада много приятно.

Но не е имало и книга, от която да очакваме нещо минималистично. Опитваме се да издаваме книги, в които виждаме, че има смисъл. Книги, от които да има полза, които да нямат срок на годност и които да говорят на читателите и след 5 години. За съжаление, случва се често и обратното. Разчитаме много на някое заглавие и смятаме, че наистина ще стигне до хиляди читатели, а то се справя по-средно. Понякога дадена книга е световен бестселър, но пък в същото време тук не успява да се справи толкова добре, ала в края на краищата това са нормални неща. Няма гаранция, че книга, която на друг пазар е продала милиони, ще продаде хиляди при нас.

На финала какво ново можем да очакваме от "Колибри"?

До края на тази година сме подготвили доста интересни неща - "Имаджика" на Клайв Баркър, което е неговият най-мащабен и сериозен труд. Чакаме втората книга от фентъзи трилогията на Фонда Лий. Ако имаме много късмет ще излезе и втората книга на японския автор Тошиказу Кавагучи - "Истории от кафенето".

Тази есен започваме и една голяма българска изненада, която все още не разкривам, но определено ще се чуе за нея и мога да загатна, че има нещо свързано с аудиокниги.