„България е в трайна криза от доста време. Тези чести избори рушат финансовата стабилност на страната, както се вижда от последните данни на Министерството на финансите. Никой не е отговорен за дълъг период от време, всички искат да са добри в днешния ден. Съответно съсипват стабилността на страната". Това заяви в интервю за предаването на "На фокус с Лора Крумова" по NOVA бившият премиер Иван Костов.
На 2 октомври в НДК той представи втората част от мемоарите си "Свидетелства за прехода - 2000 - 2009".
"Булевард България" публикува без редакция част от разговора му с журналиста Лора Крумова в неделя.
Лора Крумова: Кое не можете да простите? Не говоря за това да простите лично на противниците ви или на тези, които са ви предали в идеята за СДС. Говоря за това да простите в какво се превърнахме и в какво живеем в момента - това, което се е зародило в началото на вашето управление..
Иван Костов: Това е тъжното чувство за неизпълнен дълг на поколението, което започна тези промени и не можа да ги завърши. Това да завършим прехода, декомунизацията, да създадем една консолидирана демокрация в страната, която да издържи на най-различни напрежения, за съжаление не успяхме да направим.
Защо организираната престъпност се сля с върховете на държавата? Вие казвате, "поведохме една битка, чийто изход не зависеше само от нас"..
Тази битка с криминалната, сенчестата страна на държавата зависи изцяло от съдебната власт - и в частност от прокуратурата, следствието и накрая от съда. Това не е точно политическа битка. Политическата битка е умението да се насочи цялата политика в сектора за вътрешен ред и сигурност срещу главата или ключовата част от престъпността. А това беше организираната престъпност. Ние водихме тази война. Веднага след като дойде следващото правителство на Симеон Сакскобурготски, отново тази стратегия беше напълно променена и на преден план излезе битката с битовата престъпност.
Защо обаче организираната престъпност започна да се слива с държавата в началото на вашето управление?
Аз не мисля, че в началото на нашето управление или в края ние сме допуснали организираната престъпност да отиде на високи нива. Тя оставаше на нивата на граничния контрол, на гранична полиция, митнически власти, които обслужваха канали за контрабандна търговия по време на Югоембаргото. Това беше тази престъпност. Тогава те правиха и първите натрупвания на пари.
Кой прикри следите на държавна сигурност в управлението на България? Има няколко отговора - те са три. И са на различни етапи.
Аз съм цитирал точно имената на хората, които са отговорни за това, което направиха. Този въпрос беше опрял в Конституционния съд. И там на два пъти..
Три различни състава, пишете в книгата...
На три пъти и трите състава гласуваха срещу тези по-крути мерки - срещу организираната престъпност, държавна сигурност... Защото по това време те бяха едно и също нещо.
Тоест, какво се оказва? Фундаментът на една държава е в съдебната ѝ система. И когато този фундамент е подкопан, никое управление не може да се справили, така ли?
Точно така е.
Ние сме сега в такава ситуация..
Ние сме в по-лоша ситуация. Аз си мисля, че ние сме в ситуация, в която проблемите политически имат решение, говоря за политически изход от кризата. От друга страна, ситуацията със съдебната власт просто става много токсична. Знаете ли, мен просто ме е срам за тези хора. Те, ако могат да се видят за минутка през моите очи, сигурно ще се засрамят, защото поведението е нагло, безочливо, арогантно.
Те не действат сами... Завладяна ли е държавата ни?
Мисля, че съдебната системата има тежък порок. Много тежък.
Това наричаме ли го завладяване на държавата?
Да, и от там се отвлича държавата. Това е крайната и с безусловни резултати власт. Защото когато отсъди съдът, няма промяна. Докато ако една политическа сила направи определени неща в управлението, може да бъде сменена и следващата да коригира. И в този смисъл, това е една много мощна власт (съдебната - бел. ред).
И когато тя е отвлечена, тогава къде виждате изхода вие - на база на опита? На базата на тези трудни решения, които и вие сте взимали..
Аз си мисля, че трябва да се започне от съда. Съдиите трябва да разберат каква огромна власт имат и в съответствие на тази власт каква отговорност носят пред обществото. Те не разбират, че носят отговорност пред обществото - за държавата, за институциите и реда. Според мен те си мислят, че са някаква изолирана от тези неща сфера, в която хората интелигентно би трябвало да се ориентират, да решават. А пък зад това какво може лесно да бъде скрито...
Но българите сме се самоизключили. То се вижда. Независимо какво се случва, независимо кой превзема държавата и по какъв начин, от шест милиона и половина българи, може би два милиона и нещо гласуват..
Аз исках да завърша с това, че съдиите трябва да си излекуват системата. Те трябва да си поемат отговорността, да направят своя избор за почтени хора във ВСС. В тях ми е надеждата, да ви кажа откровено. Защото... вече започнахме да работим с нашия си домашен архив. Днес гледах торбата с призовки от прокуратурата. И ми се върнаха спомени колко пъти съм викан, колко пъти съм давал обяснения. Те са вече ужасно некомпетентни, те не могат да завършат нищо. Прокурорите не са в състояние да си вършат работата, което е ужасяващо. Толкова са загубили качествата си да бъдат прокурори.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: