"Това са най-скъпите избори. Близо 50 милиона сме дали за машините, толкова искаха машинно гласуване..., над 9600 машини са разнесени. Но това струва много пари. Над 150 милиона ще излязат и ако някой иска през няколко месеца да даваме по 150 милиона, вместо да отидат при хората и за пенсии, това е негово право..."

Думите са на премиера Бойко Борисов от деня на парламентарните избори - 4 април.

Числото 150 000 000 лв. ще се повтори поне още няколко пъти в следващите дни като предупреждение към неразумния данъкоплатец - щом не е способен да излъчи стабилно мнозинство с гласуването си, ще трябва да плаща. Яко да плаща. 

Да се поставя цена на демократичното право на избор на българските граждани е упражнение със съмнителен подтекст. По-лошото е, че сметката е неточна. И това би трябвало да е съвсем ясно за министър-председателя, чийто кабинет прие бюджета за парламентарните избори само преди 2 месеца. 

Цялата сума за организирането на вота е 101 649 500 лв.

В това число влизат и 36 млн. лв. (43,2 млн. лв. с включения ДДС), които Централната избирателна комисия плати за закупуването на 9600 машини за гласуване. 

Този разход обаче няма да бъде повторен при следващи национални избори. Поръчката за машините е инвестиция в дълготраен актив, който може да се ползва с десетилетия напред. В цената по договора със "Сиела Норма" АД влизат както устройствата и софтуера, така и логистичното им осигуряване, обучението на членовете на секционни комисии и обслужването по време на изборите. 

Парите за машинното гласуване не бяха част от план-сметката за изборите, защото бяха прехвърлени от Министерски съвет към бюджета на ЦИК още в края на 2020 г. след възложената обществена поръчка.   

Цената на Избори 2021 г., изключвайки покупката на машините, излиза малко над 65,6 милиона лева. Това е и стойността, която е приета от Министерски съвет (с няколко промени след първоначалното постановление от февруари 2021 г.)

Най-голямата сума от тях - 28 млн. лв. - са възнагражденията и осигуровките за членовете на районните и секционните избирателни комисии. 

Сумата е толкова голяма заради увеличеното заплащане за комисиите в условията на Covid-кризата.

През 2017 г. еднократното възнаграждение за редови член на СИК е било 48 лв., а за председател 64 лв. През март 2021 г. ЦИК реши, че членовете на СИК ще вземат по 80 лв., а председателите - 106 лв. Допълнителни средства се дават и за онези представители на секцията, които участват и в предварителната подготовка с приемането на бюлетините, както и в предаването на протоколите след края на изборния ден. 

Гласувани бяха и допълнителни възнаграждения от 50% върху основното заплащане на членовете на РИК и СИК заради извънредната епидемична обстановка. 

Парите отидоха "при хората" - т.е. при хората, излъчени от политическите партии за съставянето на комисиите. 

Почти всички от най-големите разходи по осигуряването на изборния процес всъщност представляват прехвърляне на пари от една държавна администрация към друга (или към нейно търговско дружество). 

Например: компютърната обработка на данните в РИК и ЦИК беше възложена на "Информационно обслужване" АД, чийто собственик е Министерството на транспорта. Цена: 3 124 000 лв. без ДДС. 

Отпечатването на хартиените бюлетини беше направено в печатницата на БНБ (1,34 млн. лв. без ДДС). 

Частните компании, които са получили по-големи обществени поръчки преди изборите, са печатницата "Демакс" (104 хиляди лв. без ДДС за изработката на изборните книжа и материали"), "Адвер Тех" (изготвяне на клипове за разяснителната кампания на ЦИК, 44 900 лв. без ДДС) и "Милива" (за медия план в онлайн медиите във връзка с разяснителната кампания на ЦИК, 26 920 лв. без ДДС). 

800 000 лв. е бюджетът, който можеше да се разпредели по т.нар. медийни пакети, с които ЦИК осигурява възможност за платени публични изяви на политическите сили без достъп до държавна субсидия (до 40 000 лв. на партия/коалиция). До момента няма информация колко от тези средства са усвоени по искане на отделните партии и какво е разпределението им за отразяване в държавни или частни медии. 

Всички останали големи суми по бюджета за изборите са разпределени към министерствата и други държавни структури, които имат ангажименти по организирането им - например МВР, МВнР, ГРАО, Министерството на здравеопазването и т.н.

Целият бюджет за пенсиите в България през 2021 г. е 12 347 933 400 лв. Цената на Избори 2021 (накуп с машините за гласуване) е 0,82% от тази сума. Без машините - 0,52 на сто.

За правителство, което се хвали с постигнатия национален БВП над 102 млрд. лева, стойността на редовните парламентарни избори не може да стои под въпрос. 

Да, изборите не са евтин и лесен процес. Но и демокрацията не е занимание за хора, които ценят евтиното и лесното повече, отколкото гражданските си права.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: