Конституционният съд казва днес за съдебната реформа и кой избира служебен кабинет

Очаква се Конституционния съд (КС) да обяви днес решението си дали да отмени промените в основния закон, които бяха гласувани в 49-то Народно събрание от мнозинството на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.

От произнасянето на съдиите зависи бъдещето на измененията в Конституцията, които засягат съдебната реформа и процедурата по сформиране на служебно правителство.

Промените бяха атакувани от президента Румен Радев през януари - но без да пипа съдебната рефрма. От "Възраждане" и "Има такъв народ" обаче оспориха и нея - заради поправките, засягащи мандата на главния прокурор и работата на Висшия съдебен съвет.

Промените в Конституцията ограничиха възможностите на държавния глава да избира служебен премиер до председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, председателя или зам.-председателите на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Отнето беше правото на президента да подбира сам министрите - сега ги предлага служебният министър-председател. Очакваното днес решение е непосредствено важно на фона на очакването наесен да има отново предсрочни избори, защото 50-ият парламент видимо не успява да състави редовен кабинет.

Ако съдът обяви промените за противоконституционни, вероятно в сила ще бъде върнато предишното положение - президентът ще назначава служебна власт, а съдебната реформа ще бъде отменена.

Промените в основния закон бяха приети с над 160 гласа на три поредни заседания на Народното събрание през декември 2023 г. Ето какво се промени:

• Двойното гражданство на депутати и министри - досегашната забрана за хора с чужди паспорти да бъдат избирани за двете най-важни позиции вече отпада. Единственото българско гражданство остава задължително само за кандидатите за президент. Промяната е вкарана в конституционния проект по искане на ДПС.

• Народното събрание няма да се разпуска по време на избори или при служебни кабинети - мандатът му ще се смята за приключил при избора на нов парламент.

• Служебният кабинет няма да има неограничени правомощия - занапред парламентът ще може да ги поставя в по-тесни граници.

• Президентът ще назначава служебен премиер, но не по своя свободна преценка, а чрез избор между личностите, заемащи определени позиции в държавата:

  • председател на Народното събрание

  • управител или подуправител на БНБ

  • председател или зам.-председател на Сметната палата

  • омбудсман или негов заместник

  • Всяка от тези позиции се избира предварително от мнозинството в парламента - това е същинската промяна в досегашния ред, при който Румен Радев назначаваше само свои съветници.

• Висшият съдебен съвет окончателно се разделя на два отделни съвета на съдиите и прокурорите, като парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет ще е с надмощие от 6:4 спрямо професионалната.

• Главният прокурор ще има само 5-годишен мандат - промяна спрямо досегашните 7 г.

• За разлика от него - председателите на ВКС и ВАС запазват 7-годишните си мандати. И тримата "големи" в съдебната система няма да могат да се кандидатират за преизбиране.

• Президентът запазва правото си на санкция при избора на главен прокурор или председатели на двете Върховни съдилища, но е длъжен да се произнесе в точен 7-дневен срок. През 2017 г. Румен Радев забави с над 2 седмици решението си по избора на председател на ВАС Георги Чолаков.

• Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, ако смятат, че даден закон нарушава основните им права и свободи. Това обаче ще става опосредствано - по време на съдебен процес, като страна по дело. Процесът ще продължава, докато КС обмисля решението по казуса, но няма да приключи по същество, докато това решение не бъде обявено.

• Сегашният ВСС, който е с отдавна изтекъл мандат, ще продължи да работи поне още 9 месеца - парламентът си даде дълъг срок за промяна в законодателството, която да отрази структурната реформа.

• Нов главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов няма да има преди края на 2024 г.