Гинекологът д-р Борислава Попова: ,,Ще изтърпя менопаузата” е най-опасната илюзия на българската жена

• Кога е точният момент за първия разговор с гинеколог за менопаузата и защо чакането симптомите да станат непоносими е най-честият капан?
• Какво всъщност означава ,,биоидентичен хормон” и по какво се различава от старите терапии, които изплашиха две поколения жени?
• И как съвременната хормонозаместваща терапия може не просто да върне съня, енергията и тонуса на жената, но и да защити сърцето, костите и мозъка ѝ за десетилетия напред?

За тези въпроси, за митовете около хормоналния спад и за новите възможности на съвременната медицина разговаряме с д-р Борислава Попова, акушер-гинеколог и специалист по биоидентична хормонозаместителна терапия, сертифицирана във Великобритания и САЩ, и член на Международното дружество по менопауза (IMS).

Д-р Попова ще бъде сред лекторите на третото издание на форума ,,Жени без пауза 3: Мено- и андропауза под един покрив”, който Булевард България организира на 10 октомври в Регионалния център за съвременни изкуства ,,Топлоцентрала”. Нейната тема е ,,Биоидентична ХЗТ - за кого е подходяща?”

Пълен списък с всички лектори и зона за регистрация може да намерите тук.

Д-р Попова, вие сте хирург-гинеколог с дълга практика, но наскоро преминахте специализирани обучения в САЩ и Великобритания за биоидентична хормонозаместителна терапия (ХЗТ). В България темата все още носи леки предразсъдъци, но жените все по-активно търсят качество на живот. Какво се промени в световната наука и изменя ли се нагласата тук в България?

По отношение на хормонозаместителната терапия ние, лекарите - не само в България, но и в световен мащаб - десетилетия наред бяхме буквално ,,осакатени”. Върху естрогенната терапия беше спусната т.нар. Black box (предупреждение за най-висока опасност) заради едно клинично проучване от 2002 г. В резултат на това в продължение на повече от 20 години жените бяха лишени от ползите на хормоните, а ние като лекари бяхме принудени да лекуваме единствено тежките последствия от тяхната липса.

През декември миналата година обаче излязоха официалните ревизирани заключения от това проучване. Доказа се категорично, че нито естрогените са толкова страшни, нито прогестеронът, нито тестостеронът.

В България жените все още се притесняват, макар че рамката вече се разчупва. Първата реакция на повечето пациентки в кабинета все още е: ,,Страх ме е, не искам да получа рак на гърдата.” Това е абсолютно необоснован страх, но ще трябват десетилетия, за да се изчисти този мит от масовото съзнание.

В същото време обаче виждам огромна положителна промяна. Благодарение на отворения свят и достъпа на информация, търсенето значително се повишава. Днес все повече български жени идват и заявяват, че искат качествен живот. Започват да питат и да търсят решения за това, което допреди няколко години беше пълно табу. Преди време на пациентки, преминали през операция за отстраняване на яйчниците, предлагах най-щадящата естрогенна терапия с лепенки, но много от тях отказваха с думите ,,Аз ще си изтърпя менопаузата, за да не се разболея.” Днес това мислене постепенно отстъпва и все повече жени осъзнават, че не е нужно да страдат, за да бъдат здрави.

Повечето жени свързват менопаузата със спирането на цикъла около 50-годишна възраст и първите горещи вълни. Кога всъщност започва хормоналният спад и кои са първите скрити сигнали, които жените често бъркат с умора, преработване или дори депресия?

Най-голямата грешка е да се чака цикълът да спре напълно и симптомите да се разгърнат в най-тежката си форма, за да потърсим помощ. Преходът, наречен перименопауза, може да продължи близо 10 години преди същинското спиране на менструацията. А първите хормонални промени в женския организъм започват много по-рано - още между 30 и 35-годишна възраст.

Противно на масовото схващане, първият хормон, чиито нива започват да падат, не е естрогенът, а тестостеронът. Голяма заблуда е, че тестостеронът е чисто мъжки хормон - всъщност като общо количество той е най-обилният хормон в женското тяло. Когато нивата му спаднат, освен спад в либидото и мускулната издръжливост рязко се повишава инсулиновата резистентност. Много жени забелязват, че след 35 години тялото им започва да се променя и натрупва мазнини предимно в областта на корема - това е типичен белег на инсулиновата резистентност вследствие на тестостеронов дефицит.

Към 40-годишна възраст се включва следващият хормонален спад - този на прогестерона. Тогава се появяват безсънието, по-тежкият предменструален синдром, задържането на вода, подуването и нередовният цикъл. Едва на третия етап започват да намаляват и самите естрогени.

Много пациентки на 40-45 години идват при мен и казват: ,,Аз съм спокоен човек, а напоследък плача без причина, раздразнителна съм, не мога да спя.” Често преди да стигнат до гинеколог, те вече са минали през психолог или психиатър и са започнали да приемат антидепресанти. Първата ,,червена лампа”, която показва, че това не е класическа депресия, а хормонален дисбаланс, е менструацията - тези емоционални сривове и безсъние се появяват в точно определени фази от месечния цикъл.

Затова разговорът за хормоналния статус трябва да започне именно тогава - около 40-45 години.

Какво всъщност представлява хормонозаместителната терапия на достъпен език и по какво модерната биоидентична терапия се различава фундаментално от класическите синтетични хапчета?

Най-просто казано, с хормонозаместителната терапия (ХЗТ) ние оптимизираме и възстановяваме намаляващите нива на хормоните, които женският организъм естествено е произвеждал до този момент. Най-добрата аналогия е с щитовидната жлеза - милиони хора по света приемат щитовидни хормони заради дефицит и никой не чака жлезата да се занули напълно, за да започне лечение. При половите хормони логиката е абсолютно същата: целта е да поддържаме баланса, така че цялото тяло да продължи да функционира нормално.

Голямата разлика между синтетичната и биоидентичната терапия се крие в два ключови фактора: молекулата и начина, по който хормонът влиза в тялото.

Първо, молекулата на биоидентичния естрадиол (основният естроген) е на 100% идентична с тази, която се произвежда от собствения ни яйчник. Мозъкът и клетките изобщо не могат да разграничат дали този хормон е приет отвън, или сме го синтезирали сами. Както се казва - ключът пасва съвършено в ключалката. При синтетичните препарати има съществени разлики в молекулната структура, които объркват рецепторите.

Втората и може би най-опасна разлика е пътят на усвояване. Синтетичните естрогени масово се приемат под формата на таблетки през устата. Когато едно хапче премине през стомаха, то отива право в черния дроб. Там то стимулира каскада от фактори на кръвосъсирването, което рязко повишава риска от образуване на тромби, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, инсулти и инфаркти. Именно заради това синтетичната терапия с таблетки е абсолютно противопоказна за пушачи.

При биоидентичната терапия този риск практически не съществува. Тя се прилага под формата на кремове върху кожата, пластири или сублингвални таблетки (за смучене). Хормоните попадат директно в кръвоносната система, заобикаляйки черния дроб, без да натоварват съсирването. Самата аз пуша, но използвам биоидентичен естроген трансдермално (през кожата) и нямам никакви притеснения за съдови проблеми.

Същото важи и за прогестерона. Научните проучвания доказаха, че именно синтетичните прогестини от миналото леко повишаваха риска от рак на гърдата, докато естественият микронизиран и биоидентичен прогестерон няма такова действие.

Как се определя правилната терапия за една жена - има ли универсална формула или доза и какви изследвания са задължителни, преди да се изпише дори минималното количество хормони?

При синтетичните препарати подходът е масов - купуваш кутия с фиксирана доза от 1 мг естроген и 10 мг прогестерон, независимо какви са индивидуалните ти дефицити. При биоидентичната терапия универсално хапче няма и не може да има. Подходът е строго индивидуален за всяка отделна жена.

