Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Опитът на "Възраждане" и ИТН да забавят конституционните промени чрез въпрос до Конституционния съд удари на камък.
С единодушие съдиите отклониха искането на депутатите от двете групи за тълкуване на условията за промяна на Конституцията - защото не искат да се намесват неправомерно в правомощията на Народното събрание насред задействаната вече процедура за реформа на основния закон.
Въпросът на "Възраждане" и ИТН засяга текущия казус, при който в Народното събрание няма 180 гласа (мнозинство от 3/4 от всички депутати) за "бърза" конституционна реформа, но има достатъчна подкрепа, за да може промяната да се приеме с малко по-бавна процедура.
- При минимум 160 гласа "за" - конституционният проект се отлага с 2-5 месеца за повторно обсъждане, и подлежи на три последователни гласувания. Ако получи над 2/3 от гласовете на депутатите в трите вота, промените са приети.
Тълкуването трябваше да разясни дали вносителите на проекта трябва да чакат поне 2 месеца между всяко от трите гласувания, така както се наложи да отложат процедурата след първата дата на обсъждането на конституционния проект (6 октомври) поради липсата на голямото мнозинство от 180 гласа.
Ако КС беше потвърдил питането на "Възраждане" и ИТН, графикът за промените в конституцията можеше да се удължи поне до март 2024 г. или в краен случай - до септември 2024.
ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС искат процедурата да приключи до края на 2023. По план, второто гласуване ще е още на 15 декември, а третото - преди Коледа.
Партиите от мнозинството оставиха интервали от по една седмица за внасяне на предложения за редакция на основния проект, който се сблъсква с всевъзможни критики от страна на действащите органи на съдебната власт и юридическата общност.
Противник на реформата се оказа и президентът Румен Радев, който обяви, че парламентът нямал легитимност да "посяга" на Конституцията.
Какво казва Конституционният съд:
- "Конституционният съд е овластен от Основния закон да упражнява контрол за съответствието на актовете на Народното събрание с Конституцията, но не и да интервенира в процеса на формиране на волята му при тяхното приемане. В контекста на изложеното по-горе такава намеса може да постави под въпрос баланса между фундамента на демократичния конституционен ред и актуалното измерение на конституционно установените ценности, който е определящ за една устойчива демокрация.".
- Съдиите отбелязват, че има риск да се измести "разгръщането на демократичния процес" и в настоящия случай "да се допусне смесване на функциите на Народното събрание и на Конституционния съд".
- В конституционната правова държава Конституционният съд се създава специално за да защитава върховенството на Конституцията, което го легитимира да има последната дума относно съответствието на актовете на парламента с върховния закон на държавата, обективиращ ценностите, които суверенът е определил като върховни и стоящи над всяко временно, и по естеството си конюнктурно, политическо мнозинство.
