Когато външните рискове срещнат вътрешните слабости - от нюзлетъра на Института за пазарна икономика

Войната в Черно море вече вдига цената на корабните превози. България се готви да влезе в 2027 г. с бюджетен дефицит от 4,3% от БВП – въпреки близо 2 млрд. евро нови мерки за повече приходи.

Почти 40% от младите висшисти работят на позиции, за които диплома не е необходима. Всеки четвърти човек над 65 години остава в риск от бедност. България е четвърта в ЕС по брой мамографи спрямо населението, но няма национална програма за масов скрининг за рак на гърдата.

Какво се случва, когато към проблемите отвътре, идват и тези отвън? Това е темата в новия брой в нюзлетъра на ИПИ: как външните рискове срещат слабите места на българската икономика и публичните системи.

Ако корабите спрат

Атаките срещу товарни кораби в Черно море вече повишават застрахователните премии и оскъпяват превозите. Големият риск е нападенията да продължат и плаването да стане толкова опасно, че част от трафика на практика да спре, пише Лъчезар Богданов от ИПИ

За България това не е далечна геополитическа тема.

През 2025 г. през черноморските ни пристанища са преминали над 28 млн. тона товари. Зад този обем стоят цели индустрии: почти половината от вноса са течни насипни товари - основно горива и химикали, а при износа над 60% са сухи насипни товари.

От морския транспорт пряко зависят металургията, химическата индустрия, нефтопреработването, земеделието и зърнената търговия. За тях по-скъпият или прекъснат транспорт означава проблеми със суровините, по-труден износ и загуба на конкурентоспособност.

В същото врем по Дунав положението отдавна не е "sans changement". Тази година нивото на реката падна до исторически минимум и продължава да затруднява товарния транспорт. Сега към проблема по Дунав се добавя и много по-сериозна промяна в Черно море.

През първите шест месеца на 2026 г. товарите през българските речни пристанища са намалели с близо 14%. Отделно, от април до декември 2027 г. Румъния планира да прекъсне и железопътната връзка през Дунав мост при Русе заради електрификацията на линията.

Още по-големият проблем е, че ремонтите от двете страни не са синхронизирани. България започва своята модернизация едва година по-късно. Вместо един координиран период на прекъсване се очертават последователни ограничения – румънското затваряне през 2027 г., а от април 2028 г. и многогодишната модернизация от българска страна.

Според Богданов засега няма видим стратегически отговор как България ще ограничи икономическия ефект от тази комбинация.

Близо 2 млрд. евро нови мерки. Дефицитът пак е 4,3%

България изпрати в Брюксел първата си сметка за 2027 г.

Формално това е проект на бюджетен план – документът, който държавите от еврозоната всяка есен представят на Европейската комисия. За България той е по-интересен от обикновено, защото показва как правителството възнамерява да излезе от процедурата за прекомерен дефицит.

Планът може да бъде обяснен сравнително просто: разходите временно се задържат, а държавата чака икономиката и приходите да ги догонят, пише Петър Ганев.

При разходите за персонал сметката например изглежда така: около 450 млн. евро повече за увеличение на заплатите се компенсират с приблизително толкова съкращения и оптимизация в администрацията и силовите ведомства. Ако и двете се случат според плана, общият разход за заплати в публичния сектор остава около 12,4 млрд. евро.

По-трудната част идва при приходите.

Заложени са близо 2 млрд. евро допълнителни мерки, сред които еднократен данък върху свръхпечалбите за 800 млн. евро, ново увеличение на максималния осигурителен доход и по-високи минимални осигурителни прагове - решения, които натоварват труда и капитала и могат да имат обратен ефект върху растежа.

И въпреки всичко дефицитът не влиза в рамките на 3%.

Планът предвижда 5% за 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Тоест, след всички мерки планът стига до дефицит, който ЕК така или иначе прогнозира още преди да се открие процедурата по прекомерен дефицит.

Част от въпроса къде държавата харчи и как влияе върху пазара се вижда особено добре във висшето образование.

40% от висшистите работят работа без нужда от диплома

Близо 40% от наскоро завършилите работят на позиции, за които изобщо не се изисква висше образование.

В същото време безработицата сред наскоро завършилите висше образование е около 2% в почти всички професионални направления.

Доходите растат и все по-малко млади хора напускат България след университета. Преди десет години приблизително всеки четвърти заминава да работи в чужбина. Днес делът е 13%.

Въпросът днес не е дали човек с диплома ще намери работа, а доколко университетът го е подготвил за работа, за която тази диплома действително е нужна.

Адриан Николов поглежда в новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, за да разгледа по-широките тенденции на пазара на труда.

Новата рейтингова система показва и още нещо любопитно: „Военно дело“ изпреварва IT по осигурителен доход. Причината е рязкото увеличение на възнагражденията в отбраната през последните години.

Подобен ефект имаше и при педагогическите специалности след увеличението на учителските възнаграждения, припомня Николов.

Изводът е, че резките и неравномерни увеличения само в определени сектори могат да изкривят пазара на труда и да засилят конкуренцията между държавата и бизнеса за ограничен брой хора.

С други думи, проблемът не е просто колко висшисти произвеждаме, а дали образованието им отговаря на работата, която после вършат.

При пенсионерите въпросът е друг: стигат ли доходите изобщо?

Пенсиите растат, бедността остава

През 2025 г. 24,6% от хората над 65 години в България са били в риск от бедност, средното за ЕС е 16,3%.

Има подобрение спрямо 2015 г., когато делът у нас е бил 31,7%, но разликата с останалата част от ЕС остава голяма.

Още по-конкретно изглеждат данните за материалните лишения. 18,7% от българите над 65 години живеят в тежки материални и социални лишения, при 4,9% средно за ЕС. Това означава невъзможност да си позволят поне 7 от 13 базови неща – например достатъчно топъл дом, непредвиден разход, подмяна на износени дрехи или нормален социален живот.

Социалната система има видим ефект. Без помощите извън пенсиите рискът от бедност сред възрастните би бил около 30%, а след тях намалява до 24,6%.

Пенсиите ще бъдат увеличени с 8% през 2027 г. и част от този разход се покрива от държавния бюджет, защото осигурителните приходи не са достатъчни.

Данните за бедността обаче ясно показват защо натискът за по-високи пенсии съществува. Проблемът не е самото увеличение, а как да се осигури достатъчен доход на сегашните пенсионери в система, в която работещите намаляват, населението застарява и все по-голяма част от недостига се покрива от бюджета.

От 1 януари 2027 г. вторият пенсионен стълб ще работи по нов модел, припомня Доротея Манолова. Хората, които се осигуряват в частните пенсионни фондове, вече ще могат да избират между три типа подфондове – динамичен, балансиран и консервативен – според това колко риск са готови да поемат и колко време им остава до пенсия. Целта е парите им да могат да се инвестират по-гъвкаво и потенциално да носят по-висока доходност.

Четвърти в ЕС по мамографи. Масов скрининг няма

България е четвърта в Европейския съюз по брой мамографи спрямо населението, пише Петя Георгиева.

Имаме два пъти повече апарати на човек от Дания и три пъти повече от Швеция.

Дания, Швеция и Финландия обаче успяват да обхванат около 82% от жените със скрининг за рак на гърдата.

В България национална програма за масов скрининг няма.

Мамографията и ехографията присъстват в профилактичните прегледи според възрастта, но през 2025 г. само 57% от населението е преминало през годишна профилактика.

Има съществена разлика между двете.

При сегашния модел човек сам трябва да запише час при личния лекар, да отиде на преглед и да организира следващите изследвания.

При популационния скрининг системата определя кои групи трябва да бъдат изследвани, кани ги регулярно и проследява резултатите – включително при хора без симптоми. Именно това позволява заболяването да бъде открито по-рано.

Затова сравнението със Скандинавия е толкова показателно.

България няма недостиг на мамографи. Има апаратура, има профилактични прегледи и има медицински специалисти.

Липсва националната организация, която да превърне всичко това в масов скрининг.

Не можем да определим нивото на Дунав или кога войната ще стигне до следващ търговски кораб. Но начинът, по който бюджетът, образованието, пенсионната и здравната система посрещат тези външни рискове, вече зависи от онези, които взимат политическите решения.