Денят на Свети Валентин се приема за един от най-безгрижните празници от годината - споделено тържество на любовта с цветя, бонбони, вино и подаръци за най-близкия човек.
Историята на 14 февруари в християнската традиция обаче няма почти нищо общо с романтиката.
Самият светец, чиято памет се почита от Католическата църква на тази дата, е канонизиран като мъченик, загинал в името на христовата вяра.
Трагичната му смърт е един от малкото сигурни факти около личността на св. Валентин.
Версиите за живота му са твърде различни. Има поне трима души с това име в летописа на мъчениците от Римската империя, за които се допуска, че може да са свързани с произхода на този празник. Двама от тях се честват на 14 февруари - сред тях е Валентин, епископ на Терни.
Третият предполагаем "баща" на празника на любовта е Валентин, епископ на Геноа, но той се чества на друга дата - 2 май. Този ден също съвпада по странен начин с последващата асоциация с романтиката и любовта.
Основната версия за живота на Свети Валентин гласи, че той бил свещеник в Римската империя, по време на император Клавдий II през 3 в. сл. Хр. По това време християнството все още е забранена религия и се преследва от закона, затова духовникът е арестуван.
Една от легендите за него разказва, че по време на проестоя си в затвора той успява да сътвори чудо - благодарение на него, сляпата дъщеря на един от съдиите проглежда. Историята гласи, че последните му думи са отправени именно към нея. Вариацията на същата история е, че момичето се влюбва в Св. Валентин, а той я научава да обича Христос.
Преди екзекуцията си, той ѝ оставя бележка, която подписва като "твоят Валентин" - поздрав, който и до днес присъства на картичките, които влюбените си подаряват, наречени валентинки.
Съществува още една легенда, която обгръща празника в лека мистериозност и обвързва 14 февруари не с християнството, а с езическите ритуали на Древен Рим.
Всяка година на 15 февруари римляните са отбелязвали т.нар. Луперкалии - или празниците на изобилието - с различни ритуали като животински жертвоприношения, помазване на деца с кръв от коза или церемониални улични шествия на голи жени, които са символично "бичувани" от млади мъже като пожелание за плодородие. Предходният ден е бил посветен на честването на богинята Юнона, която покровителства брака и семейството, а жените са получавали цветя.
Тези тържества са се радвали на силна популярност сред римляните и са забранени като езически прояви едва през 5 век от папа Геласий I. Същият папа утвърждава и празника на св. Валентин на мястото на Луперкалиите.
Има и четвърто възможно обяснение - че император Клавдий II издава забрана на младите да сключват брак, за да стимулира мъжете да се отдадат на военна служба без страх за съдбите на съпруги и деца.
По това време полигамията е преобладаваща практика в Римската империя и малцина се чувстват ощетени от отнетото право да се отдадат на един-единствен партньор. Християнството обаче събира все повече последователи, а с това и хората, които желаят да сключат брачен съюз.
Именно тук се предполага, че се появява Валентин - той тайно провежда брачни церемонии, преди да бъде заловен от властите. Самият покровител на влюбените остава неженен до смъртта си.
Бащата на британската литература - Джефри Чосър е човекът, който определя 14 февруари като датата, на която птиците и хората се събират, за да си намерят партньор, в своята поема "Parlement of Foules".
Предполага се, че тя е публикувана през 1381 г., когато е подписан брачният договор между крал Ричард II и неговата съпруга Анна Бохемска. Но датата на договора е 2 май - денят, в който се отбелязва паметта на мъченика Валентин, епископа на Геноа.
Най-ранната "валентинка", позната на съвременните историци, е написана през 1415 г. от Шарл, херцог на Орлеан, до съпругата му.
Където и да се крие истината, в Средновековието Св. Валентин е един от популярните светци в Италия, а обичаите, свързани с празника, се разпространяват и във Франция и Англия. Към 19 век, денят на светеца вече е тясно асоцииран с романтиката. Едва по-късно традицията с отпечатването на серийни картички с послания за Св. Валентин навлиза и в Америка.
Днес "Денят на влюбените" прекосява епохи и граници, за да се превърне в едно от най-комерсиалните събития в годината - като стигне включително до ултраконсервативната мюсюлманска Саудитска Арабия.
Макар датата официално да не се почита в Рияд, а споменаването на името на светеца да е забранено, на 14 февруари червеното е доминиращият цвят в търговските центрове саудитската столица. Има и редица кампании за намаления на дамско бельо, парфюми и гримове, докато навсякъде се виждат сърца.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
