Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Празничният сезон е изпълнен с традиции. Освен нечетния брой ястия на трапезата за Бъдни вечер или размяната на подаръци за Коледа съществуват и малко по-различни "обичаи". Семействата често се събират на дивана пред телевизора, за да гледат заедно класики като "Сам вкъщи" или "Наистина любов".
Въпреки че зрителите знаят сюжетите на тези филми до последния детайл, всяка година те отново следят как 8-годишният Кевин (в ролята Маколи Кълкин) защитава дома си от крадци или как Марк се обяснява в любов на Джулиет. Но защо, при толкова много нови филми и сериали, се връщаме към едни и същи истории?
Психолозите дават няколко отговора на този въпрос. Пред лайфстайл изданието "Harper Bazar" психиатърката д-р Джалпа Бхута посочва една от основните причини, а именно, че става дума за съдържание, което нашият мозък вече познава.
Да гледате как Кевин остава сам вкъщи за поредна Коледа е по-лесно и успокояващо, отколкото да се впуснете в напълно нова история. Специалистите имат и термин за това - "ефект на познатостта" (mere exposure effect). Това означава, че нещо ви харесва само защото мозъкът вече го разпознава и възпроизвежда по-лесно.
Проблемът с избора
Изобилието от нови филмови заглавия и трейлъри предполага, че ще искаме да видим нещо ново, но невинаги е така.
Колкото повече възможности имаме, толкова по-нерешителни сме. Точно това установява проучване, проведено от професор Шина Айенгар от Колумбийския университет.
В него се стига до заключението, че наличието на твърде много възможности или алтернативи кара хората да се чувстват неудовлетворени. Това е така, защото след като направим избор какво да гледаме, често се чудим дали е бил правилният.
Ежедневието на повечето от нас е наситено с взимане на трудни решения. Изборът на филм е последното нещо, с което искаме да се "натоварваме".
Чувството да си в познати води
Познатите сюжети дават усещане за контрол и сигурност – знаем какво ще се случи и това ни успокоява.
Гледането на любими филми е "начин да управляваме емоционалните си преживявания", казва психологът Памела Рутледж казва пред медийния сайт Yahoo Life. Според нея това е особено полезно в стресови моменти, тъй като предсказуемостта ни помага да се чувстваме по-добре.
Тя ни пести и сили.
Д-р Дейвид Шпигел, зам.-председател на катедрата по психиатрия в Станфордския университет, казва, че "старите навици пестят умствена енергия". Използваме по-малко мозъчна енергия, когато се придържаме към познатото.
"Старите неща понякога могат да станат скучни и да изглеждат като загуба на време, но особено в трудни периоди предсказуемостта изглежда като по-добър вариант в сравнение с непознатия риск", казва д-р Шпигел.
Свързване с миналото
Много хора са израснали с филми като "Сам вкъщи", "Гринч" или коледни анимации. Връщането към тях в по-зряла възраст води до спомени от миналото.
"Повторното гледане на познати филми ни свързва с нашето по-младо "аз" и ни напомня за близки хора, които може вече да не са с нас", казва Ребека Тукачински Форстър, доцент по медийна психология в университета Чапман.
"Тайната" е и в начина, по който са направени някои от филмите. Много от тях са изградени по формула, която е пригодена именно за периодично гледане - семпли сюжети, запомнящи се герои, опростено действие и хубаво послание на финала.
"Коледните филми използват традициите и ритуалите, свързани с празниците. Така те предизвикват у нас носталгия по отминали, спокойни времена", посочва Рутледж.
По думите ѝ именно това отдаване на носталгията е форма на бягство от задълженията, стреса и самата реалност.