Всичко започва с пълна хормонална картина. Тук има една съществена разлика, която пациентите трябва да знаят: ако жената все още има менструация, хормоните се изследват задължително на 21-вия ден от цикъла. Не на 3-ти или 5-ти, както се прави, когато целим бременност или изследване на яйчниковия резерв. Ако цикълът вече е спрял напълно, кръвните изследвания могат да се направят във всеки удобен ден.

Освен лабораторните резултати, изключително важен е първоначалният разговор - при мен първата консултация продължава около 40-45 минути. Ние буквално разнищваме всяко оплакване: кога се появява, колко е тежко, как влияе на ежедневието.

Преди да се изпише каквато и да е терапия има един задължителен списък от прегледи, за да сме сигурни, че пациентката е напълно здрава.

Преглед при мамолог с ехография или мамография.
Консултация с кардиолог, включваща ехокардиография и велотест.
Пълен гинекологичен преглед, цитонамазка, колпоскопия и гинекологична ехография. При жени в пери- и менопауза ехографията на матка и яйчници е ключов скрининг срещу карцином на ендометриума.
Остеодензитометрия (измерване на костната плътност).

Ние не даваме ударни дози, а ги ,,наместваме” - започваме с минималното възможно количество. След обратната връзка в края на първия месец коригираме - например ако горещите вълни са намалели, но безсънието все още продължава. Това е часовникарска работа в най-буквалния смисъл на думата. На третия месец правим контролни хормонални изследвания и до шестия месец обикновено сме напаснали терапията до съвършенство.

Има ли жени, за които терапията е абсолютно противопоказна? И основателни ли са най-големите страхове - от рак на гърдата и от напълняване?

Да, има група жени, при които терапията е абсолютно изключена. Това са пациентите с естроген-рецептор позитивните тумори, прекаран инсулт или инфаркт в последните шест месеца, каквто и тежка чернодробна или бъбречна недостатъчност.

Тук е изключително важно да разбием мита: естрогенът не причинява рак. Но той е мощен растежен фактор - ако в тялото вече има съществуващ, скрит тумор, който се храни с естроген, терапията ще ускори растежа му. Затова златният стандарт е строг скрининг: преглед при опитен мамолог на старта и контролен преглед на 6-ия месец.

А що се отнася до напълняването - истината е точно обратната. Спадът на естрогена и тестостерона води до инсулинова резистентност и трупане на мазнини около корема. Жените се притесняват, че се хранят по същия начин, движат се и пак качват килограми. Когато балансираме хормоните, клетките възвръщат чувствителността си към инсулина, мускулите започват отново да усвояват глюкозата и жените всъщност започват да свалят килограми.

Много жени решават да стиснат зъби, да търпят няколко години, докато не им мине. Каква всъщност е цената на това да не правим нищо?

Топлите вълни и безсънието наистина в един момент могат да отшумят, но дългосрочните щети за здравето остават и се задълбочават.

Първата е костната загуба - през първите 5 до 7 години след спирането на цикъла жената може да губи между 3% и 7% от костната си плътност годишно. Това може да доведе до остеопороза и тежки фрактури.

Втората е сърдечно-съдовата система. Естрогенът държи съдовете еластични. Когато изчезне, виждам пациентки - слаби, спортуващи жени, които изведнъж развиват необяснима хипертония. След менопаузата инфарктите и инсултите стават причина номер едно за смъртност при жените, изпреварвайки многократно онкологичните заболявания. Нараства драстично и рискът от деменция и Алцхаймер.

Има и един симптом, който никога не отминава от само себе си, а само се влошава - урогениталната и вагинална атрофия. Сухота, болка при полов акт, чести цистити и инконтиненция. Докато другите симптоми се притъпяват с времето, тук тъканите прогресивно губят колаген и кръвоснабдяване. Качеството на живот и интимността просто се сриват, а решението е толкова лесно и достъпно с локална хормонална терапия.

