Между 6 и 9 юни 448 милиона европейци ще могат да изберат следващия Европейски парламент.
Tова е едно от най-важните демократични събития в целия свят - гласоподавателите в ЕС са на второ място по численост след тези в Индия.
На всеки 5 години българите и всички граждани от останалите 26 държави членки имат право да излъчат над 700 свои политически представители.
В България ще гласуваме на 9 юни (неделя), за да попълним националната ни квота от 17 мандата в Европарламента - а ако в същия ден да избираме и депутати за 50-то Народно събрание, активността ни ще има двойно по-голям смисъл.
Общият брой на евродепутатите след 9 юни 2024 г. ще е 720 - с 15 повече от досегашния мандат.
Числеността им се определя преди всеки избор, като нито една държава от Евросъюза може да има не повече от 96 и не по-малко от 6 места в ЕП.
Най-много са представителите на най-населената държава Германия, а най-малко - на Малта, Люксембург и Кипър.
Българските евродепутати може да изглеждат относително малко на фона на целия състав на Европарламента, но е важно да знаем, че представителите на България са повече от тези на държави като Дания, Финландия, Ирландия, Словакия, и др.
Важно е да имаме предвид и че макар да са разпределени в различни партийни семейства, често българските евродепутати работят заедно за общи решения, които засягат националните интереси - като Шенген, Северна Македония и др.
Гражданите на ЕС имат право да се кандидатират за евродепутати или да гласуват за Европарламент в родината си или в друга държава от съюза, в която живеят.
Всеки глас има значение за бъдещето на Европа до 2029 г. и отвъд края на този мандат. Защото следващият Европейски парламент ще има определяща роля и за дългосрочния бюджет от 2028 до 2034 г.
ЕП е единствената от големите европейски институции, която се формира с пряко гражданско участие - затова е важно самите хора да се възползват от това право.
Това е институцията, която представлява интересите на европейските избиратели. Европейската комисия се занимава с всекидневното управление и законодателните инициативи, а Европейският съвет обединява правителствените и държавните ръководители от 27-те държави.
Европарламентът съществува от 71 г., но невинаги той се е попълвал с прякото участие на избирателите.
Първите евроизбори са проведени през 1979 г., когато членове на Европейската общност са били само 9 държави. Преди това евродепутатите са били назначавани от съответните национални законодателни събрания.
ЕП е и единственият наднационален орган, който се избира директно от гражданите в отделните държави членове.
Избирателната активност в различните държави се отличава доста. С около 33% активност на последните евроизбори България е под средното ниво (около 51% за целия ЕС), но има и други страни от Източна Европа, в които още по-малко хора излизат да гласуват за евродепутати - като Словакия, Чехия и Словения (под 30 на сто).
Най-голям интерес към евроизборите има в Белгия - държава, в която гласуването е задължително, но и която има най-близка връзка с институциите на ЕС.
В родината на настоящия председател Роберта Мецола - Малта - на последните избори са гласували 72,7% от имащите право на глас.
А кой има право на глас? За да гласувате на европейски избори, трябва да сте поне на 18 години. Ако сте грък - тогава може да го направите и още на 17 години. Австрийци и малтийци гласуват и на 16 години.
Минималната възраст за кандидат-депутатите минималната възраст също варира - в повечето случаи е достатъчно да си на 18 г., но например в Италия трябва да си навършил поне 25 години.
Млади или стари?
Ако говорим за възраст, най-ниската средна възраст в момента е на групата от Малта - 48 г., докато депутатите от Литва са най-стари - средна възраст от 64 г.
Средната възраст на българските парламентаристи е 50 години, и нашата делегация е една от относително по-младите в ЕП. Най-възрастен е Александър Йорданов от ГЕРБ-СДС на 71 г., а най младият отново е от ГЕРБ - Андрей Новаков на 35 г.
В настоящия Европарламент най-младият депутат е на 25 г. и е от Дания.
След смъртта на Силвио Берлускони, най-възрастният евродепутат е от Полша. Йежи Бузек е единственият член на ЕП над 80 г
Само 11 евродепутати са под 30 г., най-голям е делът на представителите на възраст между 51 и 60 г.
Съставът, избран през 2019 г., отбелязва рекорден брой на депутати-жени - 40,6%.
- Трябва да се отбележи обаче, че женското присъствие варира от 15% от Румъния до 57% от Финландия.
- 11 държави през 2019 г са въвели квоти по пол по време на изборите.
- При България 5 от 17-те евродепутати са жени - т.е. близо 30%.
Разделението по политически групи
Евродепутатите се избират от национални партийни листи, но членуват в различни политически групи, в зависимост от партията, към която принадлежат.
В момента групите са 7: Европейска народна партия /ЕНП/ с 176 члена и 25% политическа тежест, /тук влизат седемте български депутата от ГЕРБ-СДС, един от които е от ДСБ/, Прогресивен алианс на социалистите и демократите /ПЕС/, към които се числят 144 депутати, в това число и петима социалисти от България или 20,4% от общия брой. Следва Renew Europe със 101 депутати или 14,3% сред които са тримата български евродепутата от ДПС.
Освен това присъстват Зелените/Европейски либерален алианс/ -10,2% и 72 члена; Европейски Консерватори и реформисти - 9,4% и 66 члена, сред които са двамата българи от ВМРО и Идентичност и демокрация с 62 евродепутата или 8,8%. Остават левицата - The Left -с 37 места, еквивалентни на 5,2%. Съществуват и т.нар. Незаписани, които не принадлежат на никоя група. Те са 4,7%.
В различните групи са представени общо 209 национални политически партии.
Ще се промени ли коренно картината след тези евроизбори?
Според различни прогнози повече евродепутати ще имат десните партии, с повишаване на одобрението на популистките десни партии, използващи антимигрантската реторика.
Тази тънка струна е много лесен предизборен похват, тъй като в страни като Холандия, Испания и др. мигрантите са явление, с което хората се сблъскват всеки ден.
Въпреки това се очаква ЕНП да остане най-голямата група в парламента и да продължи да оказва най-сериозно влияние в определянето на основните теми, както и при избирането на следващия председател на ЕК.
Настоящият председател Урсула фон дер Лайен е отново водещата кандидатура на ЕНП.