Ако някой ден в училищата за политика изучават смяната на властта в България през март 2024 г., вероятно ще я запомнят като ротацията на ултиматумите.
Вероятно ще забележат и как оставката на премиера Николай Денков на 6 март е повратната точка, която рязко смени стратегиите на ГЕРБ и ПП-ДБ в преговорите.
По ирония, с връщането на мандата пред Румен Радев, Мария Габриел сама спря часовника на конституционната процедура след серия от условия всичко да приключи до 24 часа.
До 6 март Бойко Борисов нямаше никакви намерения да бърза.
Дотогава Кирил Петков беше човекът, който нямаше търпение преговорите да започнат официално, след продължителни спорове през медиите.
Дори когато ПП-ДБ представиха своя проект за меморандум на 20 февруари - председателят на ГЕРБ демонстративно отказа да го прочете, след като Мария Габриел му представила "първите 10 реда".
Седмица преди ротацията ГЕРБ си отпусна още десет дни за подготовка на свой проект за споразумение с хоризонт на управление до края на мандата (т.е. до 2027).
"Всеки ден забавяне е ден на несигурност. Мария Габриел трябва да е следващият премиер, но 10 дни е прекалено дълго", казваше Петков на 27 февруари.
Времето на Борисов обаче продължи да тече по-бавно от това на ПП-ДБ.
"Кое ми е по-важно - оставката на Ники или да изберем Урсула фон дер Лайен за кандидат?", попита той, когато реши да се яви на партиен конгрес на ЕНП в Букурещ, вместо в Народното събрание на 6 март.
Официален преговорен екип от страна на ГЕРБ се появи чак на 5 март, ден преди Николай Денков да си подаде оставката.
И в този момент, "политическото време ускори темпоритъма си", както би казал Ахмед Доган.
Преговорите започнаха на 9 март, а няколко дни след това Бойко Борисов вече постави първия си ултиматум: "Или ще отидем при президента Румен Радев (на 18 март) с готова папка от преговорите, или директно ще се знае, че отиваме на нови избори".
На 17 март (неделя) се случи прословутата късна пресконференция на Мария Габриел и екипа ѝ и дойде още по-категоричен срок: Ако до 12 ч. на следващия ден няма яснота по исканията на ГЕРБ, "логичното действие" ще е да откаже мандата и да се активират предсрочни избори.
Разбира се, това не стана, а Конституцията вече се включи с официално обратно броене - Мария Габриел имаше време до 25 март, за да договори и представи проектосъстав на нов Министерски съвет.
Вместо това екипът на ГЕРБ изрично обяви, че няма да даде повече от 24 часа за преговори с партньорите си.
"Седем дни е срок, който не приемам", бяха думите на Мария Габриел, която на следващия ден пое най-големия репутационен риск в политическата си кариера и представи списък с имена на 19 министри без съгласието на 11 от тях.
Четвъртият ултимативен срок на ГЕРБ дойде от името на Бойко Борисов, който обяви, че ако получи "едно голямо Извинявай", ще отложи гласуването на (все така несъгласувания) кабинет най-късно до 22 март.
Но и този опит не мина.
Основният закон е разписан така, че не предпоставя точен срок, в който Народното събрание трябва да гласува проектокабинета.
Такъв срок не се посочва и в решението на Конституционния съд от 1992 г., което подробно тълкува какви са правомощията на всяка институция в тази ситуация.
В него се казва, че кандидатът за премиер има право да промени имената на предложените министри, преди да ги внесе за гласуване в парламента.
Народните представители гласуват първо за номинирания министър-председател, а след това за неговия екип.
Ако хипотетично Мария Габриел бъде избрана за премиер, а съставът на кабинета ѝ не получи доверие, нейният мандат ще се смята за провален. И Румен Радев ще трябва да го връчи на втората по големина парламентарна група ПП-ДБ.
Но не е обвързан с конкретен график. 7-дневният срок започва да тече от момента на приемането на мандата от вторите, а не от неуспешното гласуване на първите.
През 2005 г. в кризата около съставянето на кабинета "Станишев", НДСВ трябваше да получи втория мандат веднага. Но въпреки сигналите, че БСП няма да подкрепи правителство с мандат на Симеон Сакскобургготски, само предварителните консултации между всички партии продължиха около 2 седмици.
През 2021 г. Румен Радев беше упрекван, че е забавил връчването на втория мандат на ИТН с 5 дни, след като Даниел Митов (ГЕРБ) отказа да изпълни първия.
През 2022 г. дори връчването на първия мандат на Николай Габровски (ГЕРБ) се забави с повече от месец след провеждането на парламентарните избори, а третият мандат беше върнат от БСП повече от 3 месеца след вота.
Бившият конституционен съдия Пламен Киров говори за идеята за "разумен срок" в процедурата, който според него е около 7 дни.
Сроковете са дефинирани, но би трябвало да отговарят на обществените очаквания - т.е. да оставят време за разговори, но да не са безцелни и да не превишават търпимостта към отлагането.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