Има ли възраст, след която вече е твърде късно да се започне терапията? И колко години всъщност може да продължи тя безопасно?

Допреди няколко месеца съществуваше така нареченият ,,прозорец на възможностите” - официалната препоръка беше терапията да се стартира до 10 години от настъпването на менопаузата или до 60-годишна възраст.

Вече тези рамки се разшириха. Когато жената е здрава - няма тежки хронични заболявания, не е прекарала инфаркт или инсулт - терапията може да започне успешно и на по-късна възраст. Но златното правило остава: колкото по-рано се започне, толкова по-добре и толкова по-големи са ползите от превенция.

Безопасно терапията може да продължи доживот. Няма такова ограничение като ,,само 5 години”. Единственото условие е дозите да се проследяват редовно и да се коригират спрямо възрастта и променящите се нужди на организма.

Извън хормоналната терапия, какво бихте посъветвали жените, за да живеят наистина ,,без пауза”?

Храна, сън и спорт - това е основата, която всяка жена трябва да изгради, и то колкото по-рано, толкова по-добре, за да се превърне в навик и начин на живот.

Първо, рационално хранене, в което да не се злоупотребява с въглехидратите. Второ, сънят и овладяването на стреса, защото високият кортизол е сред най-големите врагове на женските хормони. И трето - редовно движение. Виждам го всеки ден в практиката си: жените, които спортуват активно, преминават през перименопаузата и менопаузата несравнимо по-леко, много от тях дори не разбират кога настъпва тя.

Разбира се, никой не очаква от нас да живеем перфектно, да ядем само био храни или да сме всеки ден в залата. Но когато изградим малко по-здравословен режим и помогнем на тялото с точния хормонален баланс, менопаузата престава да бъде криза или пауза - тя просто става поредният пълноценен етап от живота ни.

В третото издание на "Жени без пауза", което тази година е на тема "Мено- и андропауза под един покрив", специалисти ще говорят за промените в тялото след 40, хормоналната терапия, съня, психичното здраве и сексуалността.

Сред основните лектори във форума, който е на 10 октомври в "Топлоцентрала" в София, е и проф. Орлин Тодоров. Той ще разкаже за предизвикателствата пред психиката и психичното здраве, когато остаряването започне да настъпва.

Ще продължим да говорим компетентно и за хормоните, съня, сексуалността и ще ви срещнем с:

д-р Борислава Попова, гинеколог, ще говори за биоидентичната хормонозаместителна терапия и за кого е подходяща тя.

д-р Петър Чипев, сомнолог, ще обясни защо сънят се променя и какви са скритите сигнали на тялото, които остават незабелязани.

доц. д-р Михаил Околийски, сексолог, ще разгледа темата за интимността и за момента, в който сексът изисква разговор.

д-р Мария Тончева, дерматолог, ще разгледа промените в кожата, лицето и тялото по време на менопаузата.

д-р Райна Томова, доктор вътрешни болести, хомеопат и нутриционист, ще говори за нехормоналните терапии.

доц. Таня Груева, кинезитерапевт и преподавател в НСА, ще говори колко са важни силовите тренировки и спортната активност в условията на спадащи хормони.

Билети за форума може да намерите тук .

Организатори са „Булевард България“ и д-р Мария Тончева. Партньори на събитието са Philips,Magniflex, Freywille, Perrier, Huawei, Marc O'Polo, Sopharmacy, Blue Longevity Clinic, Filorga

„Какво ми става?“: големият разговор за тялото, секса, съня и психиката след 4 Доц. Михаил Околийски: Сексът е първият, който страда при депресия, тревожност и бърнаут

Психоаналитикът Орлин Тодоров: Ако нечия криза на средната възраст изисква ферари, то е тази при жените

Сомнологът д-р Петър Чипев: По-честият симптом на безсънието е умората, а не сънливостта

Билети за третото издание на "Жени без пауза" се продават в мрежата на Eventim.