Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
"Стоп на задължителната ваксинация", "Ваксината е личен избор, не условие за работа", "Не може някой да ме насилва за каквато и да е медицинска процедура. Всеки е свободен да решава какво ще си инжектира или как ще се лекува".
Няма начин да не сте попадали на подобни коментари в социалните мрежи през последните седмици, докато ресторантьорите протестират срещу "дискриминационното" облекчение за ваксинираните/преболедувалите хора, а "Има такъв народ" предлагат промени в Закона за здравето срещу "задължителното" имунизиране за Covid-19.
Както депутатите от ИТН, така и работодателите знаят, че ваксините срещу коронавирусна инфекция са доброволни, безплатни и се поставят само при подписан документ за информирано съгласие.
Въпреки това експлоатацията на антиваксърските послания, които поляризират и разделят обществения дебат, не спира 9 месеца след началото на имунизационната кампания. Нещо повече - успоредно с Covid-полемиката се прокрадва и внушението, че едва ли не всяка задължителна ваксина е "насилие" над личния избор от страна на здравните власти.
Потенциалните щети от подобна пропагандна кампания за всяване на недоверие в медицинската експертиза може да са много по-тежки от загубите по време на тази криза.
Задължителни имунизации в България се прилагат от десетилетия за предпазване на гражданите от заразни болести.
Най-актуалният Закон за здравето е приет през 2004 г. и в него също е записано, че при възникване на извънредна епидемична обстановка или при значителен спад на имунизационното покритие министърът на здравеопазването може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации за определени групи от населението.
Точно това е текстът, който ИТН настояват да се промени от 46 Народно събрание - Тошко Йорданов и група от колегите му искат в него да се запише изрично, че ваксините срещу Covid-19 са изключени от тази разпоредба.
В България има три вида имунизации според режима на прилагането им - задължителни, целеви и препоръчителни. Ваксините срещу SARS-Cov2 са поставени в последната категория според Наредбата за имунизациите в Република България.
Задължително е поставянето на ваксина за следните болести по план при определена навършена възраст:
- туберкулоза, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, вирусен хепатит тип Б, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) и пневмококови инфекции.
Всички новородени се имунизират с ваксина срещу хепатит Б през първите 24 часа от раждането и с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ от 48-мия час след раждането до изписването им от родилния дом.
От втори, трети и четвърти месец децата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина. Ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина, втора доза се прилага от първия месец и трета доза от шестия месец. Ваксината срещу пневмококови инфекции на третия месец не се прилага при децата, родени след 31.12.2019 г.
Между 7 и 10 месечна възраст на децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба.
От тринадесетия месец децата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит.
Реимунизации по задължителния план се правят по определен график при децата.
- от дванадесетия месец - реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след: прилагане на третия прием при децата, родени преди 01.01.2020 г. и втория прием при децата, родени след 31.12.2019 г.
- от шестнадесетия месец - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием
- на 6 г. възраст - реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
- на 7 г. възраст - реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
- на 12 г. възраст - реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и и срещу дифтерия, тетанус, коклюш
- на 17 г. възраст – реимунизация срещу тетанус и дифтерия
Реимунизацията срещу тетанус и дифтерия остава задължителна и за пълнолетните граждани при навършване на 25 години, както и на всеки 10 години след това. Надзорът на имунопрофилактиката се осъществява от РЗИ.
Целеви имунизации и реимунизации се извършват по специални показания. Към момента в този списък попадат ваксините срещу бяс, Кримска-Конго хеморагична треска и коремен тиф.
Ваксини срещу бяс се поставят на лица, чиято професия или дейност ги излага на риск от заразяване с вируса, или на хора, които са влезли в пряк контакт с животно, за което има съмнения за бяс. Военни, селскостопански работници и медицински персонал, които изпълняват професиите си в ендемични райони за Кримска-Конго хеморагична треска, също се ваксинират целево.
Имунизация срещу коремен тиф се извършва профилактично на рискови групи - персонал и пациенти в домове за медико-социални грижи, домове за възрастни хора с увреждания, домове за стари хора, приюти и домове за временно настаняване.
Към препоръчителните имунизации спадат ваксините срещу жълта треска, хепатит А, ротавируси, човешки папиломен вирус, грип, менингококи, варицела, а от 22 декември 2020 г. - и срещу Covid-19.
В момента ваксината срещу коронавирусна инфекция не е задължителна за никого. Епидемиологът проф. Мира Кожухарова защитава позицията, че имунизацията срещу Covid-19 е "морално задължение на определени категории професии".
"Морално задължение е и на млади, и на стари да се ваксинират заради определени групи хора, които могат да заразят. Като епидемиолог аз мисля, че за някои категории от населението би било полезно тази ваксина да е задължителна - за здравни работници, социални работници, които се грижат за възрастни хора със заболявания, за учители, за професии, които имат контакт с много хора, защото рискът там е най-голям", каза тя пред bTV.
Позицията на Министерството на здравеопазването в последните два мандата е, че решението за ваксинирането трябва да е самостоятелно и то да се вземе на база на обективните ползи от превенцията на тежко заболяване или смърт от Covid-19.
Представете си: два автобуса катастрофират и 109 български граждани умират
