Годината е 2009-а, Бойко Борисов и ГЕРБ току-що са спечелили парламентарните избори и имат 116 депутати. Вотът обаче е оспорен веднага заради данни за нарушения.
Шест месеца по-късно Конституционният съд пренарежда парламента. С едно решение анулира резултатите в част от секциите в Турция.
18 358 действителни гласа са умножени по нула.
ДПС губи един депутатски мандат в полза на ГЕРБ.
Други двама действащи народни представители са отстранени, за да освободят място на свои колеги по новото разпределение.
Един от тях е Атанас Семов - тогава депутат от "Ред, законност и справедливост" на Яне Янев, а днес член на Конституционния съд.
Историята се повтаря. Открийте разликите
И тогава, и сега Конституционният съд касира изборите заради липсващи документи и подписи от секционните комисии.
И тогава, и сега "Информационно обслужване" е фирмата, която е задължена да преизчисли мандатите. Тогава изпълнява решението на КС без коментари, днес го саботира.
И тогава, и сега прокуратурата има важна "поддържаща" роля. През 2009 г. главният прокурор Борис Велчев мълчаливо съдейства за касирането на вота, а Софийската градска прокуратура на Николай Кокинов даже щеше да разследва законността на вота в Турция (без резултат).
Днес наследниците им обявиха война на Конституционния съд, за да не допуснат промяната на разпределението на силите в Народното събрание.
Най-интересното?
Пет години след касирания вот в няколко секциии през 2009 България е осъдена в Съда в Страсбург заради действията на КС и бездействията на Народното събрание.
Делото е спечелено от Рушен Риза (депутата от ДПС с прекъснат мандат) и група български изселници в Турция, които твърдят, че правата им са нарушени.
Адвокатът на ДПС по това дело е Йонко Грозев - към онзи момент бъдещ член на Съда в Страсбург. Сега той е кандидат за конституционен съдия, номиниран от ПП-ДБ.
Скандалът с турските секции: 1000 души гласуват през 40 секунди
Искането за отмяната на вота във всички 123 турски секции през 2009 г. е внесено в Конституционния съд от тогавашния главен прокурор Борис Велчев. По-късно той оглавява Конституционния съд.
Действителните автори на жалбата срещу изборния резултат - Яне Янев, Красимир Каракачанов и още двама кандидати за депутати - нямат собствено право на директна конституционна жалба, затова я препращат към него, а той я внася в КС без допълнителни аргументи.
Заради това пасивно отношение докладчикът по делото Благовест Пунев и съдия Румен Ненков пишат особено мнение, че цялата жалба е недопустима, но остават малцинство.
Скандалът в Турция наистина е голям.
В 30 секции се оказва, че са гласували повече от 1000 души за един ден, което изглежда физически невъзможно.
Вещите лица по делото в КС засичат, че са нужни около 45-50 секунди, за да може един избирател да се отчете в списъка и да пусне бюлетината си - тогава все още само хартиена. Технически, максималният брой гласоподаватели могат да гласуват в една секция в рамките на 12 часа излиза 936 човека. Но правото си на вот са упражнили повече хора.
Съдът изслушва експертизата, но все пак решава, че тя не е достатъчно основание за обявяване на тези гласове за невалидни.
Вместо това КС се фокусира върху други 23 от общо 123 секции.
Защо точно тези 23 секции, а не всички останали?
За да се открие секция в чужбина през 2009 г., са били нужни поне 100 предварителни заявления от граждани с право на глас.
Експертите на КС установяват, че в 17 от 23-те разглеждани секции нито един от тези над 100 избиратели от т.нар. основен списък изобщо не е отишъл да пусне бюлетина.
В няколко от секциите са гласували единици души от избирателите от основния списък.
Вместо тях са гласували стотици други мъже и жени, чиито имена са дописвани на място в изборния ден.
Това, което буди недоумение, е, че всички тези списъци са били попълнени "четливо, с равномерен и спокоен почерк, въпреки трудността това да стане... поради напрежението и големия им брой".
Представете си атмосферата в секцията в изборния ден, когато през по-малко от 40 секунди идват нови и нови желаещи да гласуват, които не могат да бъдат открити в големия основен списък.
КС говори за съмнения за предварително съставяне на листа с имената на "спонтанните" гласоподаватели - нещо, което подсказва за манипулация на вота.
И още: "Четливите" списъци с допълнителните избиратели не са били подписани от председателите и секретарите на секционните комисии, което според КС означава, че "нямат качество на официален документ".
Този проблем съществува не само в конкретните 23 секции, а в почти всички останали турски секции на изборите през 2009-та. Подписването на списъка с допълнителните избиратели е "саморазбиращ се реквизит", според КС, който обаче признава, че не е записан в действащия по това време Закон за избирането на народни представители.
