Българският президент Румен Радев така и не се е срещнал с премиера на Черна гора Милойко Спаич по време на официалното си посещение в Подгорица в понеделник. Радев беше там по покана на държавния глава на страната домакин - Яков Милатович. За несъстоялата се среща съобщиха местни медии. Те твърдят, че делегацията на Радев е изчакала 4 минути Спаич да се появи в уречения час в правителствената сграда и си е тръгнала, когато това не се е случило.
"С посолството на България беше договорено срещата да се проведе в приемната в сградата на правителството от 17 часа, тъй като, въпреки натоварения си график, премиерът Милойко Спаич имаше голямо желание да се срещне с президента Радев. По-ранна среща с най-голямата туристическа компания - германската TUI, продължи три минути повече от предвиденото, а делегацията на президента на България Румен Радев напусна сградата на правителството след четири минути чакане", съобщава изданието "Виести", като се позовава на официален отговор на запитване до правителството.
Реакция от българския президент и администрацията му засега няма. Нито от Външното министерство или от посолството на България в Подгорица, където първи дипломат е Стефан Димитров. Той беше служебен външен министър в кабинета "Главчев" за няколко дни, след което беше сменен и самият Димитър Главчев пое поста.
Въпреки че засега има информация за случилото се само от едната страна, разминаването между Радев и Спаич постави въпроса кой всъщност е черногорският премиер?
Кой е Милойко Спаич?
Млад икономист, учил и работил в чужбина, върнал се в родината, за да стане политик, създал партия заедно с настоящия президент на Яков Милатович, като само в рамките на няколко месеца през 2023 г. вторият сменя държавния глава Мило Джуканович след 30 години на власт, а първият става министър-председател.
Така накратко звучи историята на Спаич и партията "Европа сега" (ПЕС), която той и Милатович създават.
Всъщност първоначално Спаич е трябвало да бъде кандидата за президент от новата формация, но номинацията му е отхвърлена от Държавната избирателна комисия (ДИК). Причината е, че е с двойно гражданство - има и сръбски, освен черногорски паспорт. След това разкритие Слаич признава, че е станал гражданин на Сърбия през 2009 г., като процесът за отказ от второто му гражданство все още продължава.
Така Милатович участва в изборите и ги печели, а след предсрочния парламентарен вот през 2023 г. обявява, че ще предложи съпартиеца си премиер, след като 44 депутати в 81-местния парламент обещават да го подкрепят. Повечето от тези депутати са от партията им ПЕС, но има и от формации, представляващи етнически малцинства, като бошняци, хървати и албанци.
От 2024 г. 36-годишният Спаич е вторият най-млад действащ държавен ръководител в Европа след Габриел Атал във Франция. Още в предизборните кампании критиките към "Европа сега" са, че е просръбски настроена, въпреки заявките за следване на европейския път на Черна гора. Самият Спаич казва, че една от причините да се върне от чужбина и да се захване с политика е приемането на спорния Закон за свободата на вероизповеданията, който утвърждава Черногорската православна църква като самостоятелна от Сръбската.
За поддръжниците на закона, иницииран от бившия прозападен президент Джуканович малко преди да падне от власт, това е начин за ограничаване на влиянието на Белград в Подгорица. За критиците - като Спаич, това е посегателство срещу църква, с която се идентифицират една трета от жителите. Младият полити заявява, че докато ситуацията не се подобри, няма да "мръдне" от Черна гора и че нито един инвеститор не би се "доверил на държава, в която институция като Сръбската православна църква (СПЦ), която съществува от осем века и се ползва с доверието на повечето черногорски граждани, е подложена на конфискация на собствеността си от правителството".
Самият Спаич по време на кампанията си миналата година обаче избира нестандартен начин да опровеграе твърденията на опоненти, че е националист. Използва пример с личния си живот: "Бившата ми е французойка, след това индонезийка мюсюлманка, след това японка будистка, преди това - китайка комунистка. Не мога да измисля контекст, в който да мога да се идентифицирам с радикални националистки възгледи".
Това не отменя факта, че партньори на черногорския премиер във властта сега са Андрия Мандич, президент на крайнодясната просръбска “Нова сръбска демокрация“, и Милан Кнежевич, настоящ президент на проруската “Демократическата народна партия“. Двете формации се договориха със Спаич да влязат в правителството до края на 2024 г.
Просръбските и проруските партии в Черна гора от години спъват напредъка на страната по пътя към членство в ЕС с помощта на Сръбската православна църква (СПЦ), която участва активно в опит за преврат в Черна гора през 2016 г.
На този фон премиерът казва, че подкрепя присъединяването на Черна гора към ЕС, но също така смята, че западните политици "не се интересуват от страната". Въпреки стремежа му към евроинтеграция, Спаич се застъпва за по-близки отношения на страната със Сърбия.
Той определя влизането на Черна гора в НАТО като "добър ход", но не крие, че би се противопоставил на разполагането на черногорски войници в балтийските страни като стъпка съм усилване на силите на НАТО в близост до Русия.
Черногорският премиер обаче официално осъжда руското нахлуване в Украйна и подкрепя налаганите от Съюза санкции срещу Москва. Освен това многократно се е обявявал против идеите Черна гора да отмени признаването на независимостта на Косово. Сърбия не признава Косово.
Всъщност Спаич започва политическата си кариера като безпартиен още през 2020 г. Тогава е член на експертния екип на бившия премиер Здравко Кривокапич и е министър на финансите и социалните грижи до 2022 г.
Младият черногорски премиер е роден през 1987 г. в Плевня, Черна гора, а след като завършва гимназия там, продължава образованието си в университета в Сайтама и университета в Осака в Япония. Там той изучава екометрия на японски език като стипендиант на правителството на Япония. В рамките на програма за обмен на студенти учи и в университета "Цинхуа". Получава магистърската си степен във Франция в елитното бизнес училището HEC Paris. Владее английски, японски, китайски, руски и френски.
След дипломирането си работи в САЩ на Уолстрийт, в Париж и Токио. Преди да започне да се занимава с политика е бил кредитен анализатор в Goldman Sachs, както и партньор на фонд за рисков капитал в Сингапур.
Профилът на президента Яков Милатович, по чиято покана Радев беше в Черна гора и с когото се срещна, е подобен на този на съпартиеца му Спаич. И той е млад, и също е бил министър в кабинета на Здравко Кривокапич от 2020 до 2022 г. - но на икономическото развитие. Учи икономика в Икономическия факултет на Университета на Черна гора. Прекарва една академична година в Държавния университет на Илинойс в САЩ, един семестър във Виенския университет по икономика и бизнес като стипендиант на правителството на Австрия, една академична година в Римски университет „Сапиенца“ като стипендиант на ЕС.
Милатович завършва своята магистърска степен по икономика в колежа Сейнт Джон, Оксфорд. Владее английски и говори италиански и испански.
Преди политиката е работил в NLB Group, Подгорица и Дойче банк, Франкфурт. През 2014 г. се присъединява към Европейската банка за възстановяване и развитие в екипа за икономически и политически анализи. През 2019 г. е повишен в главен икономист за страните от ЕС, включително Румъния, България, Хърватия и Словения и работи в офиса на банката в Букурещ.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
