Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
На фестивала в Кан има традиция - когато светлините угаснат, публиката ръкопляска и приветства логата на любимите си продуценти и разпространители.
Тази година обаче имаше обрат. Почти всеки път, когато на екрана се появяваше логото на Canal+, публиката освиркваше, пише Politico.
Причината е Венсан Болоре - френският милиардер и медиен магнат, който през последните години изгради най-голямата медийна империя във Франция.
Неговите компании обхващат телевизионни канали, радио, вестници, списания, издателства и книгоразпространение. Сега влиянието му се разширява и към киното.
Болоре придобива фактически контрол над Canal+ през септември 2015 г., когато става председател на надзорния съвет на телевизионната група.
Оттогава Canal+ остава ключов играч във френското кино. Телевизията е най-големият частен източник на средства за сектора и участва във финансирането на голяма част от френските филми.
Дълго време Canal+ беше възприемана като по-особена част от империята на Болоре. За разлика от други негови медии, тя изглеждаше по-защитена от политическите му възгледи.
Именно това усещане се пропука този месец.
Максим Саада, изпълнителният директор на Canal+, заплаши, че телевизията може да спре да работи с около 600 представители на френското кино.
Причината е петиция срещу растящото влияние на Болоре в сектора.
В нея подписалите предупреждават, че френското кино става прекалено зависимо от медиен собственик, когото определят като „крайнодесен“. Те се обявяват и срещу придобиването на UGC - компанията, която управлява стотици киносалони във Франция и Белгия.
Сред засегнатите са Жулиет Бинош, както и артисти с филми в Кан тази година - сред тях актьорът Суан Арло и режисьорът Артур Харари.
След заплахата още 2000 души от филмовата индустрия добавиха имената си към петицията срещу Болоре.
За част от сектора това беше предупреждение какво може да се случи в културата, ако крайнодесният „Национален сбор“ спечели президентските избори догодина.
Болоре поема семейната компания за хартия за цигари в момент, когато тя е пред фалит. Успява да я стабилизира, а после постепенно я превръща в конгломерат с интереси далеч отвъд първоначалния бизнес - от медии и издателства до кино.
Той не е заявявал публично, че подкрепя Владимир Путин. Медиите му обаче са критикувани, че дават място на прокремълски позиции и омаловажават руската заплаха.
Един от примерите е Ксения Фьодорова, бивш ръководител на RT France - френското подразделение на руската държавна телевизия RT, спряно в ЕС след началото на войната в Украйна.
Фьодорова се появява като коментатор в CNews и Europe 1 и пише за Le Journal du Dimanche. Според критиците в коментарите си тя повтаря част от аргументите на Путин за войната в Украйна.
Медиите на Болоре атакуват и позицията на френския президент Еманюел Макрон в подкрепа на Украйна. Le Journal du Dimanche е публикувал водещи материали, в които обвинява правителството, че „разпалва страхове“ и преувеличава руската заплаха.
Около Болоре има и фигури с открито проруски позиции. Сред тях е политикът Филип дьо Вилие, който се е срещал лично с Путин и е определял европейските санкции срещу Русия като „актове на война“.
Болоре и неговите мениджъри отричат да водят идеологическа война или да получават указания от Москва.
Максим Саада защитава присъствието на такива коментатори в ефир с аргумента, че те представят „различни гледни точки“ и упражняват свободата на словото. Самият Болоре твърди, че медиите му просто предлагат съдържание, което отговаря на интереса на аудиторията.
Преди скандала в киното дойде бунтът в литературата.
През април над 130 писатели обявиха, че напускат издателство Grasset, контролирано от групата на Болоре. Сред тях са Виржини Депант, Фредерик Бегбеде, Бернар-Анри Леви и Ванеса Спрингора.
Поводът беше уволнението на Оливие Нора, който е ръководил издателството в продължение на 26 години. В писмото си авторите описват Grasset като издателство, събрало много различни гласове, често несъгласни помежду си.
Авторите заявяват, че не искат идеите и трудът им да бъдат собственост на Болоре.
„Отказваме да бъдем заложници на идеологическа война, чиято цел е да наложи авторитаризма навсякъде в културата и медиите“, пишат те.
Затова обявяват, че няма да подпишат следващите си книги с Grasset.
Grasset е част от Hachette Livre - най-големия издателски конгломерат във Франция, придобит от групата Vivendi на Болоре през 2023 г. Болоре отговори остро. В текст за Le Journal du Dimanche той нарече напусналите писатели „малка клика, която се мисли за над всички и всичко“.
Според него Grasset ще продължи да публикува нови автори, а напускането на известните имена ще отвори място за други.
Той отхвърля обвиненията, че налага идеологическа линия.„Аз съм християндемократ“, пише Болоре и заявява, че Hachette ще продължи да публикува всички автори, които искат да бъдат публикувани.
Въпреки това тревогата около влиянието му не намалява.
Над 300 писатели и представители на издателския сектор подписаха отделно писмо с призив за „клауза на съвестта“. Тя би позволила на служители да напуснат компания, ако смятат, че тя е променила ценностите си, без да бъдат наказвани финансово.
Сред подписалите това писмо са Лейла Слимани и Еманюел Карер.
Така спорът около Grasset показа, че конфликтът не е само за едно издателство. Той е за цяла културна инфраструктура. Същото важи и за киното.
Canal+ е финансирала седем от деветте филма, спечелили награди в Кан тази година, включително носителя на „Златна палма“.
През 2025 г. компанията е инвестирала 155,6 млн. евро във френски филми. По тригодишно споразумение с индустрията тя се е ангажирала да вложи поне 480 млн. евро в периода 2025-2027 г.
Затова много хора в киното са в трудна позиция.
Те критикуват заплахата на Canal+, но знаят, че френското кино зависи от нейните пари.
„Добре е да има съпротива срещу овладяването на филмовата индустрия от Болоре. Но така режем клона, на който седим“, казва пред POLITICO френски продуцент, пожелал анонимност.
Друг продуцент казва, че в момента няма конкретна алтернатива на инвестициите на Canal+. Според него между френското кино и телевизията има взаимна зависимост.
