Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Колко сигурни са камерите за видеонаблюдение, особено когато са свързани с интернет? И защо има подобни устройства в АГ кабинети и козметични студиа за процедури, при които са видими интимни части? Това са само част от въпросите, които повдигат случаите с появата на видеа от салони за лазерна епилация в Бургас, Казанлък и Ахелой и от АГ кабинет в София в сайтове с порнографско съдържание.
Пациенти на гинекологичен център в кв. "Гео Милев" разбират за наличието на камера и за записите, след като разпознават кабинета в медийните публикации за изтеклите снимки.
Панайот Стоянов е съпруг на пациентка на д-р Венелин Иванов. Тя е посещавала кабинета именно в периода, от който са и изтеклите снимки - 2024 и 2025 година. За случая семейството разбира от медиите. До момента никой от екипа на лекаря не се е обадил, дори само да каже, че има такъв казус и съществува вероятност кадри от прегледа да са качени в интернет.
„Това, което ни кара да се чувстваме много зле, е, че сме препоръчвали д-р Иванов на други хора и те са ходили при него в периода, в който камерите са записвали“, разказа Стоянов пред “Булевард България".
Той допълни, че етичният въпрос в случая е не по-малко важен от този как са изтекли кадрите.
“Не ме вълнува това, че има руски атаки и прочее. Най-вероятно така е станало, но важният въпрос за мен е защо изобщо е поставена камера. Защо няма някакъв параван и защо не е ограничена видимостта на камерата?”, коментира Стоянов.
Според публичната версия на лекаря камерата е била охранителна, видима и не е работила по време на прегледи, а се е включвала само при движение в извънработно време.
По думите на Стоянов обаче по време на посещенията съпругата му не е виждала нито камери, нито ясно обозначени предупредителни стикери в самия кабинет или на рецепцията.
“Нито една от интервюираните жени и от тези, които са свидетелствали, не е казала, че е видяла камера. Освен това по кадрите може да се види, че в долния ъгъл има нещо, което като че ли закрива камерата”, допълни Стоянов.
Официалната версия към момента е, че записите от АГ кабинета са качени от IP адрес, който е извън Европейския съюз. Проверява се дали не става дума за хакване на камерата и нерегламентирано изтегляне на записите.
Оказва се, че хакването на видеокамера от най-масовите модели, която е свързана с интернет, не е толкова трудна задача, особено, ако не са взети достатъчно мерки за сигурност.
“Най-малко 64 хиляди камери за видеонаблюдение в България са достъпни през интернет - това показа бърза справка в специализираната платформа Shodan. 64 хиляди камери само от двете най-популярни марки, които всеки начинаещ хакер може да опита да пробие - през известни уязвимости, през несменени пароли по подразбиране или през елементарни пароли за налучкване”, коментира бившият министър на електронното управление и депутат от ПП-ДБ Божидар Божанов.
По-старите и евтини модели камери имат повече пролуки, от които хакерите могат да се възползват. По-новите модели вече са с повече и много по-сериозни защити, каза пред “Булевард България” Георги Колев, който е собственик на фирма за продажба и инсталация на видеонаблюдение.
Той разказа, че до момента не е поставял камери в гинекологични кабинети или манипулационни и това категорично не е широко разпространена практика.
„Ако има видеонаблюдение в медицински обекти, то е в общите части - рецепции, коридори, входове. Никога в помещения, където се извършват прегледи или манипулации“, каза Колев и допълни, че преди години е отказал на лекар, който е поискал да бъде поставена камера в манипулационна, именно заради етичните и репутационните рискове.
По думите му версията за „хакване“ на модерни видеосистеми е слабо вероятна.
„Новите устройства имат сложни пароли и защити. За да бъде хакната камера, някой трябва да има конкретен достъп - това не става случайно“, обяснява той. Според него по-реалистичен сценарий е неправомерен достъп от човек, който вече има административни права и знае паролата за камерата - например този, който е извършил инсталацията или външен поддържащ техник.
Колев обръща внимание и на друг често подценяван проблем - наследено видеонаблюдение в наети помещения. В подобни случаи новите собственици или наематели често не сменят административните пароли, което оставя възможност за външен достъп до системите. Според Колев най-доброто решение в подобни ситуации е камерите да бъдат демонтирани и подменени с нови.
Съветът му е след монтаж клиентите да изискат и да получат достъп до административния панел и задължително да сменят паролата, без значение дали тя е фабрична, или е въведена от екипа, който инсталира камерата.
