Снимка: © Getty Images

Новият коронавирус вече е обявен за глобална пандемия от Световната здравна организация, която призова всички държави да предприемат спешни мерки за безопасност. Трябва ли правителствата да чакат събирането на повече данни за разпространението на вируса или трябва да предприемат драстични мерки още сега?

Томас Пуейо има няколко решения, които споделя в блога си в платформата Medium.com. Пуейо използва графики, модели, данни и много различни източници, за да даде отговор как правителствата, бизнесът и всеки човек поотделно трябва да действа срещу коронавируса. Информацията е базирана на данните към 11 март 2020 г.

„Булевард България“ представя текста в четири части, които включват следните теми:

Коронавирус: Защо трябва да действаме незабавно (Част 1) ; 2. Какво ще се случи, когато реалните случаи на болестта започнат да се проявяват?; 3. Какво трябва да направим?; 4. Кога да действаме?

Представяме ви втората част от анализа на Пуейо - Какво ще се случи, когато истинските случаи на Covid-19 се проявят? 


Коронавирусът вече е тук. Крие се и расте експоненциално. 

Какво ще стане в държавите ни, когато той се прояви? Лесно е да предвидим - вече сме видели какво се случва в няколко места. Най-добрите примери са китайската провинция Хубей и Италия. 

Нивo на смъртност

Световната здравна организация (СЗО) посочва 3,4% като ниво на смъртност (това е процентът на хората, които се заразяват с вируса и впоследствие умират).

Какво означава това: 

Всичко зависи от мястото и времето: между 0,6% в Южна Корея и 4,4% в Иран. Каква е точната сметка?

Има два метода за изчисление на смъртността - чрез съотношението "Смъртни случаи спрямо Общ брой случаи", или "Смъртни случаи спрямо Приключили случаи". Първият метод вероятно подценява реалното ниво, защото много от текущо лекуваните пациенти може да изгубят живота си.

Вторият метод надценява реалното ниво на смъртност, защото починалите пациенти се отчитат с по-бърз темп от оздравелите в графата "Приключили случаи". 

Проверих как двата модела се развиват с времето. И двете стойности в крайна сметка ще се доближат до един и същ резултат, когато всички случаи на заболели пациенти бъдат приключени. Затова ако проектирате миналите тенеденции в бъдещето, може да предположите какво ще е окончателното ниво на смъртност. 

Виждате го в данните: Смъртността в Китай в момента е между 3,6% и 6,1%. Ако проектирате това в бъдещето, изглежда, че ще се установи на нива от около 3,8-4%. Това е двойно по-висока стойност от настоящата оценка и е 30 пъти по-лоша от смъртността при грипа. 

Този модел обаче стъпва на две напълно различни реалности: Хубей и останалата част от Китай. 

 

Смъртността в Хубей вероятно ще стигне към 4,8%. А за останалата част от Китай вероятно тя ще падне до около 0,9%. 

 

Събрах и данните за Иран, Италия и Южна Корея - единствените държави с висок брой смъртни случаи, които са относително релевантни към Китай. 

 

 

Съотношението "Смъртни случаи спрямо Общ брой случаи" в Иран и Италия клонят към 3-4%. Предполагам, че данните им ще останат на това ниво. 

Южна Корея е най-интересният пример, защото две от стойностите изглеждат напълно несвързани.

"Смъртни случаи спрямо Общ брой случаи" при тях е само 0,6%, но "Смъртни случаи спрямо Приключени случаи" достига впечатляващата стойност от 48%. Причината за това вероятно е свързана с изключителната предпазливост на държавата. В момента тестват всички (при толкова много отворени случаи смъртността изглежда ниско), и държат случаите отвроени за по-дълъг период от време (приключват случаите бързо, когато пациентът е починал).

Важното е, че съотношението "Смъртни случаи спрямо Общ брой случаи" варира около 0,5% от самото начало и се предполага, че ще остане на това ниво. 

Последният съотносим пример е круизният кораб Diamond Princess: със 706 заболели, 6 смъртни случая и 100 оздравели нивото на смъртност е между 1 и 6,5%. 

