Трагедия! Два препълнени междуградски автобуса катастрофираха вчера. Всичките 109 пътници, български граждани, са загинали.

Представете си, че това беше истинска новина. Представете си ужаса, труповете, медиите и близките на загиналите. И прочетете пак истинската новина, че вчера са загинали 109 души с Covid-19.

Представете си медиите, които канят експерти. И експертите, които казват, че катастрофа няма. Че челните удари са просто физическо явление, а смъртта е продължение на живота. Че българската нация е болна и е естествено загиналите да не издържат на удара. И че – да, по-добре някои да умрат, но да не ни задължават да си слагаме колани, защото коланите са оковите на тиранията. Вързаният човек не е свободен човек. Коланите са дискриминация, защото човек сам трябва да е господар на тялото си. 

Представете си, че държим децата вкъщи, за да не ги бутне автобус на пътя. Спираме ги от училище - за една, за две, за три години.

Сега си представете Ричард Алибегов, който протестира срещу несъществуващите мерки. “Стотици хиляди” щели да останат без работа, понеже заведенията ще работят на закрито с 50% капацитет.

Представете си Чорбанов, за чиято партия Ковид е “първи приоритет“, но той смята, че ваксините не са ваксини. А са “средство за третиране“. Че той е направил много ваксини, ще прави още, а Pfizer и Moderna, Astra Zeneka и другите са нещастни аматьори. Ние мислим, че тоягата не е тояга, a също е средство за третиране.

Представете си сега Мангъров, който казва, че преболедувалите не се заразяват и не носят вируса, докато ваксинираният заразява и неминуемо ще се разболее. Както написа някой - за първи път в човешката история можем да предаваме заболяване, което нямаме, на тези, които са имунизирани срещу него. 

Г-г-грипче.

Представете си държава, която дарява 200 хиляди непотърсени ваксини, докато губи 109 души за един ден от предотвратимо заболяване. Представете си лекар, който пръска ваксина във въздуха, за да издаде фалшив сертификат. 

“Но разбира се, за нас, които разбираме живота, числата са признак на безразличие.”, казва Малкият принц. 

109, 110, 111…  - И това ще мине, само трябва силно да стиснем очи и да запушим уши.