Тоест - става дума за законодателен пропуск, който допълнително опорочава изборите.
Конституционният съд приема за действителни 18 358 гласа от съмнителните 23 секции - но те вече са изключени от разпределението на мандатите в Народното събрание заради всички описани по-горе нарушения.
Кой губи от решението на КС?
На първо място - ДПС.
99% от всички бюлетини в касираните 23 секции са подадени за листата на партията. Броят им е достатъчно голям, за да намали парламентарната група на ДПС с един депутатски мандат - в случая този на Рушен Риза. Преразпределението прехвърля този мандат към най-голямата сила ГЕРБ.
"Губят" обаче и още двама души, защото изборната математика размества мандатите за една и съща партия към различни райони.
Мариана Даракчиева от "Синята коалиция" освобождава своето място, за да влезе друг представител на групата - Венцислав Върбанов.
Изненадващо - "победителят" от делото в КС Яне Янев губи своя най-доверен човек в РЗС Атанас Семов. Бъдещият конституционен съдия е принуден да напусне Народното събрание и е заменен от Георги Терзийски (отцепил се от РЗС и преминал към БСП през 2012).
Първоначално ДПС прави опит да обжалва чрез главния прокурор, въпреки че решението на КС е окончателно. Очаквано, искането е отклонено.
Тогава партията се обръща към Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) и получава - макар и символичен и закъснял - реванш.
Защо България загуби делото в Страсбург?
Съдът в Страсбург смята, че изборите в турските секции са анулирани по "чисто формални причини".
Аргументите на КС - според ЕСПЧ - не са били изложени "достатъчно ясно и предвидимо във вътрешното право" и "не е доказано, че са... изкривили изборните резултати".
Списъците с "фантомни" избиратели не означават задължително нарушение, защото гражданите, които предварително са поискали да им се открие секция, не са длъжни да гласуват.
Липсващите подписи също са спорен мотив, след като самият закон тогава не задължава председателите на СИК да ги полагат.
Накрая Съдът в Страсбург отбелязва и че законите в България не позволяват организиране на нови избори при частично касиране на изборите за Народно събрание.
Това е възможно само ако целият избор бъде анулиран, но няма как да се "преиграе" гласуването само в 23-те секции в Турция.
15 години по-късно: КС е изправен пред същия проблем
Мащабът този път изглежда по-малък, но залогът е по-голям.
780 гласа от 7 спорни секции са миниатюрна част от онези над 18 000 анулирани гласа през 2009.
За разлика от 2009 г. обаче сега цялото партийно разпределение в 51-во Народно събрание може да се промени, ако "Величие" влезе - а на партията ѝ трябват малко повече от 20 бюлетини.
Ако през 2009 г. два подписа и няколко твърде четливи списъци са били достатъчно основание за касиране - сега говорим за липсващи чували с бюлетини, което е доста по-притеснително нарушение.
Днес разполагаме със записи от видеонаблюдението в секциите. Но те могат да докажат само факта, че на 27 октомври 2024 г. там е гласувано. Няма как да служат за нова проверка за броя действителни и недействителни гласове. Това може да стане само с повторно преброяване на бюлетините. Те не са открити, въпреки че по закон трябва да бъдат съхранявани до провеждането на следващи избори.
Голямата разлика е в това, че през 2009 г. нито една държавна институция не си позволяваше да пречи на Конституционния съд да работи.
ДПС си потърси правата по частен ред и - справедливо или не - получи обезщетение от 6000 евро.
Днес "Информационно обслужване" - едно търговско дружество, било то и държавно, се превръща в самостоятелна страна в спора за партийните резултати, вместо да пази своята неутрална позиция, която всички участници на изборите очакват.
От "липса на интелект" или заради "злонамереност" (по Екатерина Михайлова) прокуратурата реши да разследва безпрецедентно Конституционния съд.
Нито през 2009, нито през 2025 г. Народното събрание не е заложило разумни решения за справяне с изборните нарушения.
Няма и механизъм, по който гражданите от 7-те занулени секции да могат да гласуват повторно, гласовете им да бъдат отчетени правилно и мандатите в парламента да отразят техния избор.
Накратко: КС не може да вземе по-различно решение от това, което прокуратурата опитва да разследва. Но ако някой от засегнатите заведе второ дело срещу България заради това решение, може пак да го спечели.
И една последна разлика.
През 2009 г. за последен път избирателната активност в България е над 60%. Първата политическа сила печели с над 1,67 милиона гласа, нищо че пак не ѝ стигат за пълно мнозинство.
15 години по-късно гласовете зад ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган (управляващото мнозинство) са по-малко от 1,2 милиона. А до урните отидоха по-малко от 40% от избирателите.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