Какъв извод можем да направим? 

- Държавите, които са подготвени, отчитат смъртност от около 0,5% (Южна Корея) и 0,9% (Китай извън провинция Хубей). 

- Държавите, които са претоварени, отчитат смъртност от около 3-5%. 

С други думи: Държавите, които действат бързо, могат да ограничат броя на смъртните случаи 10-кратно.

И това се вижда само на база на нивото на смъртност. Бързите действия драстично могат да намалят броя на заболяванията, което прави този извод още по-ясен. 

От какво има нужда една страна, за да се подготви?

Какъв ще бъде натискът върху системата

Около 20% от случаите изискват хоспитализация, 5% от случаите изискват лечение в Интензивно отделение, а около 1% изискват много интензивна медицинска помощ с вентилация или ECMO (екстракорпорална мембранна оксигенация). 

Проблемът е, че уреди като вентилаторите и ECMO не се произвеждат и закупуват толкова лесно. До преди няколко години САЩ разполагаше само с 250 ECMO-машини. 

Ако внезапно се окаже, че 100 000 души са инфектирани, много от тях ще поискат да бъдат изследвани. Около 20 000 души ще трябва да бъдат приети в болница. 5000 ще трябва да влязат в интензивно отделение, а 1000 ще имат нужда от апаратно обдишване, каквото в момента липсва. Тук говорим само за 100 000 пациенти. 

Отделен е проблемът с наличността на предпазни маски. Държава като САЩ разполага само с 1% от необходимите маски за удволетворяване на нуждите на своите медицински работници (12 милиона маски N95 и 30 милиона хирургически маски спрямо необходимите 3,5 милиарда броя). Ако се появят множество случаи наведнъж, маските ще свършат само за две седмици. 

Държави като Япония, Южна Корея, Хонконг и Сингапур, както и китайските провинции извън Хубей, бяха подготвени и осигуриха грижата, от която техните пациенти имаха нужда. 

Но останалите западни държави сякаш отиват в посоката на Хубей и Италия. Какво се случва? 

Как изглеждат претоварените здравни системи

Случилото се в Хубей и ситуацията в Италия започват да си приличат твърде много. Хубей построи две болници за 10 дни, но дори при това положение системата й беше претоварена. 

И двете места се оплакват от това, че пациентите заливат болниците им. Налага се да ги обгрижват, където намерят за добре: в коридорите, в чакалните... 

Здравните работници прекарват часове наред, без да сменят защитното си облекло, защото няма достатъчни бройки. В резултат на това нямат възможност да напуснат заразените зони в продължение на часове. Когато си тръгнат, рухват заради дехидратация и изтощение. Работните смени вече не съществуват.

Пенсионирани лекари се връщат на работа, за да поемат част от товара. Хора, които нямат представа от професията на медицинските сестри, се обучават за една нощ, за да попълнят критично важни позиции. Всички са на разположение, непрекъснато. 

Докато не се разболеят. А това се случва често, защото са непрекъснато изложени на вируса, без достатъчно защитно оборудване. Когато медицински специалист се разболее, попада в карантина за 14 дни, като повече не може да помага. В най-добрия сценарий се губят 2 седмици. В най-лошия сценарий умират хора. 

Най-тежко е положението в интензивните отделения, където пациентите трябва да делят вентилатори или ECMO-апарати. На практика машините не могат да се ползват от повече от един пациент. Здравните работници трябва да преценят кой от болните ще бъде обдишван. Това всъщност означава, че решават кой ще живее и кой ще умре.  

"След няколко дни всички трябва да избираме... Не всеки може да бъде интубиран. Преценяваме според възрастта и здравното състояние", казва италианският лекар Кристиян Салароли. 

Всичко това води до система, в която нивото на смъртност достига 4%, а не 0,5%. Ако искате градът или държавата ви да бъде част от 4-те процента, не предприемайте своевременни мерки. 

Прочетете още: Коронавирус: Защо трябва да действаме незабавно (Част 1)

Очаквайте в "Булевард България" Част 3: Какво трябва да предприемем?

Прочети