Президентът Румен Радев опита да спре част от конституционните промени, като сезира Конституционния съд срещу определени текстове.
Това са:
- правото на хора с двойно гражданство да бъдат избирани за депутати и министри
- процедурата за назначаване на служебни правителства
- удължаването на срока на пълномощията на Народното събрание
- възможността със закон да се определят квалифицирани мнозинства за избор на ръководители на държавни органи
- новия ред за назначаване на председателите на ВАС и ВКС, както и главният прокурор, с които се въвежда условие президентът да се произнесе по избора на ВСС в не по-дълъг срок от 7 дни - в противен случай изборът влиза в сила автоматично.
Аргументът на Радев е, че "освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание".
Също както "Възраждане" и ИТН - Румен Радев оспорва и начина, по който 49 Народно събрание прие промените в рамките на една седмица.
"Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)“, се казва в мотивите му
КС вече беше сезиран от двете опозиционни партии именно по този въпрос, но отказа да се произнесе, защото щеше да се намеси в текуща процедура на Народното събрание за промяна на Конституцията. Сега казусът се връща за повторно решение, този път от Румен Радев.
Той иска да бъдат обявени за противоконституционни общо 8 параграфа от поправките, приети през декември 2023.
Анонсът за намеренията му да го направи още на 8 януари дойде преди дни, като Радев държеше да подчертае, че това е първата му задача за 2024 г. Той описа реформите като "брутално и в много отношения некомпетентно посегателство" върху Конституцията.
Самият Радев твърдеше, че разполага със свой проект за промени в Конституцията още преди преизбирането му за втори мандат, но така и не ги предложи на обществено обсъждане.
Промените бяха приети с над 160 гласа на три поредни заседания на Народното събрание през декември 2023. Ето какво се промени:
- Двойното гражданство на депутати и министри - досегашната забрана за хора с чужди паспорти да бъдат избирани за двете най-важни позиции вече отпада. Единственото българско гражданство остава задължително само за кандидатите за президент. Промяната е вкарана в конституционния проект по искане на ДПС.
- Народното събрание няма да се разпуска по време на избори или при служебни кабинети - мандатът му ще се счита за приключил при избора на нов парламент.
- Служебният кабинет няма да има неограничени правомощия - занапред парламентът ще може да ги поставя в по-тесни граници.
- Президентът ще назначава служебен премиер, но не по своя свободна преценка, а чрез избор между личностите, заемащи определени позиции в държавата:
- председател на Народното събрание
- управител или подуправител на БНБ
- председател или зам.-председател на Сметната палата
- омбудсман или негов заместник
- Всяка от тези позиции се избира предварително от мнозинството в парламента - това е същинската промяна в досегашния ред, при който Румен Радев назначаваше само свои съветници.
- Висшият съдебен съвет окончателно се разделя на два отделни съвета на съдиите и прокурорите, като парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет ще е с надмощие от 6:4 спрямо професионалната.
- Главният прокурор ще има само 5-годишен мандат - промяна спрямо досегашните 7 г.
- За разлика от него - председателите на ВКС и ВАС запазват 7-годишните си мандати. И тримата "големи" в съдебната система няма да могат да се кандидатират за преизбиране.
- Президентът запазва правото си на санкция при избора на главен прокурор или председатели на двете Върховни съдилища, но е длъжен да се произнесе в точен 7-дневен срок. През 2017 г. Румен Радев забави с над 2 седмици решението си по избора на председател на ВАС Георги Чолаков.
- Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, ако смятат, че даден закон нарушава основните им права и свободи. Това обаче ще става опосредствано - по време на съдебен процес, като страна по дело. Процесът ще продължава, докато КС обмисля решението по казуса, но няма да приключи по същество, докато това решение не бъде обявено.
- Сегашният ВСС, който е с отдавна изтекъл мандат, ще продължи да работи поне още 9 месеца - парламентът си даде дълъг срок за промяна в законодателството, която да отрази структурната реформа.
- Нов главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов няма да има преди края на 2024 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